Подкрепих, но ще оспорвам
"Дневник" препечатва коментара от блога на Нели Огнянова
За трети път през 2014 някой предлага промени в уредбата на свободата на изразяване. Общото за трите случая:
- намерението с правни средства от други отрасли да се регламентира свободата на изразяване и медиите и
- необяснимата, на места пародийна безотговорност към евентуалните резултати, ако проектите бъдат приети.
Разпоредбите за режима на фотографиране бяха незащитими и основателно бяха оценени като опит за създаване на правна пречка срещу граждански контрол върху властта. Проблемни бяха и разпоредбите относно порнографията, цензурата, защитата на интелектуалната собственост, защитата на класифицираната информация.
Министърът на правосъдието Зинаида Златанова – участвала в приемането на проекта от Министерския съвет - по-късно каза, че ще отстоява тезата, че нов Наказателен кодекс не е необходим.
Има поне пет причини подобно изменение да не бъде внесено – не е мотивирано, няма оценка на въздействието, предвижда наказание дори за истина, има т.нар. смразяващ ефект, предвижда ескалация на репресията и криминализиране въпреки наличието на чл. 152а ЗКИ, който от своя страна също не е оценяван за ефективност.
Според мотивите проектът цели превенция срещу всяването на смут и страх в населението. Вече се изясни - страх и смут внася хаотичното - или некомпетентно – или небезпристрастно институционално поведение.
В последна сметка на първо четене изменението беше прието с гласовете на ДПС и ГЕРБ, но шефът на ГЕРБ с "така се случи" и "моите веднага цопнаха и гласуваха закон за цензура" увери, че проектът ще бъде оставен без движение.
Това е проект за изменение в Изборния кодекс в частта за медиите. Мая Манолова, вносител заедно с Мартин Захариев и Стефан Данаилов, заяви, че дори и не го подкрепя и в следващ момент ще настоява проектът да не мине.
Проектът е изготвен от ГИСДИ /Гражданска инициатива за свободни и демократични избори/на основата на мониторинг на кампанията за избори на членове на Европейския парламент, се казва на сайта на организацията.
Становище има и Съветът за електронни медии /СЕМ/. То не се отклонява от изразяваната вече позиция на СЕМ, че медиите трябва да бъдат отговорни, а разпоредбите – прецизни и обсъдени с представители на медиите. Очевидно това не се е случило, проектът е внесен и – преди да изсъхне мастилото на подписа на Мая Манолова под него – тя успя три пъти да се отрече от него в телевизора.
Редакционната отговорност е дефинирана в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Както посочва и СЕМ, за радиото и телевизията някои от разпоредбите в проекта действат от 15 години, сега в друг закон се прави опит да се формулират за повече адресати, но за кратък специфичен период – предизборната кампания.
В перспектива трябва да се говори за редакционната отговорност, има какво да се коментира, тук обаче темата е друга – двойната позиция и вземането на решения в държавата.
*
Не е лесно. Мартин Захариев твърдеше преди време по повод избора на Пеевски, че така било писано да ни се случи. Какво е писано не е много ясно – но е проверимо, че лично той гласува за Пеевски – но пък после каза, че било най-големият гаф в най-новата ни история. Така и за мораториума върху продажбата на земя – подкрепи решението, а после подписа искането до Конституционния съд за противоконституционност.
Не подкрепят – но внасят и гласуват – но фактически не подкрепят - но ако мине.