В тази история са замесени прабаба и прадядо, които са актьори в Грузия, братовчедка на прабаба от другия род - актриса в Истанбул, двама дядовци - оперни артисти и баща и чичо, израснали буквално на сцената с тях и впоследствие основали собствена театрална трупа в Армения. Въпреки това видеокамерата, донесена от лелята от Щатите, е онова, което подсказва на родителите на Ованес Торосян, че не тенисът ще канализира енергията на техния шестокласник.

По това време семейството му е вече от шест години в България, където се мести през 1993 г. заради военния конфликт между Армения и Азербайджан. Идват тук заради баба му по бащина линия - шестото дете в семейството на българин и съпругата му от немско-чешки произход, което израства в манастир около Шумен, но после се жени за арменец и заминава за страната на неговите деди. ("Тука сигурно ще трябва да върнеш няколко пъти записа, за да проследиш роднинските връзки.")

В България родителите на Ованес Торосян се "завръщат" само с куфарите и без да познават никого в артистичните среди, които по това време едва ли търсят нови попълнения. В приспособяването им помага старата арменска традиция, съгласно която баща му от малък е изучавал занаят - часовникарство, златарство, дърворезба. И вероятно немалка доза предприемчивост, талант и посветеност, защото днес 28-годишният Ованес, който по собствени думи е усвоил правилния български чак в НАТФИЗ, е един от младите актьори с най-сериозна филмография зад гърба си.

Занимава се с документален, импровизационен театър и режисура и макар че "така се получи", че ролите му на класическата сцена не са толкова много, е работил с режисьори като Явор Гърдев, Десислава Шпатова, Лилия Абаджиева. А за дипломния спектакъл "Пухеният" на Стайко Мурджев, което смята за официалния си дебют, има номинация за "Икар".

Тази визитка беше поводът да се срещнем с него и по повод 100-годишнината на българското кино. Той се отзова бързо и без претенции и говори - с полушеговит тон, защото май му се струва, че от всякакъв друг тип изказвания има твърде много. Абсолютната сериозност явно е запазил за работата си от малък.

Традицията да пратиш детето си на занаят не се пренася на следващото поколение Торосян в България, където петокласникът Ованес започва систематично да бяга от училище. Една от причините е, че новото място, където са го записали му се струва... "несериозно" - годината започва със закъснение, учителите понякога не влизат в час, плюс това "съучениците от старото училище все питаха брат ми къде съм - и аз реших, че щом те са ме поканили, това си е достатъчна причина да ходя там."

Уплашени, че "ще изпуснат децата", родителите му го записват на тенис през ваканцията, ама то "какво - по цял ден гледаш една топка да ходи насам-натам". И така настъпва часът на подарената от лелята камера. "Интервюта си взимах, някакви песни си пеех,

на нашите. Те много ми се радваха и впоследствие ме записаха в школата по детско-юношески театър на Ники Априлов в Двореца на децата."

Именно там Ованес усеща повторно една забравена от детството си миризма - смътният спомен е как баща му "пада като талпа" в една сцена в арменския театър - и установява, че актьорството е неговата професия. Същото се случва и с брат му Тигран, когато идва да го види в първото му представление и въпреки, че той е по-големият актьор в семейството, е трудно да се каже кой на кого е повлиял.

Първите появи на Ованес на сцената в театралната академия са в учебните представления на Тигран, които посещава след училище. 

Сред любимите му роли в театъра са Михал в "Пухеният", Джими в "Обърни се с гняв назад" (Ще бъде показано в софийското I Am Studio - "Раковска" 149 в края на януари) и княз Мишкин в "Идиот 2012", защото и след две години на сцена все още не може да намери стопроцентов подход към героя. "По принцип не фиксирам нищо, гледам да развивам героите, но обикновено знам накъде са тръгнали и колко още им остава. Но този образ много ми се опъва."

Кино преживяването, което никога няма да забрави, е "Източни пиеси" -  "как един филм може да се снима за 20 хиляди евро, изцяло на добрата воля на екипа, и как после стигна до съцата на хората. Винаги ще знам, че може и така." Режисьорът, с когото иска да работи на сцена, е Александър Морфов.

Гласовити претенции към своето професионално поле той няма.

Като например? "Например, когато трябва да играеш пред двама души публика, разбираш, че нещо трябва да измислиш, за да привлечеш хора. Смятам, че

А иначе човекът е алчно същество и винаги ще иска повече."

Сред събитията, които той вижда, е напредъкът на свободният театър, който не е обвързан с държавната сцена и полагащата й се субсидия, както и независимите пространства, където играе. "Много е важно да има всякакъв тип изкуство в един град - не може абсолютно да отпишеш едното или другото." В импровизационния театър, към които принадлежи и представлението с Ованес "Импровизирай това", което направи премиерата си на 18 декември в Младежкия театър, вече има конкуренция, която той намира за изключително здравословна.

и да кажем, бе я и ние да направим нещо.

От този финансиращ механизъм страдат независимите представления и трупи, каквато е и тази за документален театър на Георг Жено "Реплика". От скоро те имат собствено пространство на улица "Раковска" - всъщност I Am Studio на фотографа Ники Лютов, което ползват всяка последна седмица от месеца.

В момента Ованес Торосян работи върху шест представления едновременно, но по собствени думи

През 2015 г. предстои да излязат седем филма с негово участие - "Лъжесвидетел" на Иглика Трифонова, "Сняг" от продуцентите на "Капан за мишки", "1968" на Иван Павлов, "Каръци" на Ивайло Христов, късометражния на Асланян "Как да надебелеем здравословно", "Прелюбодеяние" на Явор Веселинов и... "сега ще ти кажа...  записал съм си тук, че забравям - "Септември в Шираз" на един американски екип".

В личен план му се занимава и с театър, и с кино, и с режисура за сцена, но най-вече се надява да има вярна оценка за себе си. "Винаги съм се молил да не съм един от хората, които не знаят, че не могат, а се занимават.

Да, но кой трябва да ти каже? Липсва ли например професионална критика? "Ти трябва да си кажеш. И да има критика, някой ще каже - каква е тая критика. Ако тръгна да ти изброявам какво няма и какво не е наред, ще ти свърши паметта на диктофона."

Под "полезни на изкуството" има предвид "дори да жертваш себе си, макар че звучи малко грандиозно. Ако не се жертваш, по-добре да продаваш банички. В което няма нищо лошо, но имам предвид, че

За себе си Ованес казва, че не се чувства и българин, и арменец, и нито едно от двете напълно. "Ние, арменците, сме много благодарни, но сме възпитани да се обичаме като народ и култура, така че това си е винаги с нас. Последното е нещо, което много липсва тук."

Не смята да се връща в Армения, защото мястото му е тук, но за другаде понякога си е мислил. "Все пак съм баща на 2-годишно дете и трябва да мисля за неговото бъдеще. Знаем, че образованието в България е на критично ниво. Размишлявали сме с майка й дали да не се преместим за този период от живота й. Имаме пет години да решим."

Актьорското предизвикателство в близко бъдеще е документалният театър. "Мисля, че това е крачката напред в професията. Специфичното е, че не се играе, няма театрално преувеличение. Нещата се случват тук и сега и ако партньорът ти не е верен дори за секунда, всичко се разпада. Няма как да излъжеш зрителя, защото играеш около него, няма я условността на сцената."