Видео: Завръщане в Аушвиц
За първи път Здислава Влодарчик идва в Аушвиц на 11 годишна възраст. Дошла заедно със семейството си в конски вагон на влакова композиция, след проваленото Варшавско въстание през август 1944 г.
Тогава Западът, както и повечето поляци знаели за Холокоста, както и че Аушвиц е едно от най-зловещите места на геноцида срещу евреите.
"Имаше мачкане, тълпи, плач, молитви, крясъци... пътувахме няколко дни,. Не помня точно как изглеждаше лагерът когато влизахме в него – помня обаче знакът "Аушвиц". Когато минахме край него баща ми започна да удря главата си в стената на вагона и викаше "Къде са ни довели, боже? Къде попаднахме!", припомня си Влодарчик.
Възрастната жена се разхожда на местата в лагера, където някога е била държана заедно с останалите деца. Спомня си дървениците, въшките и плъховете.
В лагера умират приблизително 1.1 милиона души – най-вече евреи, но и много поляци, роми и съветски военнопленници.
"Една от майките плачеше – не моята майка, но и моята беше уплашена. Носеше малко дете, увито във възглавница. Не знам дали това дете вече беше загинало или беше болно. Тя искаше помощ за детето си и плачеше. Един от пазачите на лагерите опря пушката си в главата й и я уби пред нас", разказва тя.
Влодарчик се разминава със смъртта, за разлика от много други, тъй като Червената армия освобождава лагера на 27 януари 1945 г. - ден, който тя никога няма да забрави, тъй като тогава свободата й надвива отчаянието.