Сръбски полицаи убиват мъжа и четирите деца на Шихрете Бериша пред очите й по време на конфликта в Косово. Най-малкото й дете още не е навършило две години, а най-гоямото след два месеца трябва да направи 16. Шихрете е простреляна в стомаха. Сметват я за мъртва и я натоварват на камион, заедно с телата на още около 50 косовски албанци, убити в югозападния град Сухареке на 26 март 1999 година.

Тя и двама нейни роднини, единствените оцелели в клането, се спасяват, като скачат от камиона в движение.

Тогава Шихрете не може и да си представи, че е възможно да изгуби повече от мъжа си, двете си дъщери и двамата си сина. Но скоро след това тя остава и без дом.

Къщата, където е живяла със семейството си, е на нейния свекър. След войната свекърва й я пита: "За какво ти е? Всички са убити. Къщата е сега наша," спомня си тя.

Историята на Шихрете е краен пример за проблем, който съществува на много места на Балканите, макар и обикновено да изплува в по-малко драматична форма: дискриминацията срещу жените при наследяване.

В патриархалните общества в региона собствеността и имуществото често са предавани на мъжките наследници в семейството, докато жените са пренебрегвани независимо от законовите им права за придобиване на наследство.

Официални лица и активисти се опитват да променят тази практика, като организират обществени кампании, а жените се борят за правата си в съда. Те обаче се натъкват на силна съпротива от страна на традиционалистите и се отчайват от бавно работещите, претоварени съдилища.

Според Шихрете мъжете във фамилията Бериша са сключили устно споразумение през 1997 г да разделят семейната собственост. Неджат получава тогава част от голяма къща, където да живее със семейството си. Брат му, а по-късно - неговият син получават другата част.

След войната обаче, когато Шихрете се опитва да се прибере, намира дома си заключен. Семейството на мъжа й отказва да й даде ключ.

С помощта на международна благотворителна организация Шихрете е излекувана от раните и травмите си в чужбина и сега живее в Германия. Но през юни тя се връща в Косово и открива съдебна процедура в Сухареке, за да си върне къщата.

Шихрете изглежда по-възрастна от своите 52 години. Когато описва живота си с Неджат, се смее, но на лицето й няма усмивка. Казва, че са живели добре. Съпругът й е бил чиновник в културния център и са събирали наем за малките магазини на партера на къщата. Тя се е грижила за децата и домакинството.

Сега да си върне тази къща ще е дълъг и труден процес. Започнала е съдебната процедура още преди 12 години, но адвокатът й не се е явил в съда и случаят не е бил разгледан. Нов адвокат, Имер Коро, е поел делото през септември 2012.

Според Коро казусът е ясен - като собственост, прехвърлена на съпруга на Шихрете, тя сега й принадлежи. "Тъй като са били законно бракосъчетани, тя има правото да го наследи," казва той.

Семейството на мъжа й има своя версия. Зет й Джелал Бериша настоява, че къщата е била на името на баща му. "Преди да почине, той ми остави писмено завещание за цялата къща," казва той. Според Шихрете и адвоката й такъв документ не съществува.

Междувременно Джелал Бериша държи ключовете за къщата и отдава под наем магазините под нея. "Аз плащам данъците, така че аз събирам и наема," казва той. "Казах на Шихрете: "Добре дошла си в нашата къща", но тя отказа да дойде."

Изглежда че единственият изход от спора е съдебно решение. Отговарящият за делото съдия Шабан Зечирай обаче казва, че е "затрупан с 800 дела". Съдът най-после е пристъпил към предварително разглеждане през септември, но случаят е останал нерешен.

Коро е съгласен, че съдебната система на Косово като цяло силно изостава с разглеждането на многобройни казуси, но според него това е само една от причините. "Съдилищата са претоварени, но и не искат да работят," казва той.

Косово обяви независимост през 2008 г след период на международно управление, след като бомбардировки на НАТО през 1999 г прекратиха репресивното сръбско управление на териториите.

Член 7 от конституцията на новата държава опеделя половото равенство "като основна ценност за демократичното развитие на обществото". Според законите за наследството и семейството щом някой почине, собствеността му е разпределяна между членовете на семейството, като съпругата и децата се ползват с приоритет. Ако съществува завещание, то може да лиши от наследство членове на семейството само в някои специфични случаи, и нито един от тях не е свързан с половата принадлежност.

Властите предприемат различни кампании, за да подсилят зачитането на половото равенство и да поощряват семейните двойки да регистрират семейните си жилища на имената и на двамата. Собствеността на жилищата обаче още често остава нерегистрирана, или пък ако се регистрира, това най-често става на името на мъжа.

През септември властите, съвместно с международни и местни организации пуснаха видео реклама, която показва млада двойка да си делят парче торта, докато гледат телевизия в леглото. След това те си купуват кола, и сядат да оформят документите, с които купуват заедно семейното жилище.

Но старите традиции умират трудно. Много хора още вярват, че собствеността трябва да се предава от поколение на поколение по мъжка линия, заедно с фамилното име. Над 79% от собствеността, регистрирана в Косово, е на мъжки имена според информация от националния кадастър.

В традиционните общества споровете за собственост се уреждат от срещи на мъжете, глави на семейства, според Кануна, или Канона, или Леке Дукагейни - старинен албански сборник с обичаи.

58-годишният Али Пасома ръководи събрания, които разрешават такива спорове в град Вуштри, на около 25 км от столицата Прищина.

Пасома склони да се срещне с журналистка само ако с нея има и колега от мъжки пол. Той говори оживено, с дълбок глас, веждите му се събират, когато се концентрира, и дебелите му бели мустаци помръдват, докато приказва.

По-рано същия ден Пасома е председателствал церемония, на която млада двойка е взела решение да се раздели. Това също илюстрира патриархалните традиции в такива общества. Всяка от страните е била представена от 10 мъже, и случаят е решен от още четирима мъже.

И икономически фактори се отпечатват върху изключването на жените от правото на наследство. Родителите традиционно са предавали къщите си на най-младите си синове с идеята по-скоро да ги запазят цели, вместо да се стигне до делене. Приема се, че семейството на сина ще им позволи да останат там и ще се грижи за тях на старини.

В една от най-бедните страни на Европа, където около 30 процента от населението живее с по-малко от две евро на ден, такава система подменя държавната грижа за възрастните, която почти не съществува в Косово.

Валбона Салиху е изпълнителен директор на Норма - група адвокати, които защитават правата на жените в Косово. Тя казва, че нейната организация се е натъкнала на случаи семейства да изтриват жените от списъка на наследници при регистриране на смърт, само и само да поддържат тази практика.

Някои жени самостоятелно отклоняват правата да наследяват, които притежават по закон.

Но дори когато съд се произнесе в полза на правото на една жена на наследство, действителността често се оказва по-сложна.

Преди две години съпругът на 30-годишна жена в Северно Косово е починал от инфаркт. Съдът е разпоредил, че тя е законовият наследник на апартамента, регистриран на негово име, разказа жената за Балканската мрежа при условие, че името й се запази в анонимност.

Да отдаде под наем или да продаде апартамента би й осигурило доход, от който тя определено има нужда. Но нейните свекър и свекърва отказват да приемат решението на съда. Те продължават да живеят в имота, докато тя отглежда двете си деца в апартамент под наем.

Поредица институции имат за цел да подпомагат зачитането на женските права, включително Агенцията за полово равенство, в която работят 17 души, и Съдебния съвет на Косово. Нито една от тях няма статистики колко жени са потърсили правата си на наследство в съда.

Групата адвокати Норма е събрала такава статистика директно от съдилищата. Според нейните проучвания жените се обръщат към съда с такива проблеми, но по-рядко, отколкото това правят мъжете. Доклад на групата анализира данните от съдилищата от 2008 и 2009 г и установява, че мъжете е три пъти по-вероятно да наследят фамилни имоти от жените.

Хаджи Гаши, преподавател по гражданско право в Университета в Прищина казва, че липсата на официална статистика отразява провала на институциите да насочат вниманието към въпроса за предаването на наследството. Той обаче вярва, че хората са все по-добре информирани.

Фехмийе Гаши-Битичи, 49-годишен адвокат в Прищина също разчупва традицията. Тя не е наследила нищо от родителите си, но вече е купила апартамент за 10-годишната си дъщеря. "Искам да дам пример на двамата си сина - да ги науча, че собствеността на майка им трябва да бъде разделена по равно," казва тя.

В Косово, където над 90 процента от жителите са мюсюлмани, фаворизирането на мъжете при наследяването е асоциирано с исляма, както и с Канона. Но тази практика пресича религиозните и политическите граници на Балканите.

Например и в православната християнска Черна гора мъжете три пъти по-често са собственици на имоти в сравнение с жените.

Двама братя - Милан и Йован Стиепович, и приятелят им Веско Ражнатович, всичките на възраст между 40 и 50, са колеги в малък ресторант в село Дуйева, на около 20 км от столицата Подгорица. И тримата са горди, че имат само синове. Йован също отбелязва, че сестра му не е наследила нищо от семейството. Той говори за фамилните имена съвсем както това правят косовари. В консервативните общности се подразбира, че дъщерите ще се омъжат и ще сменят фамилиите си, като приемат тези на съпрузите си.

Ибрахим Смаилович, съдия в Основния съд в Подгорица казва, че се наблюдава "възходяща тенденция жени да търсят правата си по наследствени въпроси в съда". Но за броя на тези дела не съществува официална статистика.

В Македония дискриминацията при наследяването съществува и при етническите македонци, които са предимно православни християни и съставят 63% от населението, и при албанците, които са преобладаващо мюсюлмани. Всъщност в Македония мъжете е пет пъти по-вероятно да станат собственици на имоти в сравнение с жените. Спасена Сурловска, която е на 78 години, живее в село Любанци недалече от Скопие. Заедно с покойния си съпруг тя е работила във фурна. Когато къщите, които е наследила от съпруга си се поделят, повечето ще отиде при синовете й - независимо, че тя прекарва повечето време в дома на дъщеря си.

Айдин Салиху, 34-годишен имам от Арачиново - близко село на етнически албанци казва, че местните традиции диктуват жените да не наследяват, въпреки че "това противоречи на волята на Бог, на Корана и на държавните закони".

Но на въпроса какво ще направи в собственото си семейство той отговаря, че не би искал да предсказва бъдещето, и добавя: "Няма нищо срамно човек да спазва традициите и ние не можем да избягаме от тях. Имам къща и мисля, че ще я оставя на сина си."

Но Йово Вангеловски, съдия във Върховния съд на Македония твърди, че нещата започват да се променят. "Най-голямо влияние върху ситуацията оказва образованието на жените," казва той. "То много повлия да се преодолеят тези традиционни разбирания и да се възприеме правото".

И не само на Балканите жените се борят за правото си на наследство. Във Великобритания, въпреки че омъжените жени са получили правото да наследяват имоти преди 144 години, дискриминацията остава проблем, особено в някои мюсюлмански общности.

На фона на потракването на порцеланови чаши в салона за чай на Камарата на лордовете, 77-годишната баронеса Каролина Кокс казва, че иска да стане говорител на британските мюсюлманки, подложени на дискриминация при развода и наследяването на имущество.

Във Великобритания съществуват около 80 шариатски съдилища, които отказват да зачитат законите на страната по отношение на наследството, казва тя. Като решение на проблема тя е предложила закон, който да забрани тази успоредна съдебна система. "Те (мюсюлманските общности) следва да уважават законите на тази страна и демократичното право," казва тя. Оставя чашата си чай на масата, загледана с пронизителния си поглед, и казва: "Във Великобритания правото е на страната на жените и те би трябвало да го използват."

Дискриминацията срещу жените обаче е тема и в един много различен сегмент на британското общество - аристокрацията. През 2013 г в страната бе приет Закон за наследяване на трона, който сложи край на практиката синовете да имат предимство при предаването на короната. Но дъщерите на британските благородници все още не наследяват титлите на бащите си.

Отличената с награди журналистка Виктория Ламберт, която като съпруга на графа на Кланкарти е графиня, води кампания това да се промени. Тя поддържа законопроект , който да осигури равенство на половете при правилата за наследяването на благородническите титли. В това тя има силен личен интерес, тъй като единственото й дете е дъщеря, Роуена, и тя не може да наследи титлата на семейството. Но според нея промяната в правилата ще има много по-широки последствия, като ще изпрати ясно послание до семействата, в които жената е дискриминирана.

Същото желание за справедливост мотивира и жените, които водят своите битки при различни обстоятелства в други краища на Европа - включително Шихрете Бериша, в нейното сражение със съда в Сухареке и със семейството на покойния й съпруг.