Дискриминативното говорене срещу жените традиционно намира широка платформа в българското публично и медийно пространство до степен, в която премиерът на България невъзмутимо може да "се шегува" с възможността държавният глава на страната да бъде жена и това масово да се възприеме като нормално, неукоримо поведение. В тези условия съвсем естествено безпрецедентната глоба, която Комисията за защита от дискриминация (КЗД) наложи над журналиста Мартин Карбовски за тормоз, извършен на основа на пол, предизвика остри реакции като удар над свободното слово. Доколко обаче правото на свободно изразяване като фундамент на съвременните демократични общества оправдава дискриминацията на база на полов или друг признак?   

На 06.09.2013 г. Мартин Карбовски написа статия в сайта Lentata.com, в която казва следното: "[с]лед четвърти септември 2013 година политиката разбра, че е станала лека жена в перманентен цикъл. Сиреч ще смърди, но няма да ни свърши работа."

Срещу него бе подаден сигнал до КЗД с мотивите, че с тези си думи той осъществява едновременно три нарушения на Закона за защита от дискриминация – "тормоз", "сексуален тормоз" и "подбуждане към дискриминация". КЗД наложи на Карбовски, "Вис Виталис - Самарски и Сие" СД (собственик на интернет сайта PressTV.bg, препечатал статията) и "Волтер" ЕООД (собственик на сайта Lentata.com) глоби в размер на 600 лв. за всеки от тях за извършен тормоз на основа пол.

Разбираемо това решение като прецедент за България разпали горещи дискусии, в които рационалният, аргументиран подход бе изместен от демагогията и откритата злоупотреба с понятието "свобода на словото" от страна на Карбовски. Като редовно призован журналистът не се яви на нито едно заседание пред КЗД. След като решението бе обявено обаче, той разпространи в публичното пространство доводи в своя защита, основани на персонални нападки срещу всеки, дръзнал да защити решението на националния орган за равенството. Квалификации като "донос", "партийна шайка", "псевдоспециалисти", "другарски съд" и "комунистически правила за писане" са само част от възлите на словесната нишка, с които той плетеше булото, предназначено да покрие случая и да зададе желания от него тон на говорене.

Цитираният пасаж: "[с]лед четвърти септември 2013 година политиката разбра, че е станала лека жена в перманентен цикъл. Сиреч ще смърди, но няма да ни свърши работа", аргументира се Карбовски, представлява метафора, отнасяща се до политиката, а не до жените. Но как така? Естеството на метафората като стилистична фигура е такова, че тя прави аналогия, посочва сходство, за да каже, че едното е като другото.

В хода на производството по искане на КЗД беше възложено изготвянето на експертно становище и такова бе представено от проф. д.ф.н. Елка Добрева – езиковед, семиотик и културолог, автор на една от най-авторитетните монографии върху нетолерантността в българския печат. Въпросната метафора е типичен случай на "говорене с двойна знаковост", пише тя в становището си. И още:

С други думи, метафората на Карбовски като всяко подобно стилистично средство пренася върху един предмет, неясен за момента, черти на друг, за който се смята, че те са безспорни и биха дали съвсем ясна представа за първия. В случая – за да обрисува родната политика след "четвърти септември 2013 година", Карбовски я сравнява със за него безспорния образ на жена в цикъл – "универсално" прието, че смърди и не върши работа. Ето защо метафората винаги носи информация за мнението на автора и за двете неща, които се сравняват.

 

Разглеждайки коментирания пасаж в контекст, трябва да отчетем и позицията, от която той е изразен. Това не е частна комуникация между няколко души, а сферата на масовата комуникация, където адресатите на посланието са многобройни. Карбовски е известен и популярен български журналист и публицист, медиатизиращ работата си както в телевизионен ефир, така и в интернет – чрез уебсайт и социални мрежи. Оправдано е да смятаме, че следователно се ползва и с относителна влиятелност по отношение на своите читатели и възможност да формира обществено мнение по темите, които дискутира.

Отражението на сексистките стереотипи в медиите върху съграждането на обществено мнение, особено сред подрастващото население, е пагубно: те затвърждават един опростен, неотменим и карикатурен образ на жените и мъжете, легитимиращ всекидневния сексизъм и дискриминационни практики, и биха могли да подпомогнат или оправдаят използването на насилие за поддържането на закрепеното статукво.

В Препоръка 1882 (2009) на Съвета на Европа е закрепено схващането, че "съдържание, изобразяващо жени и момичета като обекти или лимитиращо тяхното изображение до нечестиви стереотипи, може да доведе в определени случаи до полово основано насилие […] включително […] тормоз, изнасилване […]".

Допускането на подобни женомразки изказвания от високата трибуна на медиите е в пряка връзка със създаването на една насилническа среда или най-малкото на такава, в която посегателствата над жените не биха били осъдени. В едно общество с ясно определени роли на надмощие и подчинение полово основаното насилие лесно би могло да бъде оправдано с "неправомерното (според доминиращото схващане) поведение" на жертвата.

Пример за това е моралният укор към леката жена и мъжа, който е с нея, и разпределените в тази конструкция роли. Няма съмнение върху кого тегне стигмата в нашето общество, нали?

Всъщност опитите на Карбовски да се отметне от част от думите си в телевизионното студио на БНТ, твърдейки, че с изказването си визира само част от жените – "леките", са не по-малко проблематични. Кои са "леките" жени според Карбовски? Вероятно проститутките?

Да се гледа на проституцията обаче като на морален проблем, достоен да бъде сравняван с разочарованието от мръсните игри в политиката, означава да пренебрегнем куп фактори, сред които властовите механизми, на които тя се основава. Традиционно сексуалните работнички идват от най-непривилегированите слоеве на обществото и да бъдат "леки" е едно от малкото неща, които могат да правят, за да се издържат. Нещо повече – често те продават тялото си в резултат от насилие и принуда, упражнявани върху тях именно от мъже. В този смисъл стигматизирането на проституцията ("леката" жена) като типично "женска" аморалност, вродена и независеща от никакви фактори, би било част от самия проблем. Другата част е масовото разпространение на подобно схващане.

 

Един от основните аргументи на Карбовски срещу решението на КЗД бе твърдението, че то представлява нарушение на свободата на словото. Нещо повече, Карбовски съзря в него тоталитарна репресия, връщане в комунистическия строй, собственото си интерниране в лагери и т.н. Всичко това бе съзнателна негова злоупотреба именно със свободата на словото. Грозна игра на вадене на лични дивиденти от чувствителността на обществото в европейски мащаб към темата след атентатите в Париж. Очевидно надяването на ореола на разпнатия светец обаче не му остави време да се информира, още повече като журналист, относно факта, че свободата на словото в днешните европейски общества е широка, но не и безгранична.

Съвременна правна мисъл в Европа е базирана на картезианската концепция за доказаност, където реч с дискриминационно послание трябва да има сериозно оправдание или в противен случай следва да бъде ограничена. Европейското схващане на свободата на словото е близко до равното право на изразяване за всички граждани, но не и до абсолютната демагогия на говорителя (Белавусау). Поради това правото на свободно изразяване е неотменимо право на всеки един от нас, но то изключва определена реч per se.

По този начин макар и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в знаковото дело Handyside v the United Kingdom да признава, че свободата на словото включва дори и слова, които могат да стъписат, изненадат, шокират, същият многократно в практиката си е постановявал, че тя спира там, където започва да руши и накърнява законни права на други индивиди.

Член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) предвижда, че свободата на словото е съпроводена със задължения и отговорности и може да бъде ограничена. Член 17 от ЕКПЧ постановява, че тази свобода не може да се използва за потъпкване на другите права и свободи, гарантирани от Конвенцията, между които и правото на свобода от дискриминация, предмет на производство пред КЗД (делата Glimmerveen v. Netherlands, Norwood v. the United Kingdom и др.). Нещо повече, съгласно Член 17 използването на свободата на словото за увреждане на други права по ЕКПЧ само по себе си съставлява злоупотреба с право, което е забранено. В такива случаи на злоупотреба с права по Конвенцията съдът обявява жалбите за очевидно недопустими и отказва да разглежда подобни дела.

Тези позиции са закрепени и на конституционно ниво у нас. Според Решение № 7 на Конституционния съд на България от 4 юни 1996 г. правата по чл. 39-41 от Конституцията, защитаващи свободата на изразяване, макар и разглеждани като принципни положения от фундаментална важност, могат да бъдат ограничавани за защита на конкуриращ обществен интерес.

Законът за радиото и телевизията също съдържа разпоредби, недопускащи например предавания, които съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или друг признак.

Ето защо медийната свобода и равенството на половете са неразривно свързани. Противопоставянето им е алогично и предполага преценка относно кое човешко право е по-човешко, по-значимо. Подобна преценка би била дълбоко субективна, лицемерна и много близка до схващания, нямащи нищо общо с демократичните разбирания.

Използването на свободата на словото срещу равенството на хората е против нейната същност на фундаментално човешко право. Какво по-естествено проявление би имала тя от затвърждаването на равенството на половете? Та нали медиите са "кучето-пазач" на демокрацията!