Със затоплянето на времето “на светло” ще излязат любители на екстремни спортове като скалното катерене, делтапланеризма, бънджи скоковете, сърфа и т.н. Точно за тях се сетих по време на тестовото шофиране на “Нисан Навара”. Високопроходимият пикап е идеален за тези луди глави, както и за почитателите на зимни забавления като екстремни ски и сноуборд. Причината е проста - освен висока проходимост автомобилът предлага и мултифункционално багажно пространство...

---------------------------------

“Нисан Навара” е респектиращ автомобил, откъдето и да го погледнеш. Отвън има агресивно излъчване и мускулеста осанка. Веднага се набиват на очи масивната хромирана радиаторна решетка, високият просвет и внушителните рейки за багажник на покрива.

Отвътре пикапът предлага лукс, нетипичен за подобен род автомобили. Разбира се, трябва да уточня, че тестовият автомобил беше от най-високите нива на изпълнение. Интериорът е максимално изчистен, а контролните уреди - ретро, но лесно четими. Единствено вграденият в оборотомера дисплей, на който излизат показанията на борд компютъра, подсказва, че говорим за съвременен автомобил.

Седалките са комфортни, като тази на шофьора е с регулиране във всички посоки. Около мястото на водача и неговия спътник прави впечатление наличието на много жабки, ниши, поставки за чаши и малки бутилки, джобче за слънчеви очила над огледалото, подлакътник между двете предни седалки и т.н.

Пътниците на задните седалки също не са ощетени. Местата им са широки, с индивидуална вентилация, държачи за чаши и дори подходяща за четене лампа.

Доста хитро са измислени багажните ниши под задните седалки, които могат да се покрият с мрежа, за да не започне да се търкаля багажът из цялата кола при някой off-роуд преход. При необходимост “легените” под седалките могат лесно да се демонтират. Важна подробност е, че задната седалка е делима, като единичната или двойната и част може лесно да се прибере, за да се отвори повече товарно пространство.

Що се отнася до “сърцето” на пикапа, “Навара” разчита на един доказал качествата си агрегат - 2.5-литровия турбодизелов мотор с мощност 174 к.с. и въртящ момент от 403 Nm. Изборът е между шестстепенна механична скоростна кутия и автомат с пет скорости.

С него за изминатите в рамките на теста 800 км, от които половината по магистрала, 100 км в градски условия и другите по нормални пътища, автомобилът даде среден разход от 10.2 л. на 100 километра при спокойно шофиране. Задвижването е идентично за цялата гама, като с бутон се избира дали движението да се предава само на задния мост, или на четирите колела. За по-тежки терени е предвидено блокиране на междинния диференциал и демултипликатор.

Предвид малкия ми опит с автомобили с подобни на “Навара” размери подкарах пикапа доста плахо, но се оказа, че с колата се свиква бързо. Противно на очакванията, колата е маневрена (6.9 метра радиус на обратен завой), а огромните външни огледала дават отлична картина на ставащото от ляво и дясно. Още с първите километри из града открих, че наварата респектира останалите участници в движението и като решите да се престроявате, подаването на мигач е достатъчно, за да ви направят път. Приятно изненадва динамиката, като дори с малко по-тромавата автоматична трансмисия стартът и доускорението са отлични за “камионче” със собствено тегло два тона.

Ако говорим за возията, то в София няма достатъчно разбита улица, която да ви наруши сериозно комфорта. От тази гледна точка наварата е идеален автомобил, дори и следващите пет години по улиците на града нищо да не бъде пипнато. Да не говорим, че дори и най-високият бордюр в столицата не е препятствие за пикапа.

Извън града и на магистрала нещата са малко по-различни, като заради своята височина автомобилът се усеща леко нестабилен при скорости над 140 км/ч. В интерес на истината нито за момент не загубих контрол над колата, но ме достраша да проверя дали посочената в каталога максимална скорост от 170 км/ч е достижима.

Изпреварването на нормален път обаче доставя истинско удоволствие. При пришпорване тихичкият мотор издава приятно ръмжене и автомобилът полита напред. Спирането е също така безупречно, независимо дали говорим за суха, мокра или заснежена настилка.

И докато на асфалт наварата е леко неуверена при високи скорости, то извън пътя автомобилът е в своята стихия. Говорейки за проходимостта, трябва да отбележа, че всъщност пикапът е разработен на базата на друг популярен модел на “Нисан” - всъдехода с многозначителното име Pathfinder (откриващ пътя - бел. авт.). Неговото товарно братче също с лекота си намира път по всякакви терени и може спокойно да преплува водно препятствие с дълбочина почти половин метър. Разбира се, трудно е да се опише точно какъв терен преодолях с наварата, но за по-запознатите с този тип машини ще опиша възможностите и с цифри. Ъгълът на заход отпред е до 29 градуса, отзад - 22 градуса, а максималният наклон при изкачване - 29 градуса.

Голямото предимство на “Навара” пред останалите представители на все по-популярния клас SUV, е мултифункционалното открито багажно пространство в задната част. При двойната кабина, с каквато беше тестваният модел, то е с дължина метър и половина, а при единичната - 1.86 м. Височината на борда е половин метър, а чрез хитроумна система от жлебове, релси, уши и т.н. товарната платформа лесно може да се трансформира за превозване на сърфове, мотоциклети, велосипеди, къмпинг оборудване или каквато друга имате нужда да превозите. Единственото ограничение е товарът да не е с тегло по-голямо от един тон, като отчитате и тежестта на пасажерите.

Първото неприятно впечатление ми направи липсата на възможност за регулиране на волана в дълбочина. Липсата на функцията моментен разход при показанията на бордовия компютър също ме изненада неприятно, тъй като с интерес следя точно този индикатор. Останалите лоши впечатления са свързани с автоматичната скоростна кутия, която определено се нуждае от модернизация. От една страна, липсата на възможност за смяна на предавките от страна на водача води до изнервящия забавен старт при изпреварване. От друга, липсата на различни режими на работа на автоматиката и склонността за смяна на предавките чак при 2500 оборота качва разхода и увеличава шума от мотора. Особено при шофиране по хубав път ужасно липсва шеста скорост, която също би допринесла за икономичността и комфорта на шофиране.

“Навара” попада в един не много популярен у нас сегмент, в който логично няма и много играчи. Основната заплаха за представителя на “Нисан” идва от другите “японци” “Тойота Hilux”, “Мазда” В и “Мицубиши” L200. Към групата може да се прибави и “Форд Рейнджър”. С цена на базовата версия от 51 829 лв. с ДДС наварата е най-скъпа, докато при конкурентите най-евтините модификации със задвижване 4Х4 могат да се купят за около 40 000 лв. От друга страна обаче, пикапът на "Нисан" предлага най-много лукс и най-богато серийно оборудване. С изключение на L200, чието ново поколение дебютира у нас съвсем скоро(очаквайте представяне в “Дневник” скоро), наварата няма конкуренция и при дизайна, тъй като при конкурентите той е доста остарял. Ако трябва да обобщя, "Нисан" Навара” си заслужава парите, защото за тях получавате мултифункционален автомобил, с който ще бъдете забелязани абсолютно навсякъде и ще ви закара почти навсякъде.