От опит знаем, че сформирането на комисия обикновено е елегантен начин да се отчете дейност, без да се свърши работа. Класически пример: временните комисии в настоящото (а и в предишното) Народно събрание. Има проблем - създава се комисия. Обикновено проблемът е симптом, че дадена институция не работи добре. Идва комисията и започва да лекува симптома, а рахатът на институцията се запазва.

Комисиите обаче не са само депутатска привилегия. Виждаме ги навсякъде и ще стават все повече. Комисия (с право да номинира) вече имат дори във "VIP брадър" - там, където уж всичко трябваше да е "реално", а гласът народен да е глас божи. Е, не я наричат "комисия", а "инквизиция", но това са PR детайли.

Комисиите са ключов сегмент в съвременната технология на властта - по идея те трябва да осигуряват посредничество между публична власт и гражданско общество. Или да ни убеждават, че такова посредничество има, че нещата не се решават на тъмно от политици или продуценти, а има някакво "външно" на властта и парите, което играе ролята на коректив. Но стига теория. Какъв е моделът на BG комисията? По-добър нагледен пример от "инквизицията" на "VIP брадър" трудно ще се намери.

1. Комисията е безотговорна. Тя не е длъжна да се оправдава пред избиратели, нито да се съобразява с правила, които я предшестват. Правилата си ги създава тя, а легитимността й не подлежи на оспорване. Разбира се, Слави Трифонов може да дюдюка по журито/комисия на БНТ за "Евровизия", но това не променя нищо. Победа над комисията не е предвидена в играта. А понеже е недосегаема, комисията спокойно може да бъде некомпетентна.

2. Комисията трябва да представлява "обществото". Всъщност тя представлява главно онзи, който я е назначил/избрал, тя е продукт на интересите и стратегията му. Оставете "Сиа адвъртайзинг", гледайте президента с неговите съвети и съветници, МВР с печално известния му "обществен съвет"... Назначаването на "комисия" или "съвет", или "жури" е начин назначаващият да се покаже като обективна и безпристрастна инстанция, търсеща "мнението на обществото". Разделение на труда. В един момент се оказва, че "обществото" присъства в публичното пространство именно като назначени от държавни или частни тела комисии.

3. Комисията трябва да вкарва "ценности" в разпределението на парите и властта. Да направи играта във "VIP брадър", един вид, "по-културна". Тук обикновено започва големият смях - да си спомним грижите на СЕМ (типична "комисия") за добрите нрави или пък учудените вежди на въпросната "инквизиция" какъв е тоя интелектуалец Денди, кой е чувал за него. (Любомир Милчев-Денди е един от най-оригиналните писатели на 90-те години, автор и на монография върху Хайдегер, но това явно нищо не говори на водещите на културни страници във вестниците, които познават само един Любомир - Левчев). Смехотворността в оценките на "комисиите" обикновено е пряко следствие на т.1 и т.2. Казано направо, "ценностите" са смокиновото листо, с което се прикриват безотговорността, некомпетентността и обслужването на интереси.

Вървим към свят, където без комисии няма да мине. Благоразумието обаче изисква да сме нащрек.

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".