Полето от проблеми и конфликти, породени от липсата на регулации за интернет, се разширява непрекъснато. Предмет на тази статия е разрастващият се кръг от обекти на интелектуална собственост, които се регистрират недобросъвестно като домейн имена от лица, които нямат права върху тях (сайбърскуотинг). Днес сайбърскуотърите регистрират като домейни не само търговски марки, разгледани в предишна статия (виж “Дневник” от 05.02.2006 г.), но и лични имена, псевдоними на известни личности, наименования за произход, имена на градове и лекарства, както и фирмени наименования, върху които те в действителност нямат права.

Само за изминалата 2005 г. жалбите, подадени в Центъра за арбитраж и медиация към Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) - една от специализираните организации в рамките на ООН, са 1456. Освен известните търговски марки - най-честият обект на злонамерено регистриране на домейн имена, жертви на недобросъвестна регистрация и през изминалата година станаха имената на световноизвестни компании, като например sonyericsson.org, както и популярните личности от света на литературата и шоубизнеса като Антоан дьо Сент Екзюпери, Морган Фрийман, Лари Кинг и др. Модните и спортни среди също не бяха пощадени. Hugo Boss, Calvin Klein, Ralph Lauren и италианският футболен отбор “Ювентус” са само част от потърпевшите от сайбърскуотинг през 2005 г.

Злоупотребата с обекти на интелектуална собственост, различни от търговските марки, за целите на използването им като домейн имена доведе до необходимостта да се потърси решение по подобие на това за марките, за чиито цели бе създадена Uniform Dispute Resolution Policy (UDRP) - процедура за разрешаване на спорове за домейн имена. Така се стигна до Втория процес за домейн имена на СОИС, който бе иницииран през юли 2000 г. по молба на страните - членки на СОИС.

Предистория

През април 1999 г. СОИС публикува Доклада от Първия процес за домейн имена на СОИС, който бе посветен на конфликтите между търговските марки и домейните. Препоръките, отправени в доклада, бяха взети предвид от ICANN - организацията, която администрира родовите домейни (например .biz, .com, .org), и впоследствие станаха основата, върху която бе изградена UDRP.

Вторият процес се явява естествено продължение на първия кръг консултации и разглежда недобросъвестната и заблуждаваща регистрация и използване от трети лица на следните идентификатори като домейн имена: личните имена, генеричните (родови) фармацевтични наименования на лекарства, имената на международни междуправителствени организации, географските идентификатори и фирмените наименования.

След като публикува Окончателния доклад (Final Report of the Second WIPO Internet Domain Name Process) през септември 2001 г., СОИС го представи на ICANN и на Постоянния комитет по търговски марки, промишлен дизайн и географски означения към СОИС за по-нататъшен анализ и коментар.

Засега на най-напреднал етап са преговорите относно имената и съкращенията на международните организации на правителствено равнище и имената на държавите.

Основни постановки на втория процес:

Главната особеност при Втория процес за домейн имена на СОИС е фактът, че международната правна регламентация за закрила на горепосочените идентификатори не е така добре развита както при търговските марки. За част от тях, като например географските означения и фирмените наименования, съществуват елементи на международна закрила, но на този етап те все още не представляват завършена цялостна система, която да се прилага навсякъде по света. За другата част ясни правила липсват въобще.

Пред международната общност стоят въпросите желае ли да преодолее тези недостатъци и да създаде нови правила за всеки от посочените идентификатори, както и по какъв начин правилата ще бъдат прилагани на практика.

По-нататък в материала е направен кратък обзор на основните постановки от Втория процес по обекти.

Лични имена

По отношение на личните имена липсват международни норми, които да третират тяхната закрила, а на национално равнище съществуват разнообразни правни подходи за закрилата им.

Недобросъвестната регистрация на лични имена като домейни обаче е факт. Центърът за арбитраж и медиация към СОИС разполага с богата практика по казуси, касаещи личните имена на известни личности, сред които актрисата Джулия Робъртс, певците Мадона и Мик Джагър.

Интересен е случаят с домейн името sting.com, в който английската звезда Стинг не успя да спечели борбата, тъй като, от една страна, това не е неговото истинско име (рожденото име на Стинг е Гордън Матю Съмнър), а от друга - думата sting има смислово значение на английски език (жило, ужилвам) и не може да бъде монополизирана.

Засега решението на страните - членки на СОИС, е да не се модифицира UDRP, така че полето на съществуващата на този етап закрила да се разшири и да обхване личните имена. Така или иначе името - предмет на спора, трябва действително да се използва за търговски цели, за да се установят права, кореспондиращи с тези върху нерегистрирана марка. Само по себе си правото на собствено име, пък било то и на известна личност, невинаги е достатъчно, за да могат да бъдат доказани и защитени в полза на неговия носител права, подобни на правата върху нерегистрирани търговски марки.

Международни генерични наименования на фармацевтични субстанции

Световната здравна организация (СЗО) поддържа списък с наименования на фармацевтични субстанции, наречени международни генерични (родови) наименования (INN), който периодично се обновява. До момента той съдържа приблизително 8000 имена. Основната идея е тези имена да бъдат свободни за използване от цялата фармацевтична индустрия.

Особеното при родовите наименования е, че недобросъвестното им използване като домейн имена би могло да застраши безопасността и здравето на хората.

В доклада СОИС предлага да се създаде механизъм, който да защитава генеричните наименования срещу регистрацията на идентични домейни. Механизмът би позволил на всяко заинтересувано лице да уведоми СОИС, че регистрирано домейн име е идентично на някое родово фармацевтично наименование. СОИС съвместно със СЗО ще определя точната степен на сходство между INN и домейн името. След това СОИС ще уведомява за това ICANN, която пък от своя страна ще информира съответния регистратор на домейн името, че то трябва да бъде заличено.

Фирмени наименования

За тези означения съществуват определени международни норми. Съгласно чл.8 на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г. (Парижката конвенция) фирмените наименования са обект на закрила. Когато се отчетат обаче различните подходи в националните законодателствата, възникват проблеми при определянето на това кое фирмено наименование подлежи на закрила. Изключително труден би се оказал и изборът на приложимо право в глобален план.

Имена и акроними на международни организации

Относно неоторизираното регистриране на домейн имена, съдържащи имена или акроними на международните междуправителствени организации, процесите са на по-напреднал етап. През март 2005 юридическите съветници на Обединените нации изпратиха писмо до ICANN, с което подкрепят предложенията на СОИС да се измени UDRP по такъв начин, че да позволи на същите тези организации да подават жалби срещу недобросъвестната регистрация на техните имена и акроними.

Препоръките да се измени UDRP по такъв начин, че да се вземе предвид необходимостта от защита на тези идентификатори, представлява всъщност предложение за адаптиране на съществуващото международно право на интелектуална собственост към съвременните реалности и по-специално развитието на системата за домейн имена. В тази връзка най-важни са разпоредбите на чл. 6ter на Парижката конвенция, чл.2 на Споразумението TRIPS (Споразумение за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост) и чл.16 на Trademark Law Treaty на СОИС от 1994 г.

Географски идентификатори

В заключителния доклад се посочва, че съществуват международноправни норми, които забраняват фалшивите и заблуждаващи означения на географския произход на стоки и злоупотребата с географски означения. Те са обект на 4 международни договора: Парижката конвенция, Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г., Споразумението TRIPS и Мадридската спогодба за международна регистрация на марките от 14.04.1891 г.

Два основни проблема стоят пред прилагането на създадената вече международноправна рамка срещу недобросъвестното използване на географските означения в системата на домейн имената.

Първият е, че тези разпоредби са създадени и се прилагат само по отношение на търговията със стоки. Съществуват хипотези, при които регистрацията на домейн име, въпреки че представлява неоторизирано използване на географско означение, не би била счетена за нарушение на съществуващите международни разпоредби, тъй като между домейн името и стоките няма връзка и освен това може да не се касае непременно до покупко-продажбата на стоки с такива означения.

Вторият проблем е свързан с факта, че съгласно различните национални законодателства едно географско означение може да бъде признато за такова на територията на дадена държава, а в друга същото наименование да бъде счетено за описателно и съответно да не се ползва от закрила. В тази връзка в доклада е отправена препоръката да се създаде списък на географските означения, който да бъде одобрен на международно равнище. Целта на списъка е разрешаването на проблема с избора на приложимо право. Направеното предложение предвижда усъвършенстване на вече съществуващата международна регулативна рамка преди намирането на адекватно решение за злоупотребите с географски означения в интернет.

По-нататък в доклада се обръща внимание на географските наименования извън сферата на интелектуалната собственост и по-специално имената на държави и местности в тях.

Няколко подобни казуса бяха отнесени до СОИС за арбитраж по UDRP. Засега обаче решенията са противоречиви. Жалбата на Барселона за barcelona.com бе уважена, но тази на официална организация от Сент Мориц, която искаше да получи домейн името stmoritz.com от вече регистрирало го дружество от Обединените арабски емирства, бе отхвърлена. Според експертите Сент Мориц е само един географски термин, чиято регистрация като домейн име, използвано с цел предлагането на информация за същата местност, не нарушава разпоредбите на UDRP. В Германия пък съдът реши, че домейн името deutschland.de нарушава “правото на правителството върху своето име”.

Докладът от Втория процес отхвърли предложението UDRP да бъде променена така, че да предоставя специфична защита и на географските термини. Засега някои от тези идентификатори могат да се защитят срещу недобросъвестното им регистриране чрез UDRP, ако бъде доказано, че жалбоподателят има права върху съответното име и го използва като марка. Обикновено обаче това изисква географският термин и да бъде регистриран като марка.

Заключение

Интернет повдигна поредица от въпроси пред системата на интелектуалната собственост. Общото за тях е, че преминават границите на традиционното право. СОИС от дълго време работи по постигането на консенсус между държавите относно недобросъвестната регистрация на разширяващия се кръг от означения като домейн имена, но развоят на събитията продължава.

(Използвани са материали на СОИС и ICANN)

Съдържанието на статията не представлява правно становище или правен съвет. Авторът и ”Борислав Боянов & ко.” няма да носят отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на нея. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет.

*отдел “Интелектуална собственост”, адвокатско дружество “Борислав Боянов & ко.”, адрес: [email protected]