- Преди няколко години работех като академичен директор в Центъра за германски и европейски изследвания в Софийския университет. Страната и хората ме очароваха. След завръщането ми в Берлин отидох в Политическия архив на германското Външно министерство и прочетох стотици документи за германско-българската история. Един ден стигнах до доклад от аутопсия. 23-годишен младеж от Фогтланд (граничния район между германските провинции Бавария, Саксония и Тюрингия и държавата Чехия – бел.ред.) е бил застрелян на турската граница. Един германец се е опитвал да избяга през България на Запад (много хора са се опитвали да стигнат до страни в Западна Европа, като преминат през Турция и от там към Гърция - бел.ред.) и е бил застрелян. Не бях чувал за подобно нещо. Мислех си само, че щом има такъв случай, ще има и още. След се свързах със семейството на младежа и разбрах хиляди ужасяващи подробности, повече не спрях да се занимавам с тази тема.  

- Днес знам подробности за повече от хиляда опита за бягство на граждани на ГДР. Няколко години правих изследвания в комисията по досиетата на "Щази", бях няколко пъти в България, за да разбера повече по темата. Смятам, че между 1961 и 1981 г. е имало поне 5000 опита за бягство. Вероятно при това са били убити между 30 и 100 млади хора от ГДР – до днес знаем имената на около 20 жертви от Германия. Неотдавна поисках едно изследване от германската Фондация за преоценка на диктатурата в ГДР и искам най-накрая да напиша отдавна обявената си книга по темата. Освен това подготвям европейски проект към Свободния университет в Берлин, в рамките на който заедно с учени от България, Румъния, Унгария и от бившите югославски републики ще изследваме историята на Желязната завеса в Югоизточна Европа. Досега обаче за съжаление не сме намерили партньор в България.

- Да, посещавал съм граничната зона с Турция и Гърция няколко пъти и съм виждал останките от старата ограда. Беше странно усещане. Спомням си едно посещение в Резово – едно малко и почти безлюдно село до турската граница. Там 23-годишният Гунтер Пшера e бил застрелян от граничари в една пясъчна дюна в гората. Играещи деца били казали на граничарите. Бях там в един горещ летен ден и след няколко опита се срещнах с кмета. Казах му за неговия предшественик – знаех от досиетата, че той е участвал в преследването на хора. Във всеки случай жената на кмета чу моя въпрос и му каза тихо, но много енергично и на български: "Той е определено от германците. Не му казвай нищо за това!".

Това всъщност не беше и необходимо, защото аз вече знаех досиетата. Хората в тогавашната забранена зона узнаха десетилетия по-късно що за ужасни неща са се случвали. Само че никой не искаше да говори за това. Всички се страхуваха и повечето дори ме смятаха за чуждестранен шпионин.  

- Израснал съм в Западна Германия, близо до холандската граница. На 9 ноември 1989 бях с една приятелка в Холандия. Когато вечерта се върнахме в Германия, радиото и телевизията предаваха само за падането на стената. За мен като за млад човек тази ГДР беше много далечна. В онзи момент още не разбирах колко се е променил светът. Но това се промени още на следващия ден, когато в Олденбург, на стотици километри от границата между двете Германии по аутобана задрънчаха първите трабанти.  

- Това, което десетилетия наред беше разделено от желязната завеса, се е сраснало. Но разбира се има още схващания, които се обясняват с тогавашните различни обществени системи. Ще трябва още време докато "границата в главите" е напълно преодоляна. И докато най-накрая се преодолее страхът, който много българи носят от онези времена – страхът от доносничество, предателство и наказания. Когато се стигне до този момент, най-накрая ще може да се започне с преоценката на историята.  

- Страните от Европейския съюз стоят днес преди всичко пред предизвикателството, не само да пестят като луди и да вкарат бюджетите си в ред, защото Брюксел и Европейската комисия изискват това от тях. Те са изправени и пред предизвикателството да се погрижат да има социална грижа за по-старите и по-слабите им съграждани.

Жалко е, когато стари хора измръзват в домовете си или когато трябва да изкарват препитанието си, като продават зеленчуци от градината си, защото в противен случай ще гладуват. В Германия също все повече хора стават безработни, бедността сред по-възрастните расте рязко, докато богатите почти се задушават в парите си.

Социалната ножица е взривоопасна. Който я игнорира, рискува политическият радикализъм да се повиши още, да не говорим за религиозните фанатици. Бюджетната дисциплина е хубаво и добро нещо. Човешкото достойнство е по-важно.  

- Не вярвам, че всички проблеми на света могат да се разрешат, когато неограничен брой хора от други страни и континенти бъдат допуснати в Европа. Това не функционира, напротив, създава допълнителни проблеми. Не трябва обаче и да се издига нова стена по външната граница на Европейския съюз. Смятам за по-добре, ако ЕС и НАТО поемат още по-активен ангажимент и кризисните региони.

Тогава, когато още я имаше желязната завеса, българските граничари са убивали не само германски, но преди всичко български бежанци. Нещо, което и до днес не се знае – те са застрелвали безброй бежанци, бягали заради бедността през България на Запад. Натъквал съм се на такива случаи в досиетата – граничарите са били отличени за такива случаи. Това не бива никога да се повтаря.