Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
© Shutterstock
Любовта е лудост
България, 1917 г., 11 мин.
режисьор и сценарист: Васил Гендов по мотиви от разказа "Палавата" на Рьоне Льокроа
оператор: Йосиф Райфлер
в ролите: Васил Гендов, Манол Киров, Жана Гендова, Мария Тороманова-Хмелик, Манол Киров
Първият запазен бъларски игрален филм в колекцията на Българската национална филмотека.
"Подобно на "Българан е галант" и "Любовта е лудост" е създаден под силното влияние на чужди образци. Дори литературната му основа е взета "назаем" от Европа - разказът на Рьоне Льокроа "Палавата" набързо е пригоден за кино, като героите, обстановката и проблемите претърпяват неизбежното "побългаряване". Конфликтът е съсредоточен около перипетиите, в които двама млади изпадат в желанието си да осъществят любовта си, въпреки намесата на богатата леля с нейната натрапчива мисъл да омъжи своята племенница за "достоен" кандидат.
Васил Гендов отново изпробва възможностите си в жанра на комедията, привнасяйки вече по-отчетливо и елементи на мелодрамата, на водевила."
Александър Грозев
Бай Ганьо
България, 1922 г., 31 мин. (откъс)
режисьор и сценарист: Васил Гендов (по "Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин" на Алеко Константинов)
оператор: Йосиф Райфлер
в ролите: Стоян Попов (Бай Ганьо), Иван Касабов (Фильо Гочоолу), Йордан Караферманов (Танас Дочоолу), Петър Шишков (Данко Хаирсъзина), Стойко Христов (Йовчо Гладника), Жана Сладкарова-Яковлева (Фифи, диригентка на оркестър), Рачо Рачев (журналист, приятел на Фифи), Димитър Стайков (Стойчо), Васил Катеров (келнер)
Бай Ганьо Балкански е политически играч, който заедно с Фильо Гочоолу, "търговец с капитал" и Танас Дочоолу, "търговец с винена индустрия", се кандидатира за народен представител. Тримата започват да издават вестник "Народно величие". Бай Ганьо има слабост към жените. Опозицията използва това, за да го злепостави. Млад мъж, преоблечен като дама, е изпратен в редакцията на вестника. Неподозиращият нищо Ганьо го ухажва упорито. Едва накрая, разбрал измамата, той го изгонва. Денят на изборите. С помощта на Данко Хаирсъзина и предвожданите от него съмнителни личности Ганьо Балкански, Гочоолу и Дочоолу, успяват да изплашат и разпръснат избирателите на другите кандидати. След тези бурни политически и обществени борби. Бай Ганьо решава да тръгне по Европа. Качва се на влака, нарамил дисагите си, пълни с мускалчета розово масло. Пристига във Виена. Влизайки в хотела, той не позволява на пиколото да носи "безценния" му товар. В кафене "Мендл" открива сънародника си Стойчо и с нахалството си го принуждава да стане негов екскурзовод. По улиците на града и кафенетата Ганьо задиря чужденките. Заедно със Стойчо се возят на влакче в Пратера, разглеждат забележителностите на града. Бай Ганьо похапва пред паметника на Мария Терезия, без да се смущава от минувачите. След поредица от подобни приключения Бай Ганьо се връща в България.
"Изпълнителят на ролята на Бай Ганьо - Стоян Михайлов Попов е известният детски писател Чичо Стоян (1865-1939)."
Александър Янакиев
Човекът, който забрави бога
България, 1927 г., 55 сек. (откъс)
режисьор и сценарист: Васил Гендов
оператор: Христо Константинов
в ролите: Васил Гендов (Павел Симов), Жана Гендова (Ринка), Митко Гендов (Пепи като 3 годишен), Сашко Кипров (Пепи като 6 годишен), Милка Ламбрева (Нина,приятелка на Ринка), Ставруда Фратева (Катерина), Стела Дукова (Зоя), Катя Миленкова (богата дама), Любен Георгиев (свещеникът от затвора), ЗАХАРЧУК (командир на столичната пожарна команда)
Дребният чиновник Павел Симов е страстен комарджия. Игралните домове поглъщат последните му спестявания и той започва да краде. Напада в парка богата жена, взима чантата и палтото й и побягва. Полицията го преследва. Той оставя крадените вещи на жена си Ринка. Тя не може да докаже своята невинност и е осъдена като негова съучастница. Зарзаватчийката Катерина прибира тригодишния им син Пепи, но след това го дава в яслите по настояване на Ринка. Катерина му окачва малко кръстче, останало от майка му. След три години Ринка излиза от затвора. В яслите разбира, че детето й е дадено за отглеждане на някаква жена. Гладната Ринка спира пред мекичарницата на Зоя. Там работи около шестгодишно момче. То се смилява над просякинята и й дава две мекици, за което Зоя го набива. Ринка постъпва на работа в бонбонената фабрика. Една вечер тя намира пред къщата си заспало дете, в което познава прислужника от мекичарницата. С радост открива на врата му своето кръстче. Детето остава да живее при майка си. Скоро се появява Симов, прекарал години в чужбина. Той започва да изнудва жена си, отнема й припечеленото. Когато веднъж Ринка отказва да му даде пари, той я удря и бягайки, събаря горящия примус. Избухва пожар. Симов бяга, влачейки след себе си Пепи. Пожарната команда потушава пожара и спасява Ринка. Изтощеният Симов пада на железопътната линия. Пепи успява да го издърпа оттам, миг преди влакът да мине. Симов се разкайва и се предава в полицията. В затвора за него се грижи свещеник, който успява да го преобрази. Симов е помилван и пуснат на свобода преди Великден. Връща се при семейството си. Ринка разкрива пред Пепи, че той е негов баща. Детето я моли да му прости и да го остави да живее с тях. Ринка се съгласява. Камбаните разнасят:"Христос възкресе!"
Ботевата епопея
България, 1928 г., 19 мин. - възстановка на историческо събитие
Христо Ботев и четата му на кораба "Радецки". Завземането на парахода и слизането на българския бряг на 17 май 1876. Стрелба срещу турски заптиета. Клетвата на четниците...
