Хой Ан е основан през второто хилядолетие преди Христа, но истинският му разцвет му е през 16-ти и 17-ти век, когато в пристанището започват да прииждат търговски кораби от Китай, Япония, Португалия, Холандия… Търговията е основно доминирана от китайските и японските предприемачи. Всяка търговска общност основава край пристанището свое поселище със собствен управител, правила на живот и културна идентичност. Всичко започва да се променя през 1639, когато японските шогуни забраняват външната търговия. Японската търговска улица се свива до няколко семейства за сметка на неспиращите да пристигат китайци. Японският покрит мост, построен през 1600, си стои и днес и заслужено е емблема на града. Оттук днес на тълпи преминават туристи от цял свят. Няколко от къщите на старите търговци са отворени, можете да надникнете навсякъде. В някои от тях наследникът на дома с гордост ще ви покаже семейните реликви и ще ви въведе в семейната история, видна от снимките по стените.

Голяма част от старите къщи в стария град са шивашки работилници. Прелиствайте каталозите, избирайте модел и започвайте пазарлъка, защото ако сте добър, можете да свалите цената наполовина. Тук сте само за половин ден? Няма проблем. Сега ви взимат мярка, до час е първата проба, след кафе наблизо идвате за втората и сте готов. Няма турист, дошъл тук, да не си ушие по мярка костюм, риза, рокля, палто. Някои си тръгват с дузина, дори две. Канадката Алис го е правила при всяко от шестте си идвания. И сега е така. Този път обаче няма късмет с обувките по поръчка. Майстор-обущарят ще смогне с искания от нея цвят и модел в седем часа, но круизният й кораб отплава в пет.

Два в един. Като два града в един е Хюе, старата столица на Виетнам. Хюе е бил престолен град от 1802 до 1945 г. по време на управлението на династията Нгуен. Цял ден няма да ви стигне да разгледате защитената от водни ровове и високи каменни стени Цитадела в стария град. Зад стените й ще попаднете в Императорския град, а в центъра му са красивите кралски палати на Забранения пурпурен град, които ще ви омагьосат с хармоничните си пропорции. Впечатляващо почти колкото Забранения град в Пекин! Югозападно от Хюе са седемте императорски гробници, цели комплекси от кралски постройки, храмове, паркове. На път към тях са къщите-градини, някога домове на мандарините, а днес спирка за туристи и любимо място за фотосесии на млади виетнамски двойки. Наблизо е и пагодата Тиен Му (Небесната майка), един от най-старите и виетнамски храмове, красивият му силует се е превърнал в един от символите на страната.

В новият град на южния бряг на Парфюмената река е съвсем друго: пълен със живот и обсаден от туристи. Наричат го европейския град. Тук в края на 19-ти век французите са започнали да строят административните сгради, императорите са си останали в Императорския си. Привечер край реката млади хора ще ви спрат с неизменния въпрос "Говорите ли английски?". Обичайна гледка е да видите западен турист, обграден от виетнамски студенти в оживен разговор. Студентите от местните университети са жадни да общуват с чужденци и да практикуват английския си. "Учим много думи и граматика, но нямаме много разговори", обясняват с чаровна усмивка. С известна стеснителност ще ви извинят за въпроси като "на колко сте години" и "колко деца имате", чували са от преподавателите си, че не е много учтиво да питат европейците за такива неща. Освен английски много от тях учат китайски. "Това е езикът на бъдещето, вие в Европа не учите ли китайски?", учудва се на моето питане младо момиче.

На път към делтата на Меконг. Автобусът е пълен. Немски и френски младежи си говорят как са се спасили от зимното време в Европа и правят планове къде по делтата да отседнат. Планирането върви с интернет, автобусът има WiFi. Покритието на мобилните ни телефони изчезна само за кратко в един много дълъг тунел. Въобще интернетът в тази страна не е проблем. Всеки хотел, ресторант или кафене имат безжичен интернет, при това с доста добро качество. На съседните седалки възрастна австралийска двойка се намесва, че те пък се спасяват във Виетнам от жегите в тяхната страна. Момче и момиче от Еквадор се намесват, че те от нищо не бягах, а искат на опознаят Виетнам. Страната е все по-популярна дестинация. През 2014 туристите сигурно са стигнали осем милиона, с милион повече от предишната година. Има места за всеки джоб: от многозвездни скъпи хотели в затворени комплекси до хостели за туристи със свит бюджет.

Какво по-емблематично да всеки турист от разходка с лодка до плаващ пазар по Меконг. Реката е всичко: и път, и храна, и живот. По пътя или по-точно по реката от Вин Лонг до плаващия пазар Кай Бе подминаваме лодка пълна с ориз. Сигурно има няколко тона и ще трябва да чака високата вода на прилива. Същото е и с друга лодка, тя пък е пълна с оризови обелки, които използват за разпалка.

На пазар като на пазар, макар и от лодка. На мачтите на корабчетата се вее не знаме, а картоф, ананас или мрежичка с фъстъци. Така разбирате кой какво предлага. Ако фермерите имат късмет, могат да продадат стоката си за ден, ако остават в лодката. Затова си имат и малки удобства: хамак, уюта на няколко саксийки с цветя, малка масичка, на която времето може да се убива с нещо като шах, наоколо се вее пране.

Бягството от гмежта на Хой Ан, дворците и мандаринските къщи на Хюе, жегата на Сайгон или морските all inclusive курорти като Муи Не, в които прелива от руска реч, е Да Лат със своите 1500 метра надморска височина. Градът на хилядите борове, това означава Да Лат. Прохладно е в пълния смисъл на думата. Вечер става направо хладно. Много от хотелчетата имат джакузи и сауна на последните си етажи. " И това не си бях представял, да съм на парна баня в тропическа страна", диви се датска туристка. Да Лат е с удивителна френска архитектура на двуетажни къщи. И новото строителство е такова, а не бетон. Старата гара на Да Лат ще ви напомни за френската провинция. Почти музей е, ако не броим влакчето, което ще ви заведе до съседното село. И макар да има разписание, ще трябва да почакате да се съберат приличен брой туристи. Ако нямате търпение, наемете мотор и наобиколете района. Само след няколко километра ще попаднете като в извънземен пейзаж: всичко е оранжерии. Да Лат е зеленчуковата градина на Виетнам.

Пазарите са пълни с банани, сочни ананаси и манго, вкусни дини и пъпеши, драконовски плод (нещо като бяло киви, но не толкова стипчиво), розови ябълки, които нито са роза, нито са ябълки, десетки видове чесън и лук, тамаринд, джинджифил, дъхави подправки като сладък босилек, мента, листа уасаби, кориандър със силен аромат и много много друга стока, която не познаваме...

Супата фо е нещо, което не може и не бива да пропускате във Виетнам. Телешки джолан, оризово фиде, няколко вида лук, чесън, моркови, грахчета и десетки подправки, сред които най-разпознаваеми са карамфил, джинджифил, люта чушка. Нещо като национално ястие е и можете да я опитате навсякъде. Телешкото задушено с подправки в бананов лист, малки телешки сърмички, завити в зелени листа и приготвени на скара, вкусни палачинки от яйце със скариди и подправки, риба слонско ухо на скара. И пролетни ролца. На много места можете да ги завиете сами с оризова хартия, скариди или месо и дъхави подправки. И топите смело в рибен сос, на който не са спестили лютите чушки и чесъна.