Вместо с отегчение, те са посрещани от учениците с песни на китара и рисунки на дъската. 28-годишните Светослава Койнова и Тихомир Иванов са основатели на школата по английски език Part Time Language Center*.

Името е намигване към факта, че преди година проектът започва като странично занимание около което очакванията са умерени. "Всичко стана като на шега, но всъщност центърът е естествено продължение на това, което сме правили преди", разказва Светослава (или "мис Светослава", както я познават учениците й). Професионално нейната биография се развива в съвсем различна посока - завършила е право в Софийския университет, после специализира в Гент, прави магистратура по творческо писане, работи в кантора и по-късно в организация за международни осиновявания. Но още с преместването си от Добрич към София след завършването на гимназия, тя започва да преподава английски.

Това е първа работа и за Тихомир, с когото тя се запознава в Добрич покрай общо културно радиопредаване, което водят като ученици. Той не е завършил езикова гимназия, но компенсира с уроци и "невероятно голямото желание да уча английски, може би най-вече покрай музиката на Red Hot Chili Peppers и Stereophonics - нямаше как да не се опитам да разбера за какво пеят. И колкото повече научавах, толкова повече исках да напредвам и ми ставаше все по-интересно". Романи като "1984" на Оруел и Anil's Ghost на Майкъл Онтаджи са сред първите книги, които прочита в оригинал.

После записва унгарска филология, а приятелката му впоследствие също се насочва към по-нестандартен език – холандския, който започва да разучава покрай любопитство и увлечение по звученето му. Година по-късно вече го преподава. Сега тя е изцяло отдадена на проекта и вече работи 'full-time' в Part-Time.

И двамата изграждат опита си в някои от най-големите центрове за чужди езици тук, включително Britannica и частните училища "Фарос". Но все пак, какво отличава проекта им от другите школи в София?

С изживяване на ситуации, повече контакт между преподаватели и родители, както и лично отношение, което особено в големите школи много се губи." Затова и се фокусират върху групи с максимум 10 човека, а уроците продължават два учебни часа, в които се говори само на английски.

Последните са преминали в репетиции по коледна пиеса, чийто сценарий е измислен от децата. "И като видиш как възпроизвеждат толкова реплики и минути наред са вживяни в ролята, това носи голямо удовлетворение. Самите те продължават с желание да говорят и учат, просто защото усещат, че вече могат да практикуват езика", казва Тихомир, иначе мениджър "Онлайн развитие" в ICT Media и също така фотограф под псевдонима John Fru Jones. По-рано през декември миналата година те организират и работилница за коледни подаръци и картички.

Но защо в училище, а не на собствено място? Светослава: "В момента, в който решихме да се захванем сериозно с школата, една наша приятелка ни насочи към 5 ОУ, тъй като там се предлагат доста извънкласни дейности, но все още нямаха английски. Свързахме се с тях и ключова роля изигра настоятелството, с което взаимно усетихме, че можем да работим заедно, тъй като идеите ни за образование и обучение съвпадаха."

Въпреки че идеята да разширят дейността си към по-голямо и независимо пространство е нещо, което обмислят в бъдеще, настоящото положение се оказва силно предизвикателство.

тъй като си външен елемент в чужда среда и това изисква приспособяване от двете страни", казва Светослава. "Децата те възприемат като някаква фея, тъй като едновременно си "оттам" за тях, но и не си. А тъй като сме освободени от задължителен учебен материал, който да покрием, те веднага забелязват, че действаме чрез по-различни методи. Не след дълго дойде и най-добрата реклама - в един момент децата сами започнаха да ни препоръчват на съучениците си." Двамата дори си спомнят случаи, в които деца лъжат, че са записани, за да присъстват.

Ентусиазмът за инициативата идва отчасти покрай предишна работа на Светослава. "Когато се занимавах с международни осиновявания, осъзнах, че има голяма пропаст пред тези, които излизат от домовете, когато навършат 18 и се оказват напълно сами – без контакти, приятели, опит. Напълно доброволно сме организирали частни уроци по английски през уикенди в дом в Берковица, но с други преподавали, тъй като е трудно за нас да пътуваме редовно. Но опита ни оттам не беше чак толкова позитивен, тъй като децата често нямат основите на българския и това прави ученето на чужд език много сложно. Те също така си губят мотивацията много лесно, тъй като нямат фигура до себе си, която да им казва колко важно е да учат и да ги дисциплинира." Те все още посещават Берковица, но да четат книги на децата и да ги окуражават в ученето. Занятия по английски планират да проведат скоро и в домове в София.

Практиката им е преминала и през преподаване на възрастни, нещо, към което биха се върнали в близко бъдеще. Но там особеностите са други. "При тях почти винаги има голяма бариера,

Така че трябва да вложиш много положителна енергия, понякога дори се чувстваш като актьор в опитите да ги предразположиш."

Усещат, че нивото на средния българин с владеенето на чужди езици се променя към по-добро. "Все повече срещаме млади и не чак толкова млади хора с добър английски. И е много важно, че самите родители осъзнават, че ученето на чужд език трябва да е приоритет пред детето им", казва Светослава, а Тихомир е по-предпазлив в оценките си. "Но въпреки че се увеличава броя на хората, които знаят английски в една или друга степен, все още са малко тези, които го знаят наистина добре с висока писмена грамотност и без твърд акцент".

Part Time е и това, което до известна степен ги мотивира да останат тук. "Често си мислим какво би било, ако заминем. А и имаме много приятели чужденци и непрекъснато сравняваме какво е при нас и какво е при тях. Но със сигурност школата е нещо, което трудно бихме оставили", обобщава Тихомир.