Потребителска фотогалерия
Можете да ги видите на много места в България. Четвърт век след падането на Берлинската стена паметниците от социализма продължават да напомнят за една отминала епоха. Най-мастодонтският соц монумент у нас се е разположил на старопланинския връх Бузлуджа. 
Forget your past- с този надпис те посреща призрачният паметник. Всеки който за пръв път отправя поглед към него ахва от почуда. Защото върху каменистия планински първенец съзира… летяща чиния. Оказва се обаче, че това не е среща от трети вид, а сблъсък с историята. 
Бетонната конструкция на т.нар. Дом-паметник на партията, издигната през 1981 г., е увенчана от 70-метров пилон, от върха на който, по-близо до звездите, блещукат 2 гигантски рубиненочервени петолъчки. 
От върха се разкрива красива панорама към близките старопланински първенци. 
Издигнат е в началото на 80-те на миналия век, в чест на 100 годишнината от учредителното събрание на Българската социалдемократическа партия по инициатива на Димитър Благоев. В продължение на десетилетие паметникът е бил светиня за българските комунисти. 
Вр. Шипка ясно се вижда в далечината. През последните 25 години чинията се руши под поривите на ветровете и безхаберното отношение на държавата, въпреки че е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта, като част от Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа 
През 2011 г. правителството на ГЕРБ прехвърля безвъзмездно комплекса на Българската социалистическа партия. 
Но поради липса на средства, столетницата отказва да стопанисва някогашното си архитектурно творение. 
Летящата чиния на Бузлуджа е включена в международна класация от 2013 г. за "33-те най-красиви изоставени места в света" , чийто наслов е "Нямам търпение да дойде краят на света и всичко да изглежда така!" 
Всяка година, с риск за живота си, туристи и фотолюбители се промъкват през разпадащите се бетонени блокове и висящите винкели, за да снимат фантастични кадри от вътрешността на паметника. 
Всеки, който попадне в тържествената зала , ахва от изненада. Гледката е сюрреалистична, достойна за декор на апокалиптичен филм за постядрената епоха. 
Отвътре залата прилича на изоставен космически кораб, покрит с мозайки и изображения на отдавна забравени събития и избледнелите ликове на герои, някои от които - отречени от историята 