В България вече има нов парламент с рекордните осем партии, но с изключително трудно осъществимо мнозинство и баланс. Първоначалните анонси от различните партийни централи за приоритети и принципи създават впечатление за трудно постижим консенсус. Основните теми са съдебната реформа, участието на ДПС във властта, националистическите искания, спасяването на КТБ, енергийните дисбаланси и мегапроектите като "Южен поток". Разногласията по тези теми създават усещането за предстоящи нови избори.

Тази пушилка замъглява огледалото на пръв поглед, но зад нея се прокрадва тънка червена нишка на нуждата от "паричен импулс" (по Климент Вучев*) поради очевидна липса на лесни пари. Така според мен ще се създаде необходимият консенсус в този парламент да се формира явна или негласна управленска коалиция. Основната й практическа задача е да се осигурят пари за обществено значими разходи чрез теглене на нови държавни заеми, т.е. от нашия джоб.

Ясно е, че в държавата съществуват редица натрупани дефицити и неизпълнени обещания за разходи, особено след правителството на Борисов и това на Орешарски:

Ако приемем, че за хората, контролиращи властовото статукво, управлението на контрабандни канали и "спестяването" на ДДС е вече традиционно занимание, т.е. само заплатата, то липсата на допълнителния стимул е вече предпоставка за консенсус в новия парламент. За току-що отминалите избори бяха "инвестирани" сериозни пари, а нови избори ще натоварят допълнително партийните каси. Затова смятам, че в крайна сметка ще има договорка за стартиране на определени реформи като предпоставка за стабилност нужна за гласуване на нов голям държавен или държавно гарантиран дълг. Това ще се случи както като актуализация на бюджетния дефицит и дълга за 2014, така и с новия бюджет за 2015 г. Предполагам минимум нови 5-7 млрд. лева.

 Първото е да искаме ясна позиция по бюджета и държавния дълг от всички, които искат съставяне на правителство или искат да подкрепят такова. Но най-важното е да има силен и постоянен натиск от гражданите към партиите и отделните народни избраници за ясни и конкретно разписани обяснения и график за изразходването на средствата от бюджета, от държавно гарантираните дългове и от еврофондовете и последващ контрол. Включително кога и какви средства се дават на кои банки и срещу какво. Най-добре е, ако новите дългове се ратифицират само след като парламентът е приел съответните закони гарантиращи изпълнението на другите реформи, като тази в съдебната система и в здравеопазването например. Немаловажно е и хора с достойнство и качества да оглавят финансовото министерство и централната банка. Нека партиите, които защитават съответните реформи и отговарят за кадрите, не забравят, че накрая ние плащаме сметката и този път не сме в настроение да подписваме празни чекове потъващи в ДМС фонда на политиците.

 

*Климент Вучев е министър на промишлеността 1995-1996 г. в кабинета на Жан Виденов – станал известен с идеите за наливане на сериозен "паричен импулс", чрез който да се решат проблемите в икономиката и банките