Разраства се подкрепата за Павлина Панова за председател на Върховния касационен съд (допълнена)

След като вчера 24-има съдии от Върховния касационен съд излязоха с писмо до Висшия съдебен съвет /ВСС/ и подкрепиха кандидатурата на Павлина Панова за председател на ВКС, днес още 50 съдии от различни съдилища огласиха с подписите си становище в нейна подкрепа.
Нейният избор - се казва в писмото, "би представлявал реално доказателство за дължимото уважение към съдиите от Върховния касационен съд и към идеята за естествено кариерно развитие на съдиите".
Павлина Панова в момента е зам-председател на ВКС. Другият кандидат - Лозан Панов, е съдия във Върховния административен съд /ВАС/.
Новата подкрепа е заявена от 22-ма съдии от Софийския градски съд /СГС/, 11 от Софийския апелативен съд /САС/ и 17 от Софийския районен съд /СРС/.
Те пишат до кадровия орган, че се присъединяват към становището на съдиите от ВКС, след като се запознали с изслушването на кандидатите пред съдиите от върховната инстанция миналата седмица.
В началото на седмицата Павлина Панова получи подкрепата и на най-голямата съдийска организация у нас - Съюзът на съдиите в България /ССБ/, обединяваща около 940 съдии. Съдиите посочват, че идеите на Панова за ръководство на съда чрез вслушване в мнението на общите събрания при вземане на важни решения съответстват на духа на стратегията за реформа на съдебната система - за предотвратяване на натиск отвън и за гарантиране на независимост на съда.
С днешните писма до ВСС подкрепата за съдия Панова се разраства. Съдиите подчертават, че не е без значение, че Панова е градила кариерата си във ВКС и познава проблемите на институцията и на съдиите.
В същото време, вместо да подкрепи някой от кандидатите,
БСА на Богдана Желявска определи позицията на съдиите като натиск над ВСС и призова за мълчание
Другата съдийска организация - Българска съдийска асоциация /БСА/, с председател Богдана Желявска, заместничка на председателката на СГС Владимира Янева , която нашумя покрай разпределението на делата "КТБ" и "Белведере", заяви в свое становище, че изразяването на позиция от съдиите до ВСС е "внушаване на съвета за кого да гласува и е вмешателство в суверенното право на членовете на ВСС да проведат обективно и независимо избора".
Заявяването на позиция, пише БСА, "създава усещане за фаворизиране и деформиране на вътрешното убеждение и предопределеност на избора", а това е (според БСА това е нещото) което се критикува от цялото общество и Европейската общност".
Отрицателната оценка на БСА за отворените писма на съдиите, че те са пречка за свободен и обективен избор от ВСС, както и тълкуването на критиките от ЕК в полза на мълчанието са странни, тъй като във всички мониторингови доклади на Еврокомисията от последните три години се препоръчва именно прозрачност и в кадровата работа на ВСС. Заедно с демократизиране на управлението на съдебната система чрез поощряване на съдийското самоуправление и вслушване в мнението на редовите съдии.
Според БСА обаче съдийското мнение е "безпрецедентен натиск върху цялата съдебна система".
От оценката, че подкрепата за Панова от съдиите е натиск над кадровиците във ВСС, организацията на Желявска преминава към оценка въобще на публичното говорене за съдебната система: :"В публичното ппространство се хвърлят недоказани обвинения и се правят внушения, целящи формиране на обществено мнение за правосъдие, което не работи, което е неефективно, непрозрачно, участва в схеми и манипулации".
Всъщност в публичното пространство се "хвърля" онова, които публично се чу на изслушването във ВСС от съдии и на адвокати, както и трупаните открай въпроси и съмнения по разпределението на делата и управлението на съда.
Призивът на БСА на практика означава медиите да спрат да отразяват подкрепата, заявявана от съдиите за Павлина Панова, но и да спрат да задават въпроси
по проблемите на администрирането на съдебната система и да не коментират отговорите или липсата на отговори, за да не рушат престижа на съдебната власт.
От становището на БСА не се разбира как "информираният избор в условия на прозрачност" може да бъде осъществен без широко обсъждане на кандидатите и без изразяване на позиция както от съдийското съсловие, така и от гражданските организации.
И как с мълчанието на медиите ще се повиши престижът на съдебната власт и на ВСС, за който изразява тревогата си БСА.
Впрочем не е ясно и каква част от българските съдии представлява БСА със заявеното становище, тъй като списъкът на членовете не е публичен.
Изборът на ВСС за председател на ВКС е насрочен за 29 януари.