Г-н финансов министър, Иван Искров – управителят на Българската народна банка (БНБ), ще ходи ли като представител на България в Черноморската банка, както съобщава пресата в последните дни?

- Аз не знам от къде дойде тази спекулация. Може би поради това, че правителството отмени решението, с което изпраща в Черноморската банка Нина Ставрева - главния секретар на Министерския съвет в правителството на Пламен Орешарски, но двете неща нямат връзка. Това, че Орешарски решава в последните дни на своето управление да прати най-близкият си човек в Черноморската банка в Солун, е негово решение. Но не значи, че нашето правителство приема това. А връзката между двете неща…

-  Няма връзка, няма връзка. Иван Искров е управител на БНБ. Ние продължаваме да смятаме, че най-малкото заради шума в система, заради натиска върху БНБ, той трябва да заеме морална позиция и да я напусне. Но ние – правителството и парламентът нямат абсолютно никаква инструменти, за да направят това. 

- Аз не знам откъде решихте, че трябва да ходи. По-скоро, интересно ми е защо не коментирате, че когато ГЕРБ напусна властта, всеки един член на ГЕРБ и всеки един от ГЕРБ, който е бил в правителството, стана достойно и си тръгна. Докато сега…Няма връзка между двете и не знам кой я създаде. Иван Искров, ако иска да си довърши мандата, ако смята, че това е моралната позиция. Ние нямаме инструментариум да се мешаме върху независимата банка. 

- Иван Искров може да довърши своя мандат, ако прецени, че това е най-правилно за финансовата система и за БНБ. Ние нямаме инструментариум да въздействаме на БНБ, освен ако не се изпълнят някои от хипотезите в Закона за БНБ. Знаете, че по Договора за функциониране на Европейския съюз (ЕС) банковата система и централните банки са независими от правителствата. Така че тази тема не стои за нас. Ако в някакъв момент той прецени, че по този начин ще върне доверието в БНБ, това е негово решение. Но в прословутата среща, за която се коментира и от която се търсят поводи да се мисли, че ние се опитваме по някакъв начин да устроим…

-  Да.

- Доколкото съм информиран, а и днес имахме среща в Министерския съвет с премиера, срещата е била свързана с текущите проблеми на банковата система, Корпоративна търговска банка (КТБ) и нейната несъстоятелност, поискана от БНБ и бъдещето на Търговска банка "Виктория". Там въобще не са обсъждани каквито и да било казуси, свързани с бъдещето на Иван Искров. Той е централният банкер на България, избран с шестгодишен мандат, и само от него зависи дали ще го довърши. Ако питате дали ние искаме да го довърши, не, ние не искаме той да довърши мандата си. 

- По-скоро, когато сме готови с тригодишната бюджетна прогноза, в която се изкарват допусканията за основните показатели за следващия тригодишен период, ще се разбере. 

- Отговорът е много елементарен. Аргументите на Изпълнителната комисия на ГЕРБ и на лидера на ГЕРБ бяха железни. Заради 50 млн. лева да оставим тези, които докараха България до катастрофата в момента, да имат аргументи да критикуват правителството, не можем да си го позволим. Тук не говорим за това, че толкова милиарди се похарчиха и че примерно Програма "Региони в растеж" беше приета в края на 2013 г., за да се изпълнява през 2014г. Тук говорим за това, че щеше да бъде изключително лошо експлоатирано това, че не сме могли да намерим минимален ресурс. 

- Не,  става дума за справедливост в разпределението на финансовата тежест. Не става въпрос за имидж. Тези, който правеха имидж и се заиграваха с пенсионерите, всеки път, когато го правеха, губеха изборите. 2009 г, помните, вдигнаха с близо 20% пенсиите и малко след това загубиха изборите. Защото не е важно как харчиш парите, а как управляваш. И когато с едната ръка си склонен да правиш социална политика, а с другата ръка ти спират еврофондовете и пилееш пари, никой не го приема. 

- Защото това са възможностите [...] Не може в годината, в която сме заплашени от свръхдефицит, България да изглежда като държава, която е в разцвет. И все пак, въпреки всичко, въпреки че има над милиард неизпълнение на приходите, ние преценихме, че трябва да се отнеме и последният аргумент на нашите опоненти, които, водени само от популизъм, през тази година и половина подхвърляха дребни суми на някои социални групи и си мислеха, че по този начин ще размият отговорността от това, че са спрени еврофондовете, че държавата се управлява непрозрачно, че се номинира Делян Пеевски за председател на ДАНС и куп други решения. 

- Написано е в закона. Ако го прочетете, ще видите – 4.5 млрд. до края на годината ще бъде поет нов дълг. И той е свързан много ясно и конкретно е казано с какво.

 

- Става около 18 млрд. лв., около 27% от Брутния вътрешен продукт.

- На година това ни струва колкото е дефицитът. Т.е., за да няма повече трупане на дълг и за да няма такъв разговор в обществото, трябва да започнем да си говорим за това, че винаги, когато харчим повече, отколкото изкарваме, има един дефицит. Той трябва да бъде покрит с нещо. Ако на Вас от телевизията започнат да ви дават по-малко, отколкото харчите, ще започнете да трупате дълг. Или трябва да си намалите харчовете във вашето семейство, или трябва да започнете да трупате дългове. 

- Ще имаме 3 млрд. лв. дълг, причинен от това, че ще изхарчим повече, отколкото изкарваме. Той ще покрие дефицита, който се натрупа от грешно планиране. 

- Ролята на КТБ в този дълг е около 2 млрд. лв. ликвидна подкрепа, временна, заем от правителството за Фонда за гарантиране на влоговете, за да гарантираме, че максимално бързо и без какъвто и да било риск ще бъдат изплатени гарантираните вложения. 

- Всъщност това, което ще се изплати, заедно със средствата от Фонда за гарантиране на влоговете, е близо два пъти повече. Близо 3.7 млрд. ще бъдат изплатени гарантирани влогове. Именно затова ние положихме максимално много усилия да задържим в масата на несъстоятелността активите. И именно затова предложихме текстове в Закона за държавния бюджет, с които ще променим Закона за банковата несъстоятелност. И на тези, които са правили съвсем редовни и законни сделки за цесии между активите и пасивите на банката, просто ще трябва да изчакат осребряването на масата на несъстоятелността, преди да направят прихващането. 

- Нямам точна информация от квесторите. Последните данни, с които разполагаме, които бяха представени на Комисията по бюджет и финанси, са за около милиард – милиард и сто милиона. Но, така или иначе, не това в случая е важно. Важното е, че по този начин се нарушава принципът на равнопоставеност на кредиторите, ако не бяхме променили закона. И по този начин се нарушава справедливостта при разпределението на неудачите, случили се в тази банка. 

- Не, цесиите няма да отпаднат. Многото спекулации, които чухме от различни места, показват само колко много хора са заинтересовани от този тип уреждане. 

- Премиерът обясни, че иска да защити националния интерес и интереса на Фонда за гарантиране на влоговете... А имаше хора, които критикуваха текстовете, които предлагаме и отлагането на прихващанията. И не е лошо като ги видите да ги попитате някой ден какво против имат това? 

- С цесиите нищо няма да се случи [...] Цесиите са напълно законна сделка в гражданското право между мен и вас. Аз съм длъжник на банката, вие сте кредитор на банката. Вие имате два милиона, аз имам два милиона дълг. Вие продавате на мен вашето вземане от банката. Дотук няма нищо лошо и ние не го оспорваме.

Само че в сега действащия закон за банковата несъстоятелност не е пределно ясно, че аз нямам право в момента, в който банката отвори, да кажа на квесторите или впоследствие на синдика: "Аз съм купил два милиона вземане от банката, имам два милиона задължение към банката, нека да погасим едното с другото". По този начин вие като кредитор на банката получавате веднага своите пари, а аз като длъжник, ако съм получил от вас определена отстъпка за това, че вие веднага получавате парите си, имам интерес да покрия своя кредит срещу доста по-ниска сума.

Това, което казваме със законодателната инициатива, която в петък беше входирана в Народното събрание, е следното: няма нищо лошо, че вие сте продали вашето вземане от банката, вашия депозит на мен. Дали сте го продали за лев към лев, дали с определен дискаунт – това си е въпрос на граждански оборот и сделка между вас и мен. Само че вие като кредитор или аз впоследствие като придобил вашето вземане, ще имам право да приспадна от моето задължение накрая на процеса на несъстоятелността. Тоест, когато се осребри цялото имущество на банката и когато дойде време за разпределяне, колкото процента сте могъл да получите вие като необезпечен вложител, толкова процента ще имам аз да приспадна от своя кредит като цедиран взискател. Т. е., ако вие срещу вашите два милиона, когато мине несъстоятелността ще получите 30% от вашите два милиона, то аз, като длъжник на банката, в края на несъстоятелността [...] ще мога да приспадна от моя дълг към нея същата тази сума – тези 30%, а не 100%, не два милиона, която вие можете тогава. 

- Ако имате предвид семейните помощи за деца, най-вероятно ще запазят размера си в следващата година. Въпреки че тече дебат как да бъдат структурирани в контекста на нашата заявка, че би трябвало да се насочват към стимулиране на тридетния модел и евентуално интензитетът на помощта за четири и повече деца, отглеждани в семейството, да бъде намалена. Но това е дебат, който не е приключил в правителството. 

-  Ние записахме в предизборната програма на ГЕРБ, че даването на семейни помощи за деца цели не отглеждането на децата от държавата, а стимулирането на определен модел на поведение в семейството и определен брой деца. И за нас тридетният модел остава универсалното решение. Ако се гледат повече от три деца и ти нямаш възможност като родител да им осигуриш качествено отглеждане и качествено образование, това не е отговорно родителство. И всъщност тези родители, които имат много деца, но не могат да осигурят качество, те са безотговорни. 

- Бонуси за депутатите едва ли ще има. Бонуси за държавните служители отдавна няма. Има модел на заплащане, установен още от средата на 2012г. със закон, който тогава, по време на правителството на ГЕРБ се прие.

- Не. Не. Разбирате ли, държавата е пред… да не казвам фалит, но в едно доста тежко състояние, пред свръхдефицит. Налага се да давам доста сериозни обяснения пред колегите от Брюксел, от Европейската комисия, които искат да поставят държавата в процедура за свръхдефицит, което крие доста сериозни рискове. Същевременно хората очакват, че ние ще продължим да харчим до безкрай. Няма логика в това.