Изграждането на звяра. По този начин австралийският тенис треньор Роджър Рашийд именува предсезонната подготовка, която започна в началото на декември със своя възпитаник Григор Димитров.

Първата, която проведоха миналата зима, даде отлични резултати и българинът направи дългоочаквания преход от големия талант към утвърдения играч във и около първата десетка на световната ранглиста. Втората трябва да доведе до надграждане над постигнатото през последните дванадесет месеца и да направи от хасковлията претендент за големите отличия.

Това, естествено, ще бъде по-трудно и ще отнеме повече време. А времето, противно на доста убеждения, не пристиска 23-годишния Димитров. Показа го както изминалия сезон, така и предходните четири. В тях големите трофеи - Голям шлем и "Мастърс" - се разпределяха между играчи, надхвърлили 25 години. Това, че Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович печелеха значими турнири на по-ранна възраст, не би трябвало да е база за сравнение. Първо, защото тенисът значително се промени и доминиращи фактори са опитът, спокойствието и физическата форма, придобиването на които отнема повече време. И второ, защото меко казано не е обосновано Димитров да бъде сравняван с трима от най-големите в историята на този спорт. 

Изминалият сезон беше най-успешният в кариерата на българския тенисист. Той направи впечатляваща първа половина на годината, в която изигра 45 мача и спечели 35 от тях. Тези победи му донесоха три титли на три различни настилки - на твърди кортове в Акапулко, на клей в Букурещ и на трева в лондонския клуб "Куинс". Димитров беше първият играч, който направи това през 2014 г., а единственият друг, който го повтори в рамките на сезона, беше световният номер 1 Новак Джокович.  

Най-съществените му постижения в турнирите от шлема бяха четвъртфиналът на Australian Open и полуфиналът на "Уимбълдън". Димитров загуби в оспорвани четирисетови мачове срещу Рафаел Надал и Джокович, като пропусна шансове да стигне най-малко до пети сет. Срещу испанеца при сетбол в третия сет негов форхенд по правата излезе на милиметри в аут, а срещу сърбина имаше три поредни сетбола в четвъртия сет. И в двата случая не успя, но все пак нито един тенисист в света не може да играе по-добре под напрежение от Надал и Джокович. 

Димитров показа огромно израстване в играта си. След като няколко сезона беше критикуван, че не издържа физически и психически в дълги и оспорвани мачове, българинът тотално трансформира тази характеристика в автобиографията си. И не случайно в края на сезона той беше сред лидерите по отношение на статистическите показатели в т.н. игра под напрежение. 

Хасковлията беше един от едва четиримата играчи, които приключиха сезона с над 50% успеваемост в мачовете, в които са загубили първи сет. Той изигра 28 такива срещи и спечели 14 от тях. С по-добри показатели бяха само Рафаел Надал (13-8, или 62%), Роджър Федерер (9-6, или 60%) и Новак Джокович (7-5, или 58%). Статистиката показва, че нито един играч в света не е спечелил повече мачове след загубен първи сет през 2014 г. от Димитров. До тази година българинът беше на другия полюс - 16 спечелени от 69 такива срещи. 

Изключително впечатляваща беше неговата статистика и по отношение на спечелените решителни сетове - 18 от 22 изиграни, или 82% успеваемост. С по-добри показатели през годината бяха само Новак Джокович (15 от 17, или 88%) и Кей Нишикори (21 от 24, или 87%). И тук подобрението на Димитров е значително, тъй като до февруари 2014 г. беше изиграл 48 решителни сета, от които бе спечелил 29. 

Българският тенисист подобри съществено и представянето си, когато се стигаше до тайбрек. Преди началото на годината той имаше доста отрицателен баланс по отношение на спечелени/загубени дълги геймове - 23 спечелени от 60 изиграни. През 2014 г. Димитров изигра 34 тайбрека и приключи като победител в 20 от тях. Той направи страхотна серия от пет поредни спечелени тайбрека по пътя към титлата в Акапулко - един в четвъртфинала срещу Ернестс Гулбис и по два в полуфинала срещу Анди Мъри и във финала срещу Кевин Андерсън. 

Не е за подценяване и фактът, че българският тенисист е един от едва тримата, които спечелиха титла, след като спасиха мачбол във финала. Той направи това срещу Фелисиано Лопес на тревата в лондонския клуб "Куинс".

Димитров израсна много и в друг ключов елемент, присъщ за най-силните тенисисти - победите в мачове, в които не играеше толкова добре. Това си пролича най-добре на мастърса в Торонто, където беше много далеч от най-добри си тенис, но въпреки това достигна до полуфиналите след победи срещу Доналд Йънг, Томи Робредо и Андерсън, преди да загуби от бъдещия шампион Жо-Вилфред Цонга. Французинът беше неудържим в този турнир и записа последователни победи над Джокович, Мъри, Димитров и Федерер. В Стокхолм, където защитаваше титлата си от миналата година, Димитров също не беше в добра форма, но все пак стигна до финала, където отстъпи в три сета на Томаш Бердих.

Освен това през сезона Димитров само три пъти загуби срещу играчи, които са извън топ 30. Два пъти това стана срещу тенисисти, чиито качества далеч надхвърляха моментната им позиция - Марин Чилич (37) и Йежи Янович (65). Другият беше срещу Иво Карлович, който заемаше 37-ото място в ранглистата, когато двамата се срещнаха в първия кръг на "Ролан Гарос". 

Натрупаното самочувствие беше съществена част от израстването му в играта под напрежение, но не по-малко ключова роля имаше подобреното му физическо състояние. Заслугите за това изцяло трябва да бъдат приписани на Роджър Рашийд, който е пословичен с изключително изискващите тренировки, на които подлага възпитаниците си. Бившият тенисист и играч на австралийски футбол направи много тежка зимна подготовка с Димитров, каквато беше чужда до този момент за българина. Вероятно в последното се крие и логичният отговор на въпроса защо през втората половина на сезона формата му спадна значително. В последните месеци тенисистът изглеждаше доста изцеден и далеч не толкова експлозивен, колкото в първите седем. 

Рашийд обяви след края на сезона, че е планирал още по-тежка подготовка. "Плаша се, само като чета какво съм му подготвил, когато пристигна", написа австралийският специалист в Twitter. От целеустремеността на Димитров зависи дали ще продължи да надгражда по отношение на физиката - нещо, което в съвременния тенис е най-ключовият елемент от играта. Преди няколко години бившият номер 1 при юношите Гаел Монфис не успя да издържи на работата с Рашийд. Французинът така и нe издигна играта си на по-високо ниво и продължава да гравитира вече доста години около първата десетка с епизодични силни изяви като тазгодишния четвъртфинал на US Open. 

На противоположния полюс беше Джокович. Изключителният талант на сърбина пролича още през 2008 г., когато спечели Australian Open. В продължение на три години обаче той страдаше в големите мачове - играта на клей беше истинско мъчение за него, имаше разнообразни здравословни проблеми, включително респираторни заболявания и алергии, показваше голяма нервност при по-високи температури, често викаше физиотерапевтите, прекъсваше, а понякога и прекратяваше мачове, включително в полуфинал на Големия шлем. След това обаче той започна диета без глутен, настани се по-трайно във фитнеса и резултатите не закъсняха. Сърбинът се превърна в истинска машина на корта, а на физическата му подготовка и железните му нерви може да завиди дори Надал.

Друга от слабостите, която все още присъства в играта на Димитров, е бекхендът му с една ръка. Макар и много приятен за гледане, той остава лесна плячка за противниците му, тъй като няма необходимата сила. Българинът трябва да превърне този удар от изцяло защитен в доста по-атакуващ, за да има повече опции в играта си, която, като подчинена главно на форхенда в офанзивен план, на моменти е доста еднотипна. 

За тази цел той започна първите две седмици от подготовката си с Пол Анакон. Американецът е работил с двамата най-легендарни играчи, използващи бекхенд с една ръка - Пийт Сампрас и Федерер. Сред възпитаниците му е и друг от сравнително успешните тенисисти от началото на века, играещ бекхенд с една ръка - Тим Хенман. 

В началото на декември Димитров и Рашийд подновиха съвместните си занимания. "Когато дъждът ограничава времето на корта, обръщаме oновно внимание на програмата за издръжливост и сила. Изграждаме звяра Григор Димитров", заяви в един от първите дни австралиецът. А на следващия ден добави: "Когато знаеш какво искаш, тогава трябва да дадеш всичко от себе си, защото часовникът не спира за никого - отношението ти определя резултатите."

In the middle of our pre season work and there isn't much to say @GrigorDimitrov except 👏👏👏. #buildingthebeast

— roger rasheed (@roger_rasheed) December 11, 2014

Статистиката през 2014 г. показа, че часовникът на Димитров не изостава. Toй е един от едва петимата тенисисти, родени след 1990 г., които спечелиха титли през 2014 г. Освен него това направиха Давид Гофен два пъти и по веднъж Делбонис, Милош Раонич и Бърнард Томич. Единственият по-млад от хасковлията, който спечели трофей през сезона, е Томич.

В същото време 13 от турнирите бяха спечелени от тенисисти, навършили 30 години. Федерер го направи пет пъти, а Лейтън Хюит - два пъти. Двамата са и най-възрастните шампиони през 2014 г. По един трофей спечелиха Давид Ферер, Гилермо Гарсия-Лопес, Фернандо Вердаско, Фелисиано Лопес, Филип Колшрайбер и Карлос Берлок.

В 33 турнира победителите са били на възраст между 25 и 29 години към момента, в който са вдигнали трофея. "Най-благодатната" възраст е била 27 години - 12 трофея. 28-годишните спечелиха осем титли, а 26-годишните - седем. 

Само 13 турнира бяха спечелени от играчи на възраст между 21 и 24 години. В тази възрастова група от трите, които бяха на сметката на Димитров, повече титли завоюва само Нишикори, който е с година и половина по-стар от българина. 

Безспорен факт че, до момента той се развива във възходяща линия. За да продължи по същия начин, през 2015 г. Димитров трябва да направи поне една крачка нагоре, а това означава финал поне в един от четирите турнира от Големия шлем. Мнозина, сред които и легендата Джон Макенроу, очакват дори повече от него.