Проектът за актуализация на бюджета предвижда и заем за Фонда за гарантиране на влоговете (допълнена)
Дефицит от 4 на сто на касова основа, който да се финансира с емитирането на непредвиден към момента дълг до 4.5 млрд. лв., залага в проекта си за актуализация на бюджета за тази година служебното правителство.
Дефицитът само по държавния бюджет (който не включва бюджетите на социалното осигуряване, бюджета на съдебната власт, бюджетите на общините, бюджетите на ВУЗ, БАН, БНТ и БНР, извънбюджетни фондове и сметки - бел. ред.) се очаква да бъде 2.846 млрд. лв. лв. (3.6 % от прогнозния БВП).
Това се вижда от оповестения от финансовото министерство проект.
Прогнозата за дефицита се увеличава главно заради влошаването на салото по бюджета на здравната каса и на сметките за средствата от Европейския съюз.
В предвидения нов дълг е включена и възможност за дългово финансиране, с което да се даде заем до 700 млн. лв. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
От ведомството уточняват, че част от дълга може да се използва за ликвидна подкрепа на банковата система в рамките на одобрената вече държавна помощ от Еврокомисията в размер до 2.9 млрд. лв.
Тази помощ, в размер на 3.3 млрд. лв, беше разрешена на България в края на юни след като КТБ беше поставена под специален надзор, а вложители започнаха активно да теглят парите си от Първа инвестиционна банка.
"В предвидения нов дълг е включена възможност за дългово финансиране с оглед предоставяне на ликвидна подкрепа в рамките на одобрената държавна помощ от ЕК в размер до 2.9 млрд. лв. или в рамките на същия лимит поемане на нов държавен дълг за предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в размер до 700 млн. лева. Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22.5 млрд. лв. (28.4 % от прогнозния БВП)", се посочва в съобщението на финансовото министерство.
Предвижда се още максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината, да бъде увеличен с 2 млрд. лв. във връзка с предвидената възможност за издаване на държавни гаранции в полза на Фонда за гарантирането на влоговете в банки.
Актуализираните прогнози за приходите по държавния бюджет предвиждат неизпълнението им да възлезе на 1.061 млрд. лв. (1.3 % от прогнозния БВП).
В същото време обаче заради непредвидени разходи за основни дейности на няколко ведомства служебният кабинет предлага да се вдигнат парите в графата "структурни и допълнителни фискални мерки" с 448.5 млн. лв. (0.6 % от прогнозния БВП).
Бюджетната позиция за 2014 г. не може да бъде стабилизирана в краткосрочен план с мерките в приходите и разходите, защото тяхната корекция може да посрещне само частично негативните ефекти върху бюджетния баланс, посочват от Министерството на финансите.
Мотивите на финансовото министерство
През септември бе направена актуализация на макроикономическите прогнози, която отразява текущото развитие на националната икономика, както и променените допускания за международната среда до края на 2014 и през следващата 2015 година, припомнят от ведомството.
Започналото още през 2013 г. намаление в международните цени на неенергийните суровини продължи и през текущата година. Допълнителен фактор, който ограничи номиналния растеж не само в България беше по-силното от очакваното поскъпване на еврото спрямо щатския долар. Инфлацията в ЕС е на исторически ниски равнища, с тенденция това да продължи за по-дълъг период от очакването преди година.
За България актуализираните прогнози предвиждат отрицателна инфлация на потребителските цени в размер на 1.1 % при планирана в предишната прогноза положителна стойност от 1.8 %. Ревизираните прогнози за 2014 г. предвиждат реален ръст на БВП от около 1.5 на сто на годишна база, което е малко по-песимистичен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет 2014 ръст от 1.8 на сто. Въпреки малката промяна оценката за размера на БВП се намалява с над 2.4 млрд. лв. (от 81.582 млрд. лв. На 79.178 млрд. лв.).
Този по-нисък размер означава понижаване на прогнозата за възможностите на икономиката да генерира по-високи данъчни приходи. От тук идва и рискът за изпълнението на приходите по бюджета не само през 2014 г., но и в средносрочен план. Това, според министерството, налага и занапред по-консервативно да се подхожда към планирането на приходната частта.
По-малко приходи от данъци
В анализа си Министерството на финансите посочва, че има няколко причини за неизпълнението на приходите. Сред основните е нереалистичното допускане при планирането им, слабото възстановяване а вътрешното потребление, задълбочаването на дефлацията, надценените мерки за повишаване на събираемостта им.
Основните данъци, при които се очаква неизпълнение на записаното в момента в бюджета са ДДС – по правило от него се очакват най-много постъпления, акцизите, корпоративните данъци и други. По данни на министерството към края на авгут постъпленията от ДДС от внос са едва 54.8% от плана за годината.
Сходно е положението и при приходите от акцизи, където изпълнението за осемте месеца е 58.7 на сто от плана.
Общо от всички налози очакваното неизпълнение е за 1.061 млрд. лв., което е 1.3 на сто от прогнозирания БВП.
Повече разходи
Одитните проверки на държавните ведомства през септември показали, че в бюджета изобщо не са предвидени средства за финансирането на някои дейности, за които преди това са били поети ангажименти. Това довело някои структури до невъзможност да си изпълняват задълженията. Такъв бил случаят с Министерството на вътрешните работи, където над 80 на сто от разходите се формират от разходите за персонал, а е предвидено увеличение на заплатите. Средства обаче не били планирани.
Недостиг се очертава и при финансирането на социални плащания по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, поради увеличения брой бенефициенти при осигуряването на социална закрила на най-уязвимите групи от населението, тези в неравностойно положение, както и за гарантиране подкрепата на децата и семейството.
Министерството на здравеопазването изпитва трудности за обезпечаването на необходимото финансиране на психиатричната помощ, хемодиализата, лечението на болни от ХИВ/СПИН, финансирането на спешната помощ, както и за финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението.
Проблеми с недостиг за обезпечаване на поетите ангажименти за разходи съществуват и в редица други бюджетни системи. Затова в проекта за актуализация са предвидени допълнително 448.5 млн. лв. (0.6 % от прогнозния БВП), които ще бъдат в перото "непредвидени и/или неотложни разходи".