Ако преди една година някой ни беше предупредил, че ще отбелязваме 365 дни от онова безумие с белия автобус и чак сега оставката на кабинета на Пламен Орешарски ще е сигурна, едва ли някой щеше да му повярва. 

Тогава множеството пред храм-паметника "Св. Александър Невски" сякаш изпадна за секунди в ступор при вида на пълзящото превозно средство, опитващо се да премине през щит от хора. Тогава те не знаеха, че вътре е например председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев, който искал да използва автобуса, за да се прибере след тежката обществена работа, която е свършил (това признание той направи сам месеци по-късно пред "Панорама").

Всичко това беше извънредно, пошло и някак превратно. И всички или повечето решиха, че това е краят на 40-дневната битка. Колко малко сме знаели тогава и какво всъщност знаем сега?

Година по-късно думите са излишни - говорят снимките, кадрите на камерите и фактът, че един полицай е предаден на съд. Протести със същата сила вече няма (реално енергията се задържа до декември), а от време на време при вида на бял автобус хората се усмихват или го сочат.