Историята на един млад пчелар в Западна Стара планина, който се включва в българо-швейцарската програма "За Балкана и хората". Голямата цел на проекта е да покаже, че запазването на природата и устойчивото развитие на селските райони в територии с висока природна стойност може да е печеливша – за местните хора, за бизнеса и за околната среда.
Тeодор Иванов е на 26 години и се занимава професионално с пчеларство от 2008 г. В момента притежава около 180 кошера. В тях живеят предимно български пчели, които според Теодор са много по-добри, спокойни, не боледуват често и правят по-хубав мед. Затова и ги предпочита. 
Кошерите му са разположени сред чистите и зелени поляни в Западна Стара планина, където те обикалят и събират нектар от магарешки бодили, билки и акация. 
Бял равнец по поляните над с. Меляне 
Земите, на които е разположил кошерите са на десетина минути пеша от дома на Теодор в село Меляне. Описва пчеларството като много приятно занимание, което те откъсва напълно от всичко останало, но и като доста трудоемко и ангажиращо. 
"Онзи ден започнахме работа в осем сутринта, а в три през нощта спряхме, не защото приключихме, а защото се преуморихме," казва ни Теодор.
От септември до октомври им предстои работата по зазимяване и захранването на пчелите.
Теодор се занимава с пчеларство от 2002 г. Първоначално по-скоро от любопитство и носталгия по дядовите плетени кошери, си взима десетина кошера, за да види за какво точно става дума. През 2008 г. се захваща и професионално, а в работата му помага семейството. 
Търсене и пазар за меда му има, разчита основно на постоянни клиенти. Средно добива по 40 кг от един кошер, тази година е добил от около 120 кошера, и е успял да продаде тон и полвина. 
В двора на родната си къща наскоро Теодор изгражда помещение и купува оборудване, за да изважда меда от т.нар. магазини в кошерите, да го изцежда чрез центрофуга и да го налива в бурканите.
Това е и индивидуалният проект, с който той е одобрен за българо-швейцарската програма за "За Балкана и хората", като програмата му отпуска 25% от цялата инвестиция.
Голямата цел на проекта е да покаже, че запазването на природата и устойчивото развитие на селските райони в територии с висока природна стойност може да е печеливша – за местните хора, за бизнеса и за околната среда.
От своя страна Теодор поема ангажимент да се регистрира като производител на мед по Наредба 26 и да участва в дейности по проекта "Балкана и хората", както и на изложения и пазари, да показва на други хора това, което е направил. 
Теодор и семейството му разпечатват пчелните пити, преди да извадят меда от тях чрез завъртане в центрофугата. 
Восъкът след разпечатването на питите 
Теодор поставя разпечатаните вече пити в центрофугата. 
Центрофугата изцежда меда от питите на кошерите 
От чучура на центрофугата изтича добитият мед. 
Теодор и жена му имат намерения скоро да се сертифицират за производство на биомед. Сега критериите за това са по-ясни и постижими – като това кошерите да са далеч от магистрали и големи пътища, от поля с интензивно земеделие и монокултури, заводи, да не се дава на пчелите антибиотици. 
