Един октомврийски предиобед в сука в Маракеш - времето се точи бавно, никой за никъде не бърза, малко са тези, които изглеждат наистина заети с нещо. Малко след един от входовете човек посреща туристи с наръч прясна мента, подава на всеки по стрък и кани на посещение в бояджийницата на безплатен тур. 
Може и да е странно, но не гледката е най-потресаващата част от това посещение, а именно миризмата. Тук влиза в ролята си стръкчето мента, което на човек му идва направо да напъха в носа си. 
Обширен двор е пълен с циментови корита, в които киснат кожи - в разтвор от вода и курешки на гълъби. Това е начинът да се доизчистят от парчетата месо, които преди това се остъргват с нож. 
Следващ етап от обработката е да киснат в разтвор на вар, за да опадат и космите от тях. 
По този древен метод се обработват кожи от кози, крави, овце и камили. Берберите доставят от всеки вид, арабите - само от кози и камили. 
По друго време на годината - през декември и януари, например, коритата са пълни с бои, в които кожите киснат, за да се сдобият с цвят. През октомври тази гледка я няма. Гидът обяснява, че в жегите се губи от качеството на боите. 
За оцветяване се използват не химикали, а само естествени материали. 
Накрая кожите се просват на слънце - вече в много различен вид от първоначалния си. 
В отделена с високи зидове площ, е пазарът за необработени още кожи. 
Местните като ги купят ги превозват според собствените си възможности - в каруца, теглена от магаре, защипани на багажника на колело... 
Тук е мястото не само за пазарлък, но и за раздумка на ароматен чай с изкусителен вкус на мента. 
След смрадливата обиколка из бояджийницата, която не трае дълго заради желанието на туристите да се отърват от миризмата, която бързо надделява над любопитството, следва визита в магазина, стратегически разположен срещу "фабриката" под открито небе. Лично там ви води досегашния гид. 
Тук нещата изглеждат далеч по-приемливо и без никаква миризма. Търговецът обяснява, че когато една кожа е обработена както трябва, тя не трябва да мирише на нищо. 
Пуфове, чанти, портфейли, бабуши - както тук наричат тези меки, удобни чехли - идеално допълнение към традиционната дреха джалаба, са осеяли от пода до тавана целия магазин. 
Кътче от него е отделено и за традиционните килими, в които намират място символите и шарките, традиционно използвани от местното население по тези земи - берберите. 