Ръководството на Софийски градски съд (СГС) е изхарчило четвърт милион лева по европейски проект с цел - "да се повиши ефективността и ефикасността в работата на СГС чрез прилагане на принципите на добро управление и създаването на прозрачност в работата на съда". 

Част от проекта е включвал и изработката на "наръчници и правила", свързани със системата за случайно разпределение на делата съобщава в. "Капитал" в съботния си брой. По-рано тази седмица съдии от най-големия окръжен съд, които поискаха проверка на управлението на съда и оставка на ръководството, разказаха пред Висшия съдебен съвет смущаващи факти от управлението на съда. ВСС реши да започне проверка, която трябва да приключи до края на месеца. А някои от членовете са готови и с дисциплинарни дела.

За проекта медиите не са информирани, той не е стигнал до знанието и на съдиите от СГС. Проектът е приключен в края на 2014 година, като той е включвал изготвянето на английска версия на сайта на съда, която не функционира, както и подбрена версия за слепи хора. Дейностите по проекта изключват участието на повечето редови магистрати и

Проектът започва през ноември 2012 г. През следващата година и половина трябва да бъдат изготвени план за действие (45 хил. лв.), наръчник за работата на съда и вътрешни правила за случайното разпределение (227 хил. лв.), Стратегия за организационно развитие (50 хил. лв.), проучване на добрите практики (63 хил. лв.), анализ на вътрешната организация на съда (55 хил. лв.), шест кръгли маси и обучения (96 хил. лв.), изработване на 1000 папки и химикалки (7.5 хил. лв.), две пътувания в чужбина (18.4 хил. лв.), обновяване на интернет страницата на СГС (20.5 хил. лв.) и така до 693 хил. лв., колкото е пълната стойност на гранта. 

Първото действие по проекта е формирането на екип за управлението му. В него влизат служители на съда, както и председателят Владимира Янева и нейната заместничка Богдана Желявска – първата получава възнаграждение за работата си от 14 хил. лв., а втората, която е координатор, взима 11 хил. лв. Сумата, която Владимира Янева ще получи, е равна на заплатата на редови съдия за половин година. В продължение на две години те ще отчетат над 80 часа работа. Това извън работата им като съдии и ръководители на градския съд.

Координатор на проекта е Мария Зафирова, която е служител в Министерския съвет.  Нейният ангажимент е бил процедурите да бъдат оформени съгласно националното законодателство и правилата на ОПАК. Въпреки това обществените поръчки са обвени девет месеца след началото на проекта. Една от тях е отменена заради тотално сбъркано задание, което явно е копирано от друг проект.

Сред проекта е поръчка за консултантски услуги в частта за кръгли маси и обучения по проекта, която

  

Пример за ефективността на проекта е пресконференция от 19 ноември 2013 година, насрочена за 11 ч. в хотела Балкан, зала "Средец". По документи ръководството на СГС говори пред 50 "журналисти от основните медии, отразяващи съдебния ресор". От съда отговориха, че покани са изпратени не до 50, а до четири медии ("Преса", "Труд", "24 часа" и "ПИК"). Пак от съда коментираха, че събитието е посетено само от една – агенция "ПИК".  Цената на проявата е 7 хил. лв. Професионалисти, занимаващи се с организирането на подобни мероприятия, определиха сумата като силно завишена.

Източници, запознати с графика на софийския хотел, разкриха, че всъщност залата в този ден е ползвана за корпоративно събитие на хранителна фирма и конференция на Министерския съвет. 

Дейностите по проекта включват пътувания за обменяне на опит и за изготвяне на анализ на добрите практики. През 2013 г. петима души, в това число председателката на съда Владимира Янева и нейната заместничка Богдана Желявска, отиват на посещение в Испания (двете са поискали част от времето прекарано там да бъде отчетено като работа). Със същата цел, те отиват и в Германия, този път заедно с Петя Крънчева- ръководител на Наказателното отделение.

Анализът, както и още други дейности е възложен на консорциума: "СГС: Стратегия, гъвкавост, сътрудничество".  През февруари 2014 г. дружеството сключва договор за консултантски услуги по проекта на стойност 370 хил. лв. В консорциума влизат "Българската консултантска организация" и "Ами интернешънъл". За първата фирма няма много информация на сайта й, но от публичните регистри става ясно, че е изпълнител по десетки проекти, финансирани с европейски средства - от пристанища, през общини, съдебна система, управление на отпадъци и водни цикли. Според данни на НОИ към датата на сключване на договора тя е осигурявала 13 души.

Въпросният "анализ на добрите практики" е документ от 19 страници, който въпреки отказа на ръководството на СГС и фирмата изпълнител да предоставят, успяхме да намерим. Първият любопитен факт е, че макар представители на проекта, името на държавата е спомената в документа точно два пъти.

По-голямата част от документа е отредена на системата за случайното разпределение на делата, като са представени сравнителни таблици, изводът от които е, че използваната от градския съд система разпределя делата равномерно (за разлика от Германия, Естония и Португалия), управлява се по начин, който не позволява преднамерена намеса, изключва възможността от промяна и генерира протокол (за разлика от Дания, където такива гаранции нямало). Любопитен извод в струващия 100 хил. лв. документ е, че за разлика от други европейски държави в България разпределението на делата става при ясни правила. И не само - ако софтуерът в Португалия и Великобритания може да бъде манипулиран, то този в СГС не може. Анализът показва, че програмата LawChoice се ползва с доверието на съдиите, какъвто не е случаят със съответните програми в Италия, Португалия, Великобритания и Дания. За разлика от Италия и Естония в България обществото вярва, че делата се разпределят случайно.

От ОПАК са заявили пред "Капитал", че до този момент е изплатена близо половината от стойността на договора, като до този момент "няма регистрирани нередности или сигнали".