Най-после и институционално, и символно бе зачеркната незаменимата значимост на културата в общия ни национален живот. Обидата от избора на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии е толкова голяма, че ехото й на плющяща плесница не откънтява. Жестът, с който бяха зашлевени и културата, и медиите, сякаш е еманация на дългогодишното презрение, което всички управляващи демонстрират към свободата и независимостта на словото, към хората на духа и изкуството, към изначално най-уязвимата територия от обществения ни живот и нейните "поданици".

В публичното пространство и относително късата ни "демократична" памет образът на Слави Бинев като "законодател" вече е утвърден: побоят между силоваците в "Дескрим" през 1993 и създаването по-късно на "Защита", борческият съюз или синдикат, или нещо трето, олицетворяващо насилието, което да се противопостави на насилието с насилие, проясни образа на днешния "горд патриот" и

която му придаде неповторим "културен" облик, защото превърна бандитите с палки и яки вратове в основни герои на нашето време. Дългите им сенки и досега пълзят не само из живота ни, но и из множество литературни творби и уплътняват до днес страниците на жълтите медии.

Друга запазена марка, втъкана в биографичния разказ за съвремието ни, несъмнено е чалгата, чийто ревностен популяризатор бе Биневият клуб БИАД. Легитимацията на мутрите и чалгата години наред се утвърждава по някакъв неписан закон, насаждането на уродливата норма на брутална нравствена и плътска разпищоленост напомня последователно провеждане на политика, чиито "успешни" конкретни резултати вече са видими с просто око. Лесно изброими дори: разрастваща се агресия дори и сред децата, демонстративно погазване с джипове на правила и закони, катастрофичният хаос по пътищата на страната, загубата на всяка мярка във възпитанието и поведението на обществени места, тоталното масово опростачаване.

Но мутро-чалгарският свят, в който зорлем сме потопени като в тресавище, види се, е недостатъчен, за да изостри и доведе до крайност деструктивните и развращаващи процеси в обществото и ценностната ни система, та към него се прибави и

чийто блюстител бе пак удостоеният с духовен сан архонт Бинев, евродепутат от "Атака". Именно криворазбраната служба на национализма доведе до днешното насъскано ожесточение на едни българи срещу други българи.

Гореописаната картина, уви, не е хипербола: тя е напрегнатата, кризисна, отчайваща диагноза на обществото ни и едно от възможните бавни и обмислени лечения е именно културата, която с дълготърпеливи и промислени усилия да възобнови изгубения дух и попилени високи ценности на българите.

За това естествено са необходими не само средства, но и конкретни решения, плод на законодателни инициативи: обмисляне на възможността за намаляване на ДДС върху книгите, довършването на проточилия се проект за културна лотария, работещи и предвидими програми за подкрепа на националната литература и изкуство, възобновяване на прокъсаните киномрежи в цялата страна, "отглеждане" на публика и в малките населени места.

Културата все пак значи нещо, значи много: създава устойчивост в представите за добро и зло, възпитава в толерантност, изгражда личности, посочва високи смисли, провокира вътрешната свобода на човека и разширява възможностите му за житейска реализация. Културата и във високите си творчески, и във всекидневните си поведенчески проявления е насъщно нужна за рестарта на страната ни: икономическата стабилизация и подем няма да възникнат от полуграмотната и душевноленива маса, в каквато са превърнати повечето българи, предприемчивостта няма да се пръкне от закърнелите въображения на бигбрадъровските зяпачи и медиите няма да се преборят за авторитета си на "четвърта власт", ако клеветата и псувнята останат мярка за свобода на словото.

Е, как след всичко казано дотук да приемем, че в парламентарната република България парламентарната комисия по култура и медии ще бъде председателствана от Бинев? Как да се съгласим?