Откритията на фотографа Здравко Йончев из три красиви изоставени градски бани и апелът му да се направи нещо с тях.
Серията снимки на фотографа Здравко Йончев от три забележителни изоставени постройки в София - баните в Горна баня, Банкя и "Овча купел", стана истинско събитие в социалните мрежи. Затова от 28 август до 10 септември той ще ги покаже в открита изложба в градинката пред Народния театър "Иван Вазов". С неговото съгласие представяме част от снимките и историята на сградите от неговия сайт.
Той се надява проектът му да предизвика дебат за бъдещето на нефункциониращите и изоставени сгради и места с историческа, архитектурна и културна стойност в София, а през есента да направи втора изложба на закрито плюс дискусия с всички заинтересовани страни.
Популяризацията на изоставените бани досега е отнела над 150 часа труд за шестима души, а за тайм-лапс видеоклипа на банята в Банкя той и фотографът Милен Раднев са заснели и обработили над 3000 кадъра. Затова Йончев се обръща към бизнеса, неправителствени и правителствени организации и обикновени граждани да направят дарение в полза на проекта и бъдещата изложба. Широкоформатни копия на снимките също могат да бъдат закупени.
На снимката: Банята в Банкя, най-добре запазената от трите.
Фотопроектът на Здравко Йончев започва с рушащата се сграда в Овча купел, покрай която той минава всеки ден. Когато най-сетне се изкушава да влезе, открива някогашната й красота, но дълбоко заровена под отломките на години нещастия и безстопанственост. 
"Страшният коридор. Някъде по средата на главния коридор намерих друг също толкова тъмен и загадъчен като него коридор. И също като него в края му имаше светлина. Там бяха стаите с малките вани. В дъното на коридора имаше една овална стая, в която намерих някои останки от социализма – карта, знаме и други." 
"Изгорялата овална стая. Първо преминах през един тесен обгорял прозорец, под който имаше купчина вехти предмети и прах. Скачайки върху нея, се вдигна прахоляк, който подчертаваше малкото слънчеви лъчи, които влизаха в стаята. Цялата стая беше горяла някъде в миналото и сега се виждаха само изпепелени греди и черни очертания по стените и тавана." 
"През една от стаичките се влизаше в залата с басейните. Онемях… Все едно откривах съкровище, отдавана загубено и забравено от човечеството. Сини, лилави, червени плочки. Овални сводове. Мозайка в краката ми. Лъчите светлина, осветяващи цветовете на плочките. Всичко бе потънало в прах, черни петна от влага и люпещите се стени. Тук-таме имаше боклуци от наше време. Направих един куп снимки." 
"Залата с архивите. Обратно към центъра на сградата - там се намираше зала, разделена на малки стаички, в които може би са оставали болни хора. През нея и поредния коридор се озовах в централната част на този етаж – залата с архива. Имаше секции навсякъде, а под тях – множество книги и документи. Акцентът в купа хартии бе малка книжка-бюлетин от 1977 година, наречена "Курортология, физиотерапия и лечебна физкултура". 
Легендата гласи, че изворът в Овча купел се появил след мощно земетресение през 19 век и бързо станал притегателна точка за софиянци от всякакъв клас. Уви, само столетие по-късно построената на мястото му красива баня е абсолютно напусната от хората. 
След популярността на кадрите от Овча купел Здравко решава да направи серия и за останалите две бани. Да влезеш в сградата в Горна баня се оказва предизвикателство, но също така се разбира, че тя е много по-запазена отвътре, отколкото отвън. "Сградата е обкована плътно отвсякъде. Наложи се да проявявам своите способности на катерач аматьор." 
По време на фотографското си приключение Здравко се сблъсква с няколко "герои, пазещи някаква ценност наблизо", както и с господа полицаите, които се отнасят с разбиране към амбицията му да популяризира сградите. 
След около 2-3 часа обяснения, писанe, препирни с "героите" той успява да снима банята, но достига и до няколко извода. 
"Изглежда, че в представата на голяма част от нас, българите, гражданската инициативност се свежда до това просто да посочиш някой сгрешил и нарушил правилата човек. Това ни кара да се изпълваме с гордост, че сме помогнали за запазването на "цивилизованото ни общество". 
"Хората, неспособни да направят нещо сами, често обичат да казват на другите, които пък успяват да направят нещо, че НЯМА ДА УСПЕЯТ или НЯМА ДА СТАНЕ. Това усещане за малоценност е толкова силно, че "инициативните граждани" биха предпочели да няма способни хора, за да не изглеждат толкова жалки и дребни на фона на тях." 
"Хората от идеалното общество не биха сочили с пръст, а биха се наели с отговорността за решаване на реалните проблеми и като резултат всички бихме продължили нататък, не бихме тъпкали все на едно място." 
В банята в Банкя Здравко попада с разрешението на стопанисващите я, които разказват и нейната история.
Комплексът се намира в централния парк в Банкя и се простира на площ от 59 000 кв.м, като в нея се включва включват и Малкият парк на югоизток и Паркът с ротондата на запад. Самата квадратура на сградата е 1700 кв.м.
Както при всички бани от онова време, и тази в Банкя се състои от две еднакви по форма и като помещения крила – едното за мъже, другото за жени. Свързва ги вестибюл с чудна художествена изработка, в който се помещават амбулатория, каса и канцелария.
Изграждането на банята в Банкя е по инициатива на министъра на земеделието и търговията от началото на века д-р. Никола Генадиев, предприемачи са Савови от София и банчанинът Никола Рангелов, а автор на проекта - проф. Артур Хохедер от Мюнхен. Строежът започва през 1907 г..
под ръководството на архитект Нено Нешев.
Строителството продължило три години от 7 март 1907 г. до 30 май 1910 г. и в него участвало цялото население на Банкя и околните села. Камъните са докарвали от кариерата на Мало Бучино с волски каруци.
Материалите за вътрешното изграждане до най-малкия детайл са произведени специално за тази баня в Белгия, Франция и Виена.
Изграждането, вътрешните работи, обзавеждането и допълнителният интериор стрували на държавата 834 222 златни лева. Това е най-луксозната и скъпа баня-лечебница в България по онова време. 
Във всяко крило има обширна чакалня; четиридесет кабини за събличане и обличане на две нива; по един кръгъл басейн с диаметър 6.30 м и десет вани, една от които – царската. 
Сградата е открита тържествено през 1911 г., когато започва и създаването на красивия парк наоколо, разширен благодарение на инженер Димитър Христов, който освен за проектирането се грижел всяка година да допълва насаждения с нови видове от Софийската и европейските ботанически градини.
Очаквайте утре в "Дневник": как страни на изток и запад от нас приемат и използват обществените бани.
