Върховният касационен съд (ВКС) намира, че мащабът на следенето в интернет, ограниченията на неприкосновеността на личния живот и на свободата на кореспонденцията, въведени със закона за електронните съобщения от 2010 г. са конституционно нетърпими.

Това става ясно от становището на Върховния съд по делото по искане на  омбудсмана Константин Пенчев за обявяването на тези разпоредби за противоконституционни. Повод за искането на Пенчев беше  решението на Съда на Европейския съюз от април тази година, с коетодирективата за съхраняване на данни (известна като директива 24), която позволява на властите достъп до интернет и телефонния трафик на гражданите с цел предотвратяване или разкриване на тежки престъпления, беше обявена за нищожна.

Пенчев поиска от КС да бъдат отменени членвовете - чл. 250а-чл.250е, чл. 251 и чл. 251а, като един от мотивите му беше, че с тях се  предвижда намеса в личния живот и в свободата на кореспонденцията, които са гарантирани от Конституцията. "Намирам че тази намеса, макар и да преследва законна цел в обществен интерес, е неоправдана и в противоречие с основния закон. Вярно е, че достъп до тези данни имат само определените в закона лица, в определени случаи, след съответно разрешение на съдебен орган, но самото съхраняване на подобна информация, представлява сериозна намеса в личния живот и в свободата на кореспонденцията от страна на държавата", писа в искането си омбудсмана.

В решението, с което директива 24 беше отменена, съдът отбелязва, че разпоредбите в нея са твърде агресивни и позволява "сериозна намеса в основните права за уважение на личния живот и защитата на личните данни".

Директивата, приета като част от антитерористичните мерки през 2006 г., изискваше телекомуникационните компании да пазят до две години данните, създадени или обработени за предоставянето на съобщителни услуги. Такива данни са например информациите за трафика, местоположението и свързаните с тях данни, необходими за разкриване на самоличността на абоната или ползвателя на съобщителната мрежа. В замяна на това директивата не разрешаваше запазване на съдържанието на съобщенията и на търсената от потребителя информация.

В ЗЕС е записано, че данните ще се съхраняват, когато са за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и за издирване на лица.

Според върховните съдии част от промените в Закона за електронните съобщения, с които се въвеждат изискванията на отменената директива са всеобхватни и дават възможност на службите за необоснована намеса в личния живот на гражданите

В становището те отбелязват, че "неприкосновеността на свободата на кореспонденция и на другите съобщения (чл. 34, ал. 1 от КРБ) е гаранция за неприкосновеността на личния живот, част от който е комуникацията между хората. Взаимното общуване е особена, самостоятелна форма на човешка активност, проявяваща се в обмен на информация между хората и регулация на съвместната им дейност. Човешкото общество е немислимо без общуване. Без него е невъзможно пълноценното формиране не само на отделните психични свойства, но и на човешката личност като цяло. Един от основните начини на общуване е размяната на съобщения, включително и кореспонденцията между хората. С оглед изключителното значение на свободното осъществяване на съобщения между хората за "физическия и духовния интегритет на човешката личност и, по-специално,  автономията и частната сфера на индивида", неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения традиционно се възприемат за основна ценност в демократичното общество и се ползват с конституционна защита".

Според становището сред "най-неприемливите характеристики на оспорената от омбудсмана регламентация на чл. 250а от ЗЕС е неимоверно широкият обхват на лицата, засегнати от предвидените във връзка със съхраняването и достъпа до трафичните данни мерки.  ВКС отбелязва, че данните се съхраняват превантивно спрямо всички, дори и за тези, за които не съществуват улики. "Не са предвидени никакви изключения дори по отношение на лица, чиято комуникация е поверителна и представлява професионална тайна. Макар и обосновани от чл. 250а, ал. 2 от ЗЕС с нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления, на престъпления по чл. 319а – 319е от НК и за издирване на лица, мерките по съхраняване на трафичните данни и последващият достъп до тях не са диференцирани с оглед на обективните прояви на лицата, което създава впечатление у неограничен брой потребители на електронни услуги и/или публични мрежи, че са третирани като потенциални закононарушители и "заподозрени" в извършването на престъпления", отбелязват още от ВКС.

Оттам определят като дълготраен записания в закона срок за съхранение на трафичните данни - 12 месеца. Становището отбелязва, че периодът на съхранение на данните не е диференциран съобразно различните категории данни, в зависимост от евентуалната им стойност и значение за конкретно преследваната цел или според засегнатите лица. "Тези обстоятелства неминуемо внушават на хората опасения, че са подложени на безпричинно непрекъснато следене, което ограничава свободата и непринудеността на общуването и редуцира честота и интензивността на употребата на най-разпространените съвременни средства за комуникация", отбелязват още съдиите

В становището е посочено още, че недостатъците на отменената директива са "механично и безкритично възпроизведени".