Концертът на Everlast в София, част от турнето The Life Acoustic в Европа, беше обявен на 1 октомври, а на следващия ден всички 400 билета за бутиковото събитие бяха разпродадени. Не след дълго стана ясно, че ще има и втори концерт на следващия ден, тоест днес, 24 ноември.

На 23 ноември станалият известен първо като вокалист на хип-хоп групата House of Pain и по-късно със соловата си кариера Ерик Шроди посрещна българските си фенове в клуб "Терминал 1". Там, в компанията на само още един музикант, Everlast представи своята характерна музикална вселена, за която акустичното изпълнение на песните не беше ограничение, а особена добавена стойност.

Роденият в щата Ню Йорк Ерик Шроди е излизал преди пред българска публика на концерта на House of Pain през 2011 г. Година по-рано Everlast бе сред водещите имена в програмата на Spirit of Burgas 2010, но не успя да дойде заради заболяване.

В неделя българските фенове чуха много балади като Anyone, Friend, Little Miss America, класиките за соловата кариера на Everlast Black Jesus и емблематичната What It's Like, както и парчето Put Your Lights On, за което заедно с Карлос Сантана взимат награда "Грами" през 2000 г.

Много от парчетата, най-вече в оригинал, са много различни – сякаш на светлинни години, също като във вселената, ако мога да си позволя толкова смело сравнение. Акустичното им изпълнение обаче, като една особена гравитация, ги обединява около характерния стил на Everlast.

Вратите отвориха в 21:00 часа, а половин час по-късно на сцената вече бяха No more many more. Без претенции за обширен поглед над алтернативната клубна сцена в България през последните години, не бих могла да си пожелая по-подходяща подгряваща група от No more many more. Въпреки че името е сравнително ново, част от музикантите вече са познати от небезивестната група Skre4, както и от Saltriver и Svetlio & the Legends.

Парчетата им съвсем добре подгряха атмосферата в клуб "Терминал 1". Социално ориентираните им текстове (както сами ги определят те) правят предпазлива, но съвсем ясна заявка най-малкото за гражданска позиция ("Господин премиер, представи си само за момент, какво ще стане с теб, ако живееш без пазачи" от песента "По един или друг начин"). Едва ли е нужно да се припомня, че едни от най-мощните двигатели на гражданското общество идват именно от изкуството.

Малко преди 22:30 часа на сцената излезе 45-годишният Everlast и в началото доминираха баладите. Въпреки многото лирични парчета, а защо не и именно заради това, ми се стори някак странно отсъствието на деликатната I can't move, но нека това се приеме по-скоро като любопитно наблюдение, а не като упрек.

Впечатляващи бяха изпълненията на заредената с много енергия Stone In My Hand, кавър версията на хита на Джони Кеш – Folsom Prison Blues, акустичната версия на хита на House of Pain Jump Around, както и великолепните White Trash Beautiful и Weakness.

Идвайки от два концерта в два поредни дни в Гърция, и носейки със себе си не особено ласкави коментари за кулинарните заложби на южните съседи, Ерик Шроди (който впрочем през 1996 г. приема исляма) беше по-скоро сдържан на сцената. Самият той сподели, че и не се чувства в най-добра кондиция. Това обаче не му попречи да се пошегува: "Ако припадна, просто си вземете нещо за пиене, аз ще се върна".

Въпреки лаконичността между Everlast и публиката в "Терминал 1" се получи съвсем добра комуникация. А феновете на предните редици нямаше как да не забележим няколкото недобре прикрити, но видимо искрени усмивки от страна на Ерик Шроди.

След единственото излизане на бис Everlast побърза да се сбогува с българските си фенове ("Ще се видим утре!"), но само за да се срещне с други 400 от тях, които ще имат удоволствието да чуят акустичния концерт тази вечер.