Гръцкият парламент не успя да избере президент, следват предсрочни избори
Гръцкият парламент не успя да избере нов президент на третото си гласуване днес, което означава, че страната е изправена пред предсрочни избори, съобщава "Ройтерс". Новите избори могат да дестабилизират програмата за международна помощ за страната.
Единственият кандидат – подкрепеният от управляващите Ставрос Димас – не успя да набере 180-те гласа, необходими за да стане президент. Димас получи подкрепата на 168 депутати, колкото и на втория кръг на гласуването.
Гръцкото законодателство изисква провеждането на парламентарни избори, които засилва несигурността за финансовите пазари и кредиторите на страната, тъй като ново управление може да подкопае възстановяването на икономката на Гърция и отново да хвърли в хаос публичните финанси.
Очаква се парламентарните избори да бъдат проведени в началото на февруари. Крайнолявата партия СИРИЗА, която иска да сложи край на споразумението на Гърция с ЕС и МВФ и да откаже плащанията по голяма част о дълга на страната има най-голяма подкрепа според проучванията на общественото мнение.
Неразбирателството с партньорите и на консервативната "Нова демокрация" на премиера Андонис Самарас, и на СИРИЗА за коалициите след изборите сочат, че следващото правителство вероятно няма да управлява дълго.
Политическата несигурност се отрази и на фондовите пазари, като основният гръцки индекс спадна с 10.7% след гласуването за президент. Доходността по гръцките облигации се увеличи с 9%
Премиерът Самарас призова депутатите да изберат Димас за наследник на 85-годишния държавен глава Каролос Папулиас и да позволят да бъде проведен последния кръг на преговорите по спасителния пакет за страната. Самарас предложи да бъдат проведени избори до края на 2015 г., но опозицията отказа такова споразумение.
"Нова демокрация" цели да приключи предсрочно спасителната програма за Гърция. Следващият месец трябваше да започнат нови преговори между правителството и "тройката" кредитори – ЕС, МВФ и Европейската централна банка, на които да бъдат договорени краят на спасителната програма на стойност 240 милиарда евро и програмата за развитие на икономиката на страната след кризисния период.
В опит да не плаши международните партньори, лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас обеща при управление на партията да задържи Гърция в еврозоната и да договори края на спасителната програма, вместо да я прекратява едностранно.
Засега обаче Ципрас не се е отказал от плановете си да премахне повечето мерки за бюджетна дисциплина, приети по време на кризата, да повиши минималната работа заплата и да прекрати приватизацията на държавни активи.