"Уестингхаус" лобира ЕС да намали ядрената си зависимост от Русия

"Уестингхаус" лобира ЕС да намали ядрената си зависимост от Русия

"Уестингхаус" лобира ЕС да намали ядрената си зависимост от Русия
Associated Press
Американската компания "Уестингхаус" (Westinghouse) лобира в Брюксел за създаването на нови правила за конкуренцията в ядрената енергетика, за да се намали зависимостта от доставките на руско ядрено гориво за реактори на територията на Европейския съюз, съобщи в."Файненшъл таймс".
Изданието обяснява, че над една трета от горивото за АЕЦ в 28-те държави от съюза идва от Русия. Според "Уестингхаус" тези централи нямат алтернативен доставчик и това пряко засяга енергийната сигурност на ЕС. Майкъл Кърст, вицепрезидент на "Уестингхаус", казва, че "това става твърде рискована игра".
Компанията, част от японската група "Тошиба", е най-големият в света производител на ядрено гориво и сега се опитва да убеди ЕС да приеме регулация за безопасността на снабдяването, която да накара източноевропейските страни членки да разнообразят източниците си.
Но "Уестингхаус" е изправена пред технологични пречки за достъпа до реактори, конструирани в бившия СССР, при които не може да се сменят касетките за гориво с алтернативни, пояснява "Файненшъл таймс". Освен това руското гориво е по-евтино от западното, допълва изданието.
Четири държави от ЕС – България (2 действащи реактора), Чехия (6), Словакия и Унгария (по 4) – зависят на 100% от руските доставки за реакторите от модела ВВЭР, руски са и два от четирите реактора, които се дострояват в нова АЕЦ във Финландия.
"Росатом" не разкрива горивните параметри на совите реактори, поради което е практически невъзможно да бъде сменен доставчикът, коментира Дейвид Бюкън от Оксфорския институт за енергийни изследвания. Затова единственият доставчик е корпорацията ТВЭЛ (част от структурите на "Росатом"), осигурила през 2013г. общо 36% от внесения в ЕС обогатен уран за нуждите на АЕЦ.
Теоретично, европейските доставчици от типа на френската "Арева" ( Areva) могат да създадат гориво за реакторите ВВЭР в Източна Европа, но според Европейската комисия разработването и лицензирането на такъв продукт в нормални обстоятелства би отнело няколко години.