Потребителска фотогалерия
Лувърът в неговите последователни архитектурни метаморфози доминира в централен Париж от края на ХІІ век. 
Построен е в западния край на града, но първоначалната сграда постепенно е погълната от него, докато той расте. 
Строежът на Лувъра е започнат от Филип Огюст през 1190 г. като крепост, която да отбранява Париж срещу викингите. 
Бил е обграден с ровове четириъгълник (78 на 72 м) с кръгли бастиони на всеки ъгъл и отбранителни кули, а в центъра на комплекса се е изправяла масивна кула с диаметър 15 м и височина 30 м. 
През 1364 г. Раймон дю Тампл – архитект на Шарл V, започва трансформацията на старата крепост във великолепна кралска резиденция. 
Шарл VI продължава трансформацията, но след смъртта му никой не полага никакви грижи за двореца до 1527 г., когато Франсоа I решава да се премести да живее в Париж. 
Той разрушава Голямата кула и средновековният Лувър отстъпва пред ренесансов палат. 
През втората половина на ХVІ в. Лувърът е строителна площадка: добавят се нови сгради, други се разрушават. Лувърът, който се вижда днес, е построен по време на управлението на Луи XIII и Луи XIV, а Луи XV добавя към построеното. 
След завършването на Версай обаче, кралският интерес към палата избледнява, което отново изпраща Лувъра в нов период на летаргия. 
Революцията променя всичко и Museum Central des Arts (Централен музей на изкуствата) отваря врати на 10 август 1793 г. в Лувъра. 
Музейната колекция – предимно картини от колекциите на френското кралско семейство и аристократите, които са избягали в чужбина – идва от Версай и от други замъци на благородници. 
Входът е свободен, а художниците са с приоритет пред общата публика, която е допускана само в работните дни. 
През май 1871 г., през последните дни на Парижката комуна, армията е на път да си върне града. Комунарите се впускат да разрушават Hôtel de Ville (сградата на общината), Cour des Comptes (седалището на пазителите на френските публични финанси) и палата Тюйлери – могъщ символ на монархията. 
Възникналият в резултат на това пожар унищожава сградите на палата и заплашва Лувъра. Руините на Тюйлери са досъборени през 1883 г. след дълги спорове и дебати. 
Окончателното разрушаване на Тюйлери през 1883 г. бележи началото на съвременния Лувър. 
Палатът престава да е люлката на властта и е посветен почти изцяло на културата. 
В него остава единствено Министерството на финансите, временно настанено след Комуната в крилото "Ришельо". Бавно, но сигурно музеят започва да завзема целия огромен комплекс от сгради. 
С избухването на Втората световна война, през септември 1939 г., колекциите на музея са евакуирани с изключение на най-тежките експонати, които са защитени с чували с пясък. 
Произведенията първоначално са настанени на съхранение в замъка Шамбор в долината на р. Лоара (http://goo.gl/YCewHU), преди да бъдат разпръснати на много други места, предимно в замъци, включително и в Шеверни (http://goo.gl/mdhnUE). 
От съображения за безопасност много произведения са местени на няколко пъти по време на войната. Лувърът отваря отново врати още по време на окупацията, през септември 1940 г. 
Необходимостта експозициите на музея да се подобрят и да се осигурят по-добри условия за посетителите става все по-належаща. 
На 26 септември 1981 г. президентът Франсоа Митеран обявява план за възстановяване на двореца в неговата цялост, за да функционира като музей. 
Финансовото министерство, което продължава да заема крилото "Ришельо", е прехвърлено в нова сграда, и започва проектът "Големият Лувър", който ще включва пълна реорганизация на музея. 
Построена от американския архитект от китайски произход и майстор на съвременната архитектура Й. М. Пей, голямата пирамида е открита на 30 март 1989 г. 
Издигаща се в центъра на Двора на Наполеон, тя е фокусната точка на основните оси на музея и служи като вход към голямата приемна отдолу. 
От приемната под пирамидата посетителите могат да достигнат до зоните за временни изложби, експозициите с историята на двореца и музея, оригиналния ров на Шарл V, аудитория, кафене, ресторант, книжарница и т.н. 
През 1806 г. Персие и Фонтен строят малка триумфална арка. Открита през 1808 г., тя е украсена с барелефи и статуи, отбелязващи френските военни победи. 
На върха ѝ се намират четири стари бронзови коня от фасадата на базиликата Сан Марко във Венеция. 
Конете са върнати на Венеция през 1815 г. 
Днес Лувърът е един от най-големите и най-важните музеи в света, разположен в Първи район, в сърцето на Париж. 