След като в четвъртък Петър Стоянов обяви в обръщение към нацията, че ще се кандидатира на президентските избори като независим, вторият му мандат сякаш придобива по-реални очертания.

Решението на Конституционния съд от пролетта, потвърдило невъзможността на царя да се кандидатира за президентските избори, по същество означава и лишаването на Стоянов от основен претендент за поста му. Едно от тълкуванията е, че това на практика е бил и първият му изпреварващ ход за президентските избори, довел обаче до сегашния удар срещу интересите на ОДС на парламентарните. Подобно твърдение звучи в някаква степен правдоподобно, но в крайна сметка не отчита реалния факт, че съдиите трябваше да се произнесат по текст, който е записан черно на бяло в конституцията.

Добавени към конституционното предимство, плюсовете в изпреварващия ход на президента от четвъртък са поне още четири. Първо - поне още един месец хората ще свикват с мисълта за кандидата от плът и кръв, срещу когото досега противниците му "номинират" само виртуални конкуренти. Второ - с претенцията за "независима" кандидатура сегашният обитател на "Дондуков" 2 разтваря много широко ветрилото, за да обере преобладаващата част от гласовете на нацията. Ако има някаква интрига, тя е каква част от разочарования от ОДС електорат, който в никакъв случай не би подкрепил червен кандидат, ще гласува за Стоянов. Иначе той вече получи подкрепата на централите на ОДС, ДПС, ВМРО, "Гергьовден". Трето - заявявайки ясно от сега защо влиза в надпреварата, Стоянов печели избирателя с предвидимост. Той е готов да сключи нещо като договор с електората, за "да продължим заедно напред, превръщайки всичко добро, което сме сторили дотук - в здрав фундамент и премахвайки заедно с всички демократични сили това, което ни спъвашe и дразнеше". Президентът ще получи допълнителна бонификация, ако излезе и с ясна платформа как си представя увеличаването на правомощията на държавния глава. На няколко пъти вече той говори за такава необходимост - например ветото му да бъде преодолявано не с обикновено, а с квалифицирано мнозинство, президентът да има право на законодателна инициатива. И четвърто - президентът очевидно залага на макар и завоалираната си атака срещу Симеон II - "не мога да бъда безучастен, когато има реална опасност всичко, направено досега, да бъде похарчено в името на красиви илюзии и обещания". Хвърлената ръкавица за дуел създава впечатлението за открита и джентълменска игра.

Антисимеоновистките заклинания на Петър Стоянов могат да се превърнат в символ на предизвестената му победа през октомври или ноември. Стига електоратът да "разкодира" президентските избори като своеобразен "референдум" за "република или монархия".

Все по-безспорно е, че между двата вота ще има пряка причинно-следствена връзка. Неотдавна социологът от ББСС "Галъп интернешънъл" Андрей Райчев допусна, че резултатите от парламентарния вот ще повлияят изключително силно върху изхода от президентската надпревара. Той дори запита риторично дали "Симеон ще продължи да иска да стане президент на България". Вчера и преподавателят по политически науки в университета "Кийл" в Англия Кирил Дрезов коментира по Би Би Си, че представянето на Стоянов "ще зависи от резултата на парламентарните избори. Просто България ще бъде съвсем различна вече на 17 юни". Според него с изпреварващата си заявка за участие като независим кандидат, "Стоянов се превръща в заложник на следизборните комбинации. С оглед на ниската популярност на идеята за реставрация на монархията, с която волно или не се асоциира Симеон II, избраната от Стоянов формула може да му донесе резултат, по-голям от традиционната подкрепа от СДС. Но от друга страна, е сериозна опасността Стоянов да бъде пожертван в името на парламентарни комбинации. "Той може да се опита да мобилизира целия анти-Симеонов вот, да привлече гласовете на всички т. нар. републиканци, т.е по-голяма част от привържениците на БСП, на СДС, може би и на ДПС. Именно по тази причина неговата атака срещу Симеон е доста открита", казва Дрезов. Ако Стоянов заложи твърдо на подкрепа на републиканската конституция, със сигурност ще спечели срещу фигура, излъчена от лагера на Симеон ІІ или дори против самия цар, ако той се кандидатира за президент. Неотдавна "Дневник" анализира вероятността за евентуално влизане на Симeон Кобургготски в тази игра вследствие на ремонт на конституцията от доминиран от движението му парламент.

Но дори и да не се стигне до преправяне на чл. 93, ал. 2, който засега спъва човека от Мадрид от участие в президентските избори, защото не е живял през последните 5 г. в България, силна личност от неговия тим може да направи развоя на събитията по-непредсказуем и от мачовете "Левски" - ЦСКА.

Разглеждайки сценария царят да се кандидатира за държавен глава, вчера "Медиапул" написа: "Проблемът на Стоянов е, че Симеон все още се изживява като независим обединител на нацията и в момента нацията го възприема като такъв." С оглед на лабилните нагласи на избирателите именно в това "възприятие" се крие големият риск пред Петър Стоянов. Ами ако за тях президентската надпревара се превърне в логично продължение на наказателния вот срещу четиригодишното управление на ОДС?

При такъв сценарий основен конкурент на президента няма да е фигура от калибъра на актьора Стефан Данаилов, споменат като възможна номинация на БСП. Колкото и да е популярен сред по-възрастното поколение и сред женската половина на публиката, "бате Серго" от "На всеки километър" трудно ще пребори прагматичното чувство на българина. А то надали ще отреди държавническа роля дори и за българския Ален Делон. Ако обаче друга емблематична фигура на левицата вземе голям процент гласове, към които трябва да се калкулират и сигурните няколко на сто за "вечния" участник Жорж Ганчев, Стоянов ще спечели неубедително на първия тур. Ако на балотажа срещу него се изправи самият Симеон II, който междувременно продължава да се дистанцира от темата за монархията, нищо чудно червените да гласуват "анти-СДС" (все пак Стоянов не се е отметнал от битието си на "седесар") в полза на царя. Същият етюд би се разиграл и ако бившият монарх заложи на консенсусна за голяма част от българите фигура. В някои анализаторски центрове вече вървят залагания 70 към 30, че в такъв случай истинският победител на президентските избори ще бъде Симеон II.

Такъв развой на събитията ще е още по-сигурен, ако при реденето на широката коалиция след парламентарните избори, НДС II и ОДС договорят сделка с параметри: син премиер и царски президент. В тази връзка си струва да се припомни, че Стоянов и без това не е долюбван от част от харделектората на СДС, чийто изразител преди половин година станаха критиките на Светослав Лучников срещу президента. А такива чувства носят по-малко гласове в урните.

В крайна сметка преизбирането на президента ще бъде сигурно, ако неговият щаб наложи републиканската тема в кампанията му. С тази подправка обаче трябва да се внимава - тя ще постигне ефекта си, ако изостри в умерена степен антимонархическите усещания на избирателите, без да им позволява да мислят за антиседесарски подсладители.