- Посещенията ми са с цел сътрудничество. Трябва да отбележа, че ние сме малки пазари, с малки компании и затова е трудно да привлечем международен интерес към книжата, търгувани на нашите борси. Ако работим като екип, ще е по-лесно да привлечем вниманието на институционалните инвеститори по целия свят. Днес научавам все повече за българския пазар и доколкото разбрах, и вие имате голяма зависимост от парите на международните инвеститори. Същото се отнася и за Австрия. От друга страна, все повече международни инвеститори се интересуват от нашите борси и затова е важно да имаме какво да им представим.

Моята визия е след 5 до 10 години на лондонската борса да има екран, на който да се показват всички борси от Централна и Източна Европа. Инвеститорът няма да се интересува от това дали българският мобилен оператор се търгува в България, а австрийският - в Австрия, той просто натиска копчето и знае, че е закупил 10 хил. акции от това, което иска, и ги държи в своя портфейл. Той може да инвестира в целия свят и затова трябва да направим Централна и Източна Европа неговия първи избор, защото иначе той ще инвестира другаде.

- На първо място сътрудничеството между две фондови борси означава, че искаме да споделим опита си. Ние искаме да се поучим от вашия опит, но в началото ще бъде повече уроци от наша страна. Но с обмяната на опит ще можем да си сътрудничим по начин, по който след това ще можем да увеличим доходите на борсите. И на второ място е развитието на пазара, тъй като двете неща обикновено вървят ръка за ръка, защото, ако си кооперираме по отношение на индекси, това ще увеличи доверието в тях. Така хората, които не са мислили за България, биха се замислили и биха искали да се включат и да видят какви акции има на пазара, дали има структурирани продукти. Това ще увеличи ликвидността на борсата, както и оборотите и да се надяваме - ще доведе до повече предлагане на пазара и повече инвеститори.

Цялата идея е просто да ставаме по-големи. Колкото по-голяма е, толкова повече са ползите както за инвеститорите, така и за емитентите.

- Трудно ми е да преценя, защото нямам толкова задълбочена информация за всички борси в региона, а и сега се запознавам с Българската фондова борса. Първо, някои от страните в региона вече са в Европейския съюз, като Чехия, Словения, Словакия, Полша, и като такива вече са променили законодателството си и са отворили пазарите си и затова са много по-развити в този аспект. Но всички те се борят със същите проблеми, именно липсата на IPO-та и привличането на повече компании на пазара. Във всички тези страни вече виждаме преосмисляне на начина на приватизация на компаниите не чрез стратегически партньори, а чрез IPO на борсата. Бих казал, че този проблем е вече по-скоро история в тези държави. Следващите на ред са България и Румъния с присъединяването към ЕС на 1 януари 2007 г. Вярвам, че това ще стане тогава. Предполагам, че повечето промени в законодателството са направени вече, но има и още какво да се направи, за да се либерализира пазарът напълно.

Вчера бях и в Белград и бях очарован от това, което те правят там във финансовия сектор като цяло, като реформа в банковия сектор, приватизация на банките, както и други индустрии. Очевидно и там се случват много неща. Миналата година успяха за първи път в историята си да постигнат бюджетен излишък вместо дефицит. И те са на добър път в опит да станат част от ЕС със следващия транш заедно със Загреб в Хърватия през 2009 г.

Така че членството в ЕС определено помага в процеса на отварянето и либерализирането на пазарите и в процеса на промяна на законите. Въпреки това ние сме в ЕС от много години, но все още имаме да развиваме пазара си. Този процес продължава непрекъснато и за него се работи всеки ден. Все още имаме много малко частни инвеститори, които инвестират в австрийски акции. Затова работим в тази насока. От една година насам дори се опитваме да убедим австрийската национална телевизия да включи информация за фондовата борса във вечерните си новини. Телевизията все още е медията, чрез която може да се достигне до най-много хора. Според мен разговорите за икономика и капиталови пазари трябва да са като тези за спорт, защото те са част от ежедневния ни живот. Но все още имаме много работа в тази насока.

- Доколкото разбирам, в тази насока борсата се старае много, чрез разговори с потенциални компании и различни асоциации. Най-важното е пазарът да е изключително активен. Не може просто да седите и да чакате за някое IPO само да дойде при вас. Ние направихме едно проучваме, в което установихме, че около 1000 компании могат да бъдат потенциални кандидати за IPO. След това говорихме с тях и едва 9%, което беше около 120 компании, казаха, че се интересуват. Останалите отговориха, че въобще не се интересуват. Двете основни причина за незаинтересоваността са високите разходи и увеличаването на прозрачността, което много компании не искат да направят. Важно е да знаете какви са основните аргументи, които трябва да оборите. Като например обясните, че разходите за IPO-то на фона на живота на компанията са нищожни. А колкото до отварянето на компанията и прозрачността, да обясните, че това е единственият начин да направите голяма крачка към развитието на компанията чрез покупката й от голям инвеститор. Според мен някои компании могат също да се разрастват със средства от капиталовия пазар.

- Интегрирането на борсата не отхвърля възможността за продажбата на държавния дял. Държавата обаче трябва да обмисли стратегията си и когато продава, но и на кого продава. Защото, ако продадете борсата например на немската или лондонската борса, просто в бъдеще няма да имате Българска фондова борса, тъй като те просто ще абсорбират какво има тук. Или Euronext, който функционира така, че акциите от пазарите във Франция, Португалия, Белгия и Холандия се търгуват в Париж. Така Португалия няма капиталов пазар и доколкото чух, те обмислят създаването на втора борса, защото загубиха всичко за сметка на Париж. Според мен това не е добър вариант на вашата борса, тъй като е много важно за развитието на местната ви икономика да имате функционираща местна фондова борса. Не бива да се продавате на някои от големите, защото ще спрете да съществувате.

Ситуацията е друга, ако държавата продаде дела си на някой, който е със същата големина и има концепция за сътрудничество, което да позволи на всички страни да имат равни права и да решават някои въпроси заедно. Той ще иска да има българска фондова борса за България и българския пазар в София. Поне така ми звучи най-логично или поне в България. Не вярвам в паневропейска фондова борса. Това ще означава, че цялата търговия ще бъде например във Виена или Братислава. Трябва да има местен подход. Така че въпросът дали ще продадете или не държавния дял зависи от мотивацията и скоростта.

Искаме да си сътрудничим с Българската фондова борса сега, защото това ще е добре и за двете страни. Не искам да си сътрудничим само защото искам да направя добро на българския пазар. Аз искам да помогна, но само ако това ще донесе печалба и за мен. Аз си имам акционери и ако ще пътувам до София, те искат бизнес полза от това. Така че каквото и да правим, ситуацията трябва да е печеливша и за двете страни.

- В Будапеща започнахме много по-рано и освен това имаме консорциум от австрийски банки с 68%-тов дял от фондовата борса в Будапеща. Но въпреки това ние работим заедно, а не като техни собственици да нареждаме какво трябва да правят. Заедно обсъждаме какво е печелившо и за двете страни. Обмисляме въвеждането на индекс, от един месец търгуваме фючърси във Виена, а след месец и борсата в Будапеща ще започне да търгува с опции за фючърси на NTX индекса и така и те ще търгуват с този продукт.

С Румъния си сътрудничим по отношение на един индекс, т.е. те имат индекс, който е аналогов на нашия. Един индекс може да се структурира по различни начини, понякога обаче структурата не е добра за един инвеститор, който търгува с компании от този индекс. Инвеститорът се нуждае от информация за продуктивността, от възможността да хеджира продукта и затова продуктът трябва да работи като пазара. Румънският индекс не позволяваше това. Затова създадохме нов показател.

В Загреб, Хърватия, подготвяме въвеждането на търговия с деривати, а следващата стъпка вероятно отново ще бъде създаването на индекс и общата му продажба.

В Словения сме съвместно с Будапеща и им предлагаме пазар на деривати. Прага също се интересува от нашия NTX индекс и въвеждането на деривати там. Дериватите са голяма тема в много държави, защото те все още нямат такъв. В Белград основно се интересуват от търговията с информация. Те искат да станат част от системата за информация, обслужваща Будапеща и Виена. Това е първата област, с която те искат да започнат сътрудничество с нас, и създаването на индекс вероятно ще е втората.

- Дериватите ще дойдат с времето, но мисля, че все още вие нямате възможността да хеджирате позициите си. Вие можете да си купите акции, но не може да ги хеджирате. По принцип нито един капиталов пазар не е пълноценен без търговията на деривати на него, но предполагам, че ще бъдат въведени в бъдеще и това ще допълни пазара ви и ще увеличи възможностите на инвеститорите за начина на търговия.

- В момента не, защото компаниите са малки и пазарната капитализация и ликвидността на акциите са твърде ниски и международните инвеститори не могат да ги хеджират. Няма смисъл от индекс, в който има само две-три компании. По-скоро трябва да има между пет или най-добре 10 компании. Но в следващите няколко години при това добро представяне на българския фондов пазар като сега и при влизането най-вече на нови компании има възможност за създаването и на нов индекс дори.

- Пазарната капитализация на БТК е около 1.5 млрд. евро, но едва 25 на сто са свободно търгуваните акции free float, което означава, че може да се разчита само на тези 25 процента, което е около 400 млн. евро. А тази сума е все още малка за това, което имаме във Виена сега. Ще отнеме време.

- Взаимни фондове от Лондон и Австрия купуваха книжа от новите членки на Европейския съюз. Това за тях не е нищо ново. Те инвестират в тези държави от много години. Мисля, че преди една-две години те започнаха да инвестират и в Румъния и България, а сега вече се насочват към Сърбия и Босна и Херцеговина, които са следващите нововъзникващи пазари. Така че те със сигурност се интересуват.