Фонотека
Castle Music 2001
джаз/фънк/есид
Албумът проследява цялата кариера на тази култова за есидджаза група. "Кордюрой" е основана през 1992 на мястото на разпадналите се "Бойс уондър" и още със създаването си подписват договор с емблематичния Acid Jazz лейбъл.
Базата, върху която е изградено звученето на групата, напомня за един постмодерен Booker T & The MG's. В диска ще чуете хемънд, съчетан с вокали ала "Бакара", фънки-звучащи теми от несъществуващи филми - с други думи, концепция, която по нищо не напомня спиртосания студиен саунд на повечето групи в жанра.
Парчета като Skirt Alert, E-type, Harry Palmer, High Havoc са перфектният пример за кросовър между суингиращия звук на органа и поп ориентирано уест-коуст звучене. Резултатът от този авангарден експеримент в попмузиката е един ултимативен ретро-есид-джаз албум, който спокойно може да служи като еталон за стила. Тавата би ви свършил отлична работа, за да блеснете като познавачи дори и пред най-светнатите диджеи. А като финал - чуйте есид-джаз версията на Motorhead със същото име, за да разберете, че това е група, която не познава компромиса.
Drawn From Life - Brian Eno and Peter Schwalm
Venture/Opal 2001
ембиънт/спейсджаз
Харесва ли ви, когато музиката се появява в пространството от нищото и сякаш трае вечно? Харесва ли ви, когато една нота звучи по-дълго, отколкото повечето от обичайните парчетата, които слушаме например по радиото? Може би ви харесва, когато започващата композиция звучи сякаш все още не е свършило предишното и всичко се променя по един толкова неуловим начин, че сякаш и ние ставаме част от променящия се звуков пейзаж? Или пък ви харесва, когато текстът е произнасян сякаш насън, а ехото му се носи под водата?
Ако сте кимали утвърдително с глава, докато четете тези редове, точно това бихте усетили, ако чуете новия проект на Брайън Ино с немския перкусионист Петер Швалм. Вокалните контрибуции в албума са на Лаури Андерсън. Това е луксозен, топъл и нежен звуков пейзаж, създаден от бащата на ембиънта - музика, която би ви потопила в мечти.
За слушането на Drawn From Life има две условия: да нямате проблеми и да имате много свободно време.
David Byrne - Look Into the Eyeball
Luaka Bop, 2001
Поп/уърлд
Собственикът на лейбъла Luaka Bop Дейвид Бърн може да издаде свой албум, когато си поиска, но се въздържаше вече четири години. Последните му две тави излязоха през '94 и '97. Интересно е визуалното сравнение между обложките на албумите от 1994 и 2001 г., които ни представят различни образи на Бърн. От първата той ни гледа загадъчно дългокос, а днес виждаме една късо подстригана, посивяла, вперила поглед в далечината глава.
Подобно на албума си Feelings и в новия Look Into the Eyeball музикантът смесва широка гама от стилистични похвати, понякога дори в една и съща композиция. За разнообразното звучене на албума допринасят множеството музиканти, участвали в проекта - четирима перкусионисти, трима басисти и камерен оркестър. Впечатление прави участието на вокалиста от Cafй Tacuba NGU в Desconocido Soy, който внася електро-латино настроение в проекта.
Това, което обединява албума и го ориентира в глобална уърлд посока, е не само музиката на Бърн, но и странна и забавна лирика - характерен почерк на артиста. Стиховете му са на места простички, на места символно-алегорично натоварени, но винаги закачливи и вълнуващи. Най-яркият пример е композицията Like Humans Do - една ода за аутсайдера, който се опитва да се впише в сложния свят. Затова албумът изисква определено неколкократно слушане, макар че феновете на бившия лидер на Talking Heads биха се влюбили в тази музика още от първия път.
Marillion - Anoraknophobia
CMC Int'l Rec./Sanctuary/BMG 2001
рок
Нещо, което няма да имате шанса да прочетете, са промоматериалите, свързани с новия албум на групата. Жалко е, защото това е най-добрият начин да разберем как хората от "Мерилиън" оценяват собствения си принос в рока. А там пише следното: "Мерилиън" винаги са били против етикетите. Така че махнете ги, преди да продължите по-нататък. "Мерилиън" не са това, което мислите, че са. Те не са шотландска хеви метъл група, нито изпълнители на архаичен прогресив рок, нещо като клонинги на "Дженезис" или пък някакви хипари, пеещи за зли горски духове."
Това признание действа малко объркващо на запознатите с групата, защото в един или друг етап от кариерата си тя е била по малко от всичко, изброено по-горе. Каквото и да си мислят те, че са сега, честно казано, май в новия си албум звучат предимно като клонинги на U2. Приликата е просто впечатляваща, само че ние имаме възможност да слушаме U2 в оригинал и едва ли имаме нужда от неадекватно копие на познато звучене, а в дъното на откровенията май лежи именно това усещане за неадекватност.
Ако говорим за техническата страна на проекта, това си е един добре записан албум, с прилично направени поппарчета, лустросани с леко прогресив-звучене. Въпреки това албумът е много слаб и не напомня с нищо предишните работи на бандата. "Аноракнофобия"-та може да предизвика единствено разочарование, както и мъничко страх за авторите на еталони в жанра като This Strange Engine, Misplaced Childhood, Clutching at Straws или Brave. Да се надяваме, че този албум ще остане забравен период от кариерата на музикантите.