Разследването срещу отстранения апелативен прокурор на Бургас Емил Христов продължава вече 27 месеца, без по него да имa видимо движение, научи "Дневник". Христов, който беше отстранен от длъжност по предложение на главния прокурор Сотир Цацаров преди 14 месеца,  все още не е разпитван по делото. Той на практика е безработен, но не може да започне друга работа, защото трябва да напусне съдебната система.

От февруари на трупчета е и воденото срещу него дисциплинарно производство във ВСС, което е обявено за решаване, но решението все още не е написано.

През юли 2013 година контролирано изтекоха в медиите подслушани разговори на Ванчев, Ситнилски и Христов, на които те коментират предстоящите избори на членове на ВСС от прокурорската квота. Срещу Ситнилски започна медийна атака от вестниците на Ирена Кръстева и ТВ7, а в синхрон с това прокуратурата реанимира стари разследвания срещу Иван Ванчев и Емил Христов.

Срещу Христов, Ванчев и Ситнилски бяха образувани и дисциплинарни производства, а пък Христов и Ванчев бяха отстранени от длъжност по искане на Сотир Цацаров. Ситнилски беше скандално уволнен от ВСС, без да е налице необходимото мнозинство, като решението на съвета беше отменено на първа инстанция от ВАС. Отстраняването от длъжност на Ванчев също беше отменено от съда, а малко по-късно разследването срещу него беше прекратено от прокуратурата.

Към настоящият момент бившият апелативен прокурор на Бургас Емил Христов не е привлечен като обвиняем, като срещу него се води разследване за престъпления по служба и лично укривателство, което обхваща периода 2005-2009 година.

В края на 2013 година тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени остраняването от длъжност на Христов като постави ребром въпроса за опасността, която се създава безконтролното разследване срещу магистрати: "ВСС е длъжен да провери обосноваността на образуваното досъдебно производство срещу Христов, защото срещу всеки магистрат може да бъде образувано дело, без то да почива да доказателства за извършено престъпление". Впоследствие обаче втората инстанция, с две особени мнения, потвърди решението на съдебния съвет.

Първото досъдебно производство срещу Христов е "за това, че на неустановена дата в периода 2005 г. – 2011 г. в град Бургас, в качеството си на длъжностно лице – административен ръководител на Апелативна прокуратура – град Бургас, е нарушил служебните си задължения и е превишил властта си с цел да набави облага – недвижим имот за свой низходящ и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици". Според разследващите на 21 юни 2011 г. Христов е отвел подчинената му в Апелативна прокуратура-Бургас прокурорка Иванка Козарева от надзора и решаването на преписка, водена срещу кмета на Несебър Николай Трифонов.

В материалите по това досъдебно производство се съдържали и данни за лица, заемащи магистратски длъжности в Бургас, които оказвали помощ на хора от криминалния контингент в града и региона, за да избегнат наказателно преследване или да въздействат върху други лица от съдебната власт, за да не изпълнят задълженията си по служба (лично укривателство по чл. 294 НК). По-късно от досъдебното производство са отделени материали, а през януари миналата година е образувано ново досъдебно производство за лично укривателство срещу неизвестен извършител. Новото дело е за това, че "неизвестният" "на неустановени дати в периода 2005 г. – 2011 г. в гр. Бургас, спомогнал на лица, извършили престъпления, да избегнат и/или срещу тях да бъде осуетено наказателно преследване и/или да останат ненаказани, без да се е споразумял с тези лица преди да са извършили престъпленията". През юли, само ден преди главният прокурор да внесе предложение за отстраняването на Христов, наблюдаващият прокурор решава, че между двете дела има връзка и те отново трябва да бъдат обединени.

Странният подход на прокуратурата няма логично обяснение, коментираха юристи и по всяка за цел има една единствена цел - да послужи като аргумент за отстраняването на Христов.

Преди няколко месеца Сотир Цацаров заяви, че проверка в Бургас е показала проблеми в работата по дела за корупция срещу представители на местната власт в областта. Впоследствие уж сигурният избор на окръжния прокурор на града Калинка Чапкънова на мястото на Христов се провали. До този момент обаче прокуратурата не давала информация какви точно са проблемите и какво се случва с разследванията за корупция. Висящо е например, започналото в началото на 2013 г., покрай скандала Дюнигейт, разследване срещу кмета на Несебър и главния архитект на града. Наскоро беше съобщено само, че са запорирани имоти на двамата.

Липсата на контрол в разследванията срещу магистрати са една от основните опасности в създаването на система за зависимости и изнудване. В началото на мандата си главният прокурор Сотир Цацаров направи заявка, че ще внесе ред в тези разследвания, като няма да допуска те да се водят срещу неизвестен извършител, но обещанията му останаха само на думи.

Наскоро съдебният съвет наруши закона и без да се мотивира не възстанови двама магистрати, срещу които също течаха разследвания, но бяха прекратени. Става дума за прокурор Стойчо Ненков и следователят Татяна Шарланджиева. Срещу Ненков разследването продъжли близо година,  но държавното обвинение тихомълком го прекрати. Разследването срещу Шарланджиева е от 2007 година. И двамата бяха отстранени от длъжност и не можеха да получават доходи. В момента те също още са без работа, въпреки че разследванията са прекратени.

Съмнения предизвика и разследването срещу бившия вече председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов свързано с еврофондове. То също има дълга история, но до обвиняването на Пенгезов се стигна точно когато той щеше да се кандидатира за втори мандат и на практика прокуратурата го "отстрани" от конкурса.

На фона на тези действия, държавното обвинение остава пасивно по казуси, по които има очевидни съмнения за злоупотреби от страна на магистрати. Наскоро например прокуратурата отказа да разследва схема за измама за 44 млн. лв., заявявайки, че случаят е маловажен.