- "Промени на ума" е мой термин за това как дигиталните технологии променят начина на мислене на хората. Нарочно нарекох книгата си така, за да направя съпоставка с климатичните промени. По мое мнение има четири паралела между двете явления - първият е, че и двете са безпрецедентни. Вторият е, че са глобални. Третият е, че са противоречиви. И четвъртият - имат многостранни проявления. Тоест имат най-различни аспекти.

При климатичните промени говорим за въглеродни емисии, недостиг на вода, алтернативна енергия. Всички тези теми покриват многостранността на темата. При умствените промени говорим как социалните мрежи се отразяват на емпатията и идентичността, за връзката между видеоигрите и пристрастяването, липсата на концентрация и агресията, а при търсачките става въпрос за разликата между запомняне на информация и истински знания. Ще говоря по тези теми и в София.

- Не, не. Някой беше казал: "За всяка комплексна ситуация има прост отговор - и той винаги е грешен." Така че в книгата се опитвам да съм колкото се може по-изчерпателна и честна по въпроса.

        

- О, не. Това би било лудост. Аз самата използвам определени технологии. Когато бях студент, трябваше да вземеш книга от библиотеката и можеше да загубиш цял ден, докато намериш референцията, която ти трябваше. Сега това ти отнема минути през правилните търсачки. Но страхът ми е, че хората започват да мислят, че технологиите могат да заместят учителя. Но нищо не може да замести вдъхновяващ преподавател, който те разбира и може да ти помогне. Това не може да стане с iPad.

- Има много неща, които според мен трябва да направим. Първото е най-трудното - да се запитаме какво всъщност искаме и търсим. Никога не сме могли да си зададем този въпрос преди и за съжаление има много места по света, където все още хората не могат да го направят по различни причини - независимо дали се страхуват или са гладни и болни. Но в привилегированите общества имаме възможност да се замислим "какво искам да постигна като човешко същество". А не просто да висим в поредната социална мрежа, да играем Grand Theft Auto или да гледаме филмчета в YouTube.

И да се запитаме какъв свят искаме. А това е много труден въпрос. И после да работим за постигането му. Искам повече форуми, дискусии и изследвания сред младите хора за идеалната за тях среда. Искам и развитието на нов софтуер, който за разлика от сегашните игри и социални мрежи, да даде на хората ново усещане за идентичност, а не обратното.

Защото в наши дни човек може да се събуди, да работи, да пазарува, да играе, да отиде на среща - и то без да погледне някого в очите, а просто като стои пред екрана на компютъра си. Което е без прецедент. Това се превърна в новата дигитална култура, вместо технологиите да бъдат използвани за постигане на някакви цели и напредък в реалния свят.      

- Да, така е. Но в същото време помагат за разпространяването на идеите и посланията на терористи като ИДИЛ. Така че всичко зависи от това как ги използваш.

Но има голяма разлика между приятелите, които имаш от реалния свят - например те заминават за Австралия и един от начините да поддържаш контакт с тях е през "Фейсбук", и онези "приятели" в мрежата, които не си срещал и които са просто една публика. Човек "играе" пред тях, защото иска да получи "лайкове". Има две противоречащи си мотивации в тази система - едната е целта да бъдеш харесван от всеки и да бъдеш като другите. В същото време искаш и да си специален и различен. Тези две страни са несъвместими - не можеш да си като останалите и в същото време да си "знаменитост". Именно затова хората имат много крехко усещане за идентичност.

- Интересното е, че тези критици никога не са се свързвали с мен директно. Имам страница, през която се старая да отговарям на всеки. И 99% от мненията там са положителни. Казват ми как различни хора ме атакуват в блогосферата, но никой няма смелостта да се свърже лично с мен.

А и критиките не са срещу тезите и научните ми теории, а лично срещу мен - дали съм направила сама изследванията и т.н. Това също отразява духа на времето в дигиталния свят, където всичко е лично - аз, аз, аз, направих си селфи, изядох тази шоколадова торта и т.н. Така че същите тези хора се интересуват повече от мен като личност, отколкото от тезите ми. Вместо да обсъждат идеите ми, те се занимават с лични атаки. Ако ми дадат научни доводи и доказателства срещу тезите ми, разбира се, че ще ги взема предвид.         

- Според мен едното помага на другото. Хората грешат, ако смятат, че трябва да правиш и да си добър само в едно нещо. С колкото повече различни неща се занимаваш, толкова повече идеи получаваш и виждаш света по различен начин. За мен неща като градинарство или готвене, които за много хора са начин за отпускане и релаксация, са тежък труд. Мразя да готвя. Докато в същото време писането на книга е развлечение.

- Понякога съм. Посещавам различни фестивали на книгата - например в Единбург. И е страхотно да видиш как хора на всякаква възраст купуват и обсъждат оживено на кафе или вино най-различни произведения. В други случаи не съм - например като видя в метрото децата как гримасничат и се снимат с телефоните си, със слушалки в ушите. Толкова се депресирам в такива случаи. Но всичко зависи от нас.