Комунистическият манифест (издание 2015 г.)
В "Манифест на комунистическата партия" Карл Маркс написа, че "един призрак броди из Европа - призрака на комунизма".
Образът е широко използван. Призраците, за които се твърди, че бродят из днешна Европа, са американизацията, приватизацията, крайната десница, разпадането на еврозоната. Марк Карни, управителят на централната банка на Англия, заяви наскоро, че днешният призрак е "икономическата стагнация", цитирайки Маркс в сърцето на лондонското Сити.
Но сега оригиналният призрак от 1848 г., скитащ незабелязан в продължение на много десетилетия, се завръща, надвисвайки отново над стария континент. Комунизмът отново броди из Европа, пише анализаторът Джон Лойд пред "Ройтерс".
СИРИЗА, която спечели гръцките парламентарни избори миналия месец и е доминиращата партия в коалиционното правителство на страната, е сбор на основно твърди леви партии, преживели - и участвали - в разцепленията, войните и предателствата на гръцката левица, чиито членове са били, през годините след войната, обявявани извън закона, хвърляни в затвора, измъчвани, и маргинализирани през последните три десетилетия.
Новият министър-председател, Алексис Ципрас, е лидер на младежкото крило на една от комунистическите партии. Министърът на финансите Янис Варуфакис твърди, че е либертариански марксист. Партията обеща да повиши заплатите, да върне на работа уволнени работници от публичния сектор и да национализира сектори на икономиката. В интервю за британската телевизиа Channel 4, Варуфакис заяви, че неговото правителство ще се изправи срещу "олигархичната система" в Гърция - смесицата от политически лидери, богати бизнесмени и техните медии - и ще я "унищожи".
Откъснати от властта до сега, новите мъже и жени от СИРИЗА гледат на следвоенното минало на страната си (с периодите на авторитарно военно управление и култура на голяма корупция) като на нещо, което няма нищо общо с тях и смятят, че не са отговорни за споразумения, сключени преди да дойдат на власт. Ципрас заяви след победата си, че "Гърция е отворила нова страница. Гърция оставя след себе си разрушителните строги икономии, страха и авторитаризма. Гърция оставя след себе си пет години на унижение и болка."
Това изглежда като перфектна задънена улица. Нито една европейска държава няма да се съгласи с искането на СИРИЗА да намали драстично дълговите си задължения. СИРИЗА спечели изборите с гръмки обещания, но смекчи някои от исканията си - все пак партията не може да направи обратен завой и да приеме повърхностно пренареждане на обещанията си. Това не е меден месец преди да започнат истинските сделки, а период, в който коментатори и политици предлагат начини за компромис.
Хюго Диксън от Breakingviews твърди, че забавянето на натиска над новото правителство "ще намали риска от финансова и политическа реакция в останалата част от еврозоната, в случай, че Атина изостави еврото". Мартин Улф от Financial Times: "Създаване на еврозоната е втората най-лоша монетарна идея, която са имали нейните членове. Разпускането на еврозоната ще е най-лошата. И точно до това може да доведе натискът над Гърция. Правилният ход е да се признае, че има нужда от облекчаване на дълга, при условие, че се постигнат проверими реформи. Политиците ще отхвърлят идеята. Държавниците трябва да се възползват от нея."
"Добрите" леви са най-заплашени от СИРИЗА: социалдемократите, които подобно на германската социалдемократическа партия в коалиция с дясноцентристкия Християндемократически съюз на Ангела Меркел, социалистическото правителство на Франция и, преди всичко, лявоцентристката Демократическа партия в Италия - остават в центъра. Те се оплакват и молят за по-малко строги икономии, но остават твърдо в рамките на ограниченията, наложени от Европейския съюз и един глобализиран свят, където по-голямата от работната сила е много по-слабо защитена и по-зле платена. Сега една много по-лява партия отхвърля тези ограничения и умерената позиция на повечето "леви" партии.
Вземете например какво означава това за Джулиано Полети, министър на труда в правителството на Италия. Полети е прекарал голяма част от живота си като един от лидерите на мощно кооперативно движение със силни връзки с профсъюзите и левицата.
Идвайки на власт, Полети се изправи пред един изтощен пазар на труда, подобен на всеки един друг в Европа и осъзна, че след войната Италия е направила избор, покрепен от светската левица и католически-повлияният център. Работните места трябва да бъдат защитени, а когато работници са уволнявани, те трябва да бъдат компенсирани с високи обезщетения за безработица, понякога в продължение на много години.
Замислено като хуманно решение, това е довело до застой в свят, където гъвкавостта е всичко. Полети видя, че защитата на сегашните работни места спира създаването на работни места за бъдещето и спира наемането на млади работници. В първия си законопроект, той въвежда елементи на гъвкавост в трудовите договори, опитва се да увеличи заетостта при жените (най-ниската в Европа), и въвежда професионални курсове в училищата и университетите. Но дори и тези скромни действия доведоха до стачки и заплахи от страна на най-големите синдикати
И докато е критикуван, че върши работата на капиталистите, Полети си мисли: Какъв вид левица бихме били, ако не се справим с пазар на труда, който е доста по-различен от този, за който са написани законите на следвоенна Италия. В същото време в Гърция Варуфакис пита: Какъв вид левица бихме били ако не върнем работата и достойнството на хората, които си лягат гладни?
Ципрас и Варуфакис, които направиха бърза обиколка на европейските столици, за да гарантират, че колегите им ги вземат на сериозно и да омекотяват враждебността към идеята за опрощаване на дълговете, сега трябва да убедят германците, които са дали най-много и очакват най-много.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле, който е твърдо против допълнителни отстъпки, се срещна с Варуфакис миналата седмица и заяви пред медиите, че "ние се съгласихме да не се съгласяваме". Варуфакис допълни по-късно "даже не стигнахме до момента, в който не се съгласяваме".
Европейските партии от център-ляво съкращават бюджети, либерализират трудовите закони и ограничават правомощията на синдикатите в търсене на път към икономическия растеж от преди финасовата криза. А лявото правителство в Гърция има мандат от отчаян народ, на когото предлага скок в свободата, въплътила съблазнителна визия на активни действия и неподчинение на легиони от безработни младежи.
Призракът броди отново.
Джон Лойд е съосновател на института "Ройтерс" за изследване на журналистика към университета в Оксфорд, където е и преподавател. Лойд е автор на няколко книги, включително "What the Media Are Doing to Our Politics" (2004 г.). Той също така е редактор към Financial Times и основател на FT Magazine.