Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ролята си във Втората световна война. Роден е на 30 ноември 1874 г., умира в дома си на 24 януари 1965 г., на 90-годишна възраст.
Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ролята си във Втората световна война. Роден е на 30 ноември 1874 г., умира в дома си на 24 януари 1965 г., на 90-годишна възраст.
На снимката: Чърчил на 5-годишна възраст през 1879 г.
Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател (1940-1945 и 1951-1955).
Като млад офицер той участва в боеве в Британска Индия, Судан и Втората англо-бурска война. Спечелва си слава като военен кореспондент и писател.
На снимката: Чърчил във военна униформа през 1895
Бележит държавник и оратор, Чърчил е смятан за един от най-забележителните държавни ръководители на Великобритания и ключова фигура във Втората световна война. Oсвен това е офицер в британската армия, историк, писател и художник. Той е единственият британски министър-председател, получил Нобелова награда за литература и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ.
На снимката: Уинстън Чърчил и годеницата му Клементайн Хозиър, които се женят на 12 септември 1908 г.
Чърчил е потомък на херцозите Малборо. Баща му, лорд Рандолф Чърчил, е харизматичен политик, който служи като министър на финансите; майка му, Джени Джеръм, е от висшето общество.
На снимката: Чърчил през 1904 г.
В предната линия на политиката за 50 години, Чърчил заема много политически и управленчески постове. Преди Първата световна война служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството в либералното правителство на Аскуит. По време на войната е първи лорд на адмиралтейството, но катастрофалната Галиполска кампания, която той поддържа, води до неговата оставка.
На снимката: Уинстън Чърчил в Калифорния на 14 септември 1929 г.
Като първи лорд на адмиралтейството Чърчил яростно се застъпва за привличането на България на страната на Антантата "на всяка цена". След това служи за кратко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски мускетари.
На снимката: След избухването на Втората световна война на 3 септември 1939, денят, в който Великобритания обявява война на Германия (в защита на Полша по силата на Англо-полския военен съюз от 25 август 1939 г.), Чърчил е назначен за Първи лорд на Адмиралтейството и член на Военния кабинет, какъвто е бил в началото на Първата световна война.
Връща се в правителството като министър на боеприпасите, министър на войната и министър на ВВС. След войната Чърчил служи като министър на финансите в консервативното правителство на Болдуин през 1924-1929 връща лирата стерлинг към златния стандарт в нейния предвоенен паритет, ход широко възприеман като грешка. Също спорни са позициите на Чърчил за увеличеното местно самоуправление на Индия и съпротивата му срещу абдикацията на крал Едуард VIII през 1936 г.
На снимката: Чърчил с каска при сигнал за въздушно нападение по време на Битката за Британия през 1940 г.
Без да заема държавна длъжност през 30-те години и поставен практически в политическа изолация, Чърчил неуморно предупреждава за опасността от въоръжаването на нацистка Германия. При избухването на Втората световна война той отново е назначен за Първи лорд на Адмиралтейството.
На снимката: Чърчил се прицелва с картечен пистолет "Стен" през юни 1941 г.
След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г. Чърчил става министър-председател и остава начело до победата.
На снимката: Президентът на САЩ Франкилн Делано Рузвелт и Чърчил на църковна служба на борда на британския военен кораб "Принцът на Уелс" по време на Атлантическата конференция. САЩ оказват значителна подкрепа на Великобритания, но от друга страна тоталният американски контрол над британската икономика лишава страната от всякаква икономическа самостоятелност по време на войната. Въпреки това Чърчил държи на тясното сътрудничество и съюза със САЩ. Това сътрудничество е потвърдено и на Атлантическата конференция през август 1941 г.
Известен е с непоколебимата си позиция за борба срещу нацистка Германия, дори когато тя завладява почти цяла Европа и през 1940 г. заплашва да окупира Великобритания. Неговият упорит отказ изобщо да допусне поражение или вариант за преговори за компромисен мир изиграва решаваща роля, особено по време на трудните ранни дни на войната, когато Великобритания е сама в активната си съпротива срещу Хитлер. Чърчил особено се изявява със своите речи и радио предавания, които вдъхновяват британския народ.
На снимката: Министър-председателят Уинстън Чърчил и съветският вожд Йосиф Сталин на конференция в Москва на 13 септември 1942 г.
След като Консервативната партия губи изборите през 1945 г. Чърчил става лидер на опозицията.
На снимката: Чърчил на Ялтенската конференция, с Рузвелт и Сталин.
След края на войната той пръв говири през 1946 г. за съветската заплаха за демократична Европа и речта му в американския град Фултън се смята за начало на Студената война.
На снимката: Чърчил минава сред множеството пред Уайтхол в деня, когато войната с Германия е спечелена, 8 май 1945. В Деня на победата Чърчил съобщава на нацията, че Германия е капитулирала и че една минута след полунощ ще настъпи окончателно примирие на всички фронтове. След това Чърчил казва събралите се: "Това е ваша победа." Хората извикват: "Не, твоя е" и Чърчил тогава ги повежда в пеенето на Land of Hope and Glory.
Той е и радетел за обединението на Стария континент. През 1951 г. отново става министър-председател, до пенсионирането си през 1955.
Бившият британски премиер Уинстън Чърчил в град Мец, Франция, на 14 юли 1946 г., с него е Робер Шуман, френският министър на финансите и един от "бащите на обединена Европа".
След парламентарните избори през октомври 1951 Чърчил отново става министър-председател до оставката си през април 1955. Уинстън Чърчил, излиза от "Даунинг стрийт" No.10 след края на първото заседание на новия кабинет на 30 октомври 1951г. 
През юни 1953 Чърчил получава инсулт в резиденцията на министър-председателя, който е вторият му след 1949 г, (тогава го получава по време на почивка във Франция). Новините за здравословното му състояние се пазят в тайна, но като усеща, че се влошава както физически, така и умствено, през 1955г. той сам подава оставка и е наследен на поста от Антъни Идън. Получава още един слаб инсулт през декември 1956.
Сър Уинстън Чърчил в навечерието на предизборна обиколка на 25-ти май 1955 г.
Сър Уинстън Чърчил и баронеса Клементайн Чърчил позират за фотографите в дома им в Лондон на 29 ноември, 1964, в навечерието на 90-ия му рожден ден.
На 15 януари 1965 г. Чърчил получава тежък удар. Той умира в дома си девет дни по-късно на 24 януари 1965 г., на 90-годишна възраст.