"Пепеляшка" на Мариана Крънчева е провокирана от детските спомени на авторката при първата й среща с Пепеляшка. Затова в нейния спектакъл тя търси логичен отговор на въпросите, вълнували я като дете – защо обувката е ставала само на Пепеляшка; нима принцът би се оженил за всяко момиче, на което става обувката; това ли е предметът, който определя съдбата на всяка любов…
Затова в нейната приказка принцът не иска Пепеляшка да пробва обувката. Той харесва момичето, което се впечатлява от неговите рисунки и изкуство, а не от това, че той е принц. От друга страна и съвсем тенденциозно, кралското общество, условно наречено от авторката "силиконово", е представено и преекспонирано чрез бутафорни костюми и ситуации.
В новия спектакъл танцът и театралното изкуство са преплетени. Любопитен е образът на феята - стара и загубила паметта си жена, изпълнен от актрисата Анна Петрова, която през цялото време се опитва си спомни и разкаже историята на Пепеляшка, за да върне силата на своята вълшебна пръчица.
Тя постоянно обърква разказите си и вмъква герои от други приказки - баба Яга, Червената шапчица, Пипи дългото чорапче и др. Това създава много комични ситуации, които ще предизвикат и участието на зрителите в залата.
Преплитането на приказки и герои е предизвикателство, което цели да направи танцовото представление по-интересно, разбираемо и достъпно за децата. От дългогодишния си опит на танцьор Мариана Крънчева много добре познава реакциите на децата и затова се опитва максимално да разнообрази спектакъла.
Финалът ще е толкова изненадващ, както и всичко в тази приказка. Едно великолепно и вълнуващо преживяване, подходящо за деца и възрастни.
Сценографските решения на Екатерина Енева помагат в разкриване на тази нетрадиционна приказка и провокират детското въображение чрез познати символи – тиквата се превръща в автомобил, принцът рисува графити със спрей. Тези препратки към съвременността приближават приказката към днешния свят и я правят по-достъпна и интересна за децата.
Екстравагантните костюми на художничката Цветанка Петкова-Стойнова внасят много цвят и вълшебство в спектакъла.
Спектакълът противопоставя реалното и въображаемото, живота и изкуството. Динамиката на това противопоставяне допълнително е подсилено от мултимедийната визия на Никола Налбантов.
