Ако до преди няколко години терминът "космически туризъм" бе в полето на фантастиката, днес вече има не една и две стартъп компании, които се прицелват в туристическите пътувания в открития космос. Руският космически кораб "Союз" вече качва космически туристи на борда си, като цените на "билета" достигат 40 млн. долара. На този фон идеите на компании като "Върджин галактик", предлагащи орбитални и суборбитални пътувания на "достъпни" цени – от около 250 хил. долара, звучат примамливи. "Върджин" се готвеше да предприеме подобен комерсиален курс съвсем скоро, но плановете на компанията рухнаха, след като корабът SpaceShipTwo се разби при тренировъчен полет през октомври, а вторият пилот загина. Независимо от това космическият туризъм изглежда все по-реален, а и възможен извън космическите кораби. Преди месеци американска компания обяви, че планира разработването на балони, които да издигат гондола с до 8 души на височина от над 30 километра. Подобно пътуване няма да е сравнимо с другите проекти като преживяване, но зрелищната гледка и фактът, че за туристите няма да се изисква специална физическа подготовка, най-вероятно ще привлекат достатъчно желаещи. Въпросът за цената тук изобщо не се разглежда.

Възможно ли е гмурването на 10 000 метра, изолиран в неизвестна среда, без естествена светлина или хора наоколо да бъде разглеждано като мечтан туристически опит? Изглежда това е мечта не само за тесен кръг учени. Преди две години американският режисьор Джеймс Камерън се спусна до най-дълбоката точка на планетата и стана първият човек, който прави това, от 50 години насам. Независимо че след спускането режисьорът описа видяното като страховито и го сравни с царството на Хадес, той вече бе сложил началото на нова ера в изследването на Марианската падина. На този фон концепцията на милиардера Ричард Брансън да изследва петте най-дълбоки точки в различните океани, а впоследствие и да използва подводницата на компанията си Virgin Oceanic за туристически цели изглеждаше почти реалистична. Засега обаче проектът е замразен. Подобни експедиции струват милиони, изискват години усилия на учени и инженери и поне засега мнозина могат само да мечтаят за това изживяване. И все пак, публичният ефект от експедицията на Камерън може да стимулира дълбоководния туризъм. Така, както сега някои плащат милиони, за да идат в космоса, може някой ден да се продават и билети за Марианската падина.

И докато ваканциите до Марианската падина изглеждат далечен сюжет, друго подводно приключение е на път да стане реалност. Вероятно отегчени от непрестанните състезания за издигане на най-висока сграда, в Дубай се обръщат към морските дълбини като извор на туристически атракции. Предприемачи са се захванали с амбициозния проект да построят луксозен хотел на девет метра под морското равнище. Външните стени на стаите в подводния корпус ще са стъклени за пълна наслада от подводната гледка, а гостите на хотела ще имат възможност да взимат уроци по гмуркане. Част от хотелския комплекс ще е над повърхността, където туристите ще могат да се насладят на спа процедури, да се разхождат в градината или да плуват и събират тен. Генерално новото е, че подводната част на комплекса ще може да се върти, а при нужда - да се издигне на повърхността за около 15 минути, например, ако се наложи спешен ремонт или евакуация. На фона на няколко вече изградени и плановете за други подводни хотели, а дори и на цял подводен град, който се очаква да бъде факт в Япония до 2030 година, изглежда бъдещето на туризма не е извън, а по-скоро под повърхността.