Потребителска фотогалерия.
На 5, 6 и 7 декември тази година, в навечерието на хилядната си Коледа, църквата Сен Жермен де Пре, която е била първото абатство на кралете на Франция, организира уникално отпразнуване на годишнината. 
През 512 г. св. Жермен, който по-късно става епископ на Париж, убеждава Меровингския крал Шилдербер, син на Кловис, да построи абатство с църква. 
Църквата първоначално е основана от Шилдербер, за да осигури достоен подслон на реликва от Кръста на Христос, донесена от Испания през 542 г. 
Църквата, която пази тази важна реликва, е посветена на св. Винсент и Светия кръст. 
Това е била една от най-важните църкви във Франция и последният дом на Меровингските крале. 
В средновековието църквата Сен Жермен де Пре е била толкова могъща както религиозно, така и културно, че се превръща в град в рамките на града. 
През ІХ в. норманите обаче разрушават абатството поне четири пъти и в крайна сметка то е унищожено в пожар. 
От първоначалната структура са останали единствено мраморните колони в трифориума (галерия или аркада над арките на кораба, хора и трансептите на църквата). 
Около 1000 г. започва реконструкцията на църквата, тя е уголемена и е осветена наново от папа Александър III през 1163 г. 
В късното средновековие са издигнати няколко допълнителни сгради в комплекса на бенедиктинското абатство, което се превръща в едно от най-големите и най-важните в цяла Франция. 
По време на Френската революция религиозните ордени са потъпкани и сградите на абатството са използвани като склад. 
Голяма експлозия на барут, който се съхранява по онова време в трапезарията, разрушава почти целия комплекс и тежко уврежда църквата. 
Днешната сграда, която е ремонтирана и уголемявана в различни епохи, е прекрасен пример на романската архитектура. 
Романската квадратна кула, датираща от началото на ХІ век, е завършена със заострения връх, разпознаван от всички в Париж, който датира от ХІХ век. 
Покривът й е бил позлатен, което е довело до името Saint-Germain-le-Doré (позлатения Сен Жермен). 
Днешният вид на църквата е резултат на обновяване през ХІХ век, когато архитектът Виктор Балтар и художникът Жан-Иполит Фландрин са помолени да възстановят църквата в предишното ѝ великолепие. 
Външността на църквата се дефинира от солидната ѝ 1000-годишна камбанария – една от най-старите не само в Париж, но и във Франция. 
Още две кули, които са били издигнати от всяка страна на трансепта, не оцеляват по време на Революцията. 
Вътрешността на църквата е смесица от различни архитектурни стилове – резултат на непрекъснатото строителство и ремонти през вековете. 
Романските арки са комбинирани с готически сводове, а има дори и барокови елементи. 
Капителите с дърворезба на колоните са копия на оригиналите, които се пазят Musée National du Moyen-Age (Националния музей на средновековието). 
В параклисите има някои интересни гробници. Абатството е пантеон на Меровингските крале. Много от тях са погребани в Chapelle de St-Symphorien, който е възстановен през 1981 г. 
Сред другите видни личности, които са погребани тук, са философът Рене Декарт (само сърцето му; останките му са в Пантеона) и Йохан ІІ Казимир Васа, който е крал на Полша през ХVІІ век, докато абдикира от трона и става абат в абатството Сен Жермен де Пре. 
Сен Жермен де Пре 
Цветните фрески от ХІХ век в нефа са дело на Иполит Фландрин – ученик на класическия майстор Ангр. 
Романски картини са открити по време на реставрационните работи през 1981 г. 
В Сен Жермен де Пре се организират концерти и рецитали на грегориански песнопения, които се подпомагат от фантастичната акустика на църквата и средновековната ѝ атмосфера. 
Църквата се намира в оживен квартал в Шести район на Левия бряг на Сена, който носи същото име и си струва да бъде посетен. 
Кварталът Сен Жермен де Пре през ХХ век си спечелва репутация на литературен район, тъй като писатели, интелектуалци и философи се срещат в някое от многото кафенета тук. 
Срещу църквата е Café des Deux Magots, което често е посещавано от Ърнест Хемингуей, а съседното Café de Flore е любимото място на Жан Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, които често се срещат там непосредствено след Втората световна война. 