Много добра стъпка на новото ръководство на МВР е окончателното разсекретяване на данните за състава на министерството. Подобно разкриване на данни бе направено от ГЕРБ преди 3-4 години, но не бе

достатъчно и не бе ясно. Сега данните за работещите в системата са дадени по различни критерии и измерения, което набавя възможност да се наблюдават, да се следи движението им в бъдеще, както и – особено важно – да се преценява чрез тях ефективността и ефикасността на действията на МВР.

На представянето на пътната карта на реформите се създаде едно много добро и модерно впечатление – че МВР сякаш се управлява като фирмена организация, а не като архаична армейска група или милиционерска служба. Тази посока е много добра, заслужава да бъде подкрепяна и наблюдавана.

Какво обаче намирам за някак половинчато? Пътната карта на реформата засяга административно-трудови аспекти в сферата на т.нар. човешки ресурси. Това е по-скоро опит за оптимизиране на наследено състояние. За да стигнем до човешки ресурси, трябва да сме направили няколко стъпки. Една

основна и радикална първа стъпка е изясняване на големия въпрос за какво изобщо служи в обществен, държавен, общо институционален контекст МВР.

При сериозна реформа не може да се избегне този въпрос. В случая с МВР той е задължителен, тъй като става дума за извънредно архаична структура, която се нужда е истински дълбоко преобразуване, от преосноваване. Това нещо липсва в подхода на настоящото управление.

От какво има нужда държавата?

Това е основната за всяко общество и държава охранителната функция. Тази функция по-абстрактно наричаме охранителна, по-конкретно тя се проявява като полицейска, като роля на полицая. Около тази фундаментална функция трябва да се завърти всичко останало, което сега в МВР, а и в перспективата на законодателя, който урежда въпросите на МВР, се приема за даденост без всякакви въпроси.

От гледна точка на институционалното проектиране необходим следователно е функционален анализ, в който да се определят границите, до които се простира изпълнението на охранителната функция,

какво по-точно ще включва тя. Ако в тази посока се мисли радикално, което просто означава последователно, в една по-изчистена логика, ще стане ясно, че на равнище на функционален анализ ние още не сме наясно дали изобщо трябва да има министерство, дали МВР има нужда да бъде

министерство. Знаем само, че е необходимо (а) осигуряване на охранителната функция, (б) през основната фигура на полицията, която (в) да бъде централизирано поддържана, но (г) не непременно напълно централизирана, доколкото такава функция преди всичко засяга конкретни места, проблеми в конкретни локални контексти. Чак след това може да се прецени дали въобще има нужда тази функция или този стегнат, силно свит сноп от функции да се организират като министерство.

Българската държава има нужда от национална полицейска функция, тя се организира в някаква

структура и дали тази структура ще има ранга на министерство е въпрос, който ще дойде по-късно. А още по-нататък - как ще бъде административно устроено министерството, ако е необходимо да го има. И

още по-надалеч, като прескочим и бюджетните въпроси, какви ще бъдат политиките на човешките ресурси.

Това е логиката на екип експерти, който развива доклад за състоянието на МВР и за нов модел на МВР. Нарекохме първия си доклад "Държавата МВР". Не сме имали предвид това, че МВР е репресивно, далеч

от подобно внушение. Имам предвид нещо друго. Нека си представим един измислен свят тип Алиса, сега да си представим, че цялата държава е потънала, но МВР е успяло да изплува и да остане непокътнато на повърхността. То би било своеобразен Ноев ковчег.

Защо? Защото всички функции, които са разпределени в държавната администрация, присъстват там дублирани. И това превръща МВР в

Когато по едно време участвах в Гражданския съвет на Реформаторския блок, още през есента на 2013 г.

настоях да се пише в бъдещите програми, че МВР трябва да се преоснове. Тогава по-голяма част от действащите политици казаха, че това е невъзможно, защото зад МВР лежат потенциали от 200 000 гласа. Особено хора от тази система възразиха силно на идеи, а и на думи като "преосноваване". Но преосноваването, не е друго, е реалната радикална реформа. Само че едва ли политическа партия би написала подобно нещо в програмата си, едва ли би го заявила, защото рискува десетки хиляди

гласове.

Ако се приеме такъв по-радикален път на реформа, ще се стигне до структура с минимален брой задължителни неща – това са криминална, охранителна полиция, гранична полиция. Вече обществено ясно е, че въпросът за ГДБОП е проблематичен. В една добре организирана държава със съответната съдебна реформа ГДБОП трябва да се обвърже функционално с досъдебно производство, тоест с прокуратурата, защото има профил на криминално разузнаване, работа с рискове за криминализация.

Всичко останало в МВР може да бъде подложено на съкращение - например Академия на МВР е абсолютно недопустима, защото тя е един вид дирекция, тоест далеч от академичните стандарти на публична институция. Медицинският институт на МВР трябва да се закрие или отдели. Институтът по психология е институт за производство на некадърна експертиза, както се разбра от случая "Лясковец". Научноизследователският институт по криминалистика и криминология означава отказ от развитие на нормална криминология с академичен статут. Пожарната като национална централизирана институция

също е едно недоразумение. Тя трябва да се обвърже с местни структури на властта. Проекцията й в плоскостта на националната държава е абсолютна имагинерна, няма такова нещо.

И накрая, като цяло полицията, националната полиция трябва частично, много разумно и внимателно,

подчертавам частично, да се децентрализира и обвърже с общинските власти, с кметовете.

Но преди всичко нужно е

Самата полиция няма нужда и няма интерес от тях. Нейният профил на полиция се замъглява. Тя се обърква с множество други функции, техните логики, техните режими на действие. Всичко това води до

неуправляемост, до лошо фирмено управление. В крайна сметка освен обществената среда от това страдат самите полицаи.