Един от основните лайтмотиви на местния бизнес, а и на политиците в Банско е, че това, което те наричат "поминък", ще изчезне без втори кабинков лифт (наричан често "втора кабинка"). Под "поминък" най-често визират основния бизнес в града - туризма, и най-вече зимния. Идеята е, че тъй като туристите са недоволни от услугите, ще предпочитат да прекарват зимната си ваканция на други места. Не са изключение и конспирациите, че на "еколозите от София" им се плаща ако не от съседни държави, то поне от Австрия и Италия, за да не може Банско и регионът да се развиват като дестинация и да му се пречи да откъсне по-голямо парче от туристическия пазар.

Въпреки че според туристическия бранш липсата на "втора кабинка" и наличието на големи опашки пред настоящата ще доведе неминуемо до упадък. "Липсата на развитие обрича Банско. Нашата цел е да развиваме бизнеса си тук и да задържим децата си - ето, аз обучавам децата от гимназията по туризъм, за да могат да останат, а не да бягат навън", коментира за "Дневник" Малин Бистрин от Съюза на туристическия бизнес и ни показва учениците, които са на стаж в кухнята на ресторанта му.

На теория и на практика туризмът е основният бизнес сектор в региона. Преди години е имало три завода в града, но в момента не работи нито един. "За десет години бюджетът на община Банско е нараснал 15 пъти благодарение на многото инвестиции и оборотите на зимния туризъм", пише в брошурата, наречена "Истината за ски зона Банско". Тя се раздава от представители на инициативния комитет по време на протестите всеки вторник. 

В същата брошура само ред по-долу четем, че "благодарение на общината и на инвеститора безработицата в града падна от 30% на 5%, а в съседните селища Белица и Якоруда от 70% на 10%". Ако това е вярно - то проблем няма. Разговорите и проверките на място всъщност говорят, че

Поли Цветанова, която управлява апартхотел в района на голф комплекса край Разлог, също потвърждава за липсата на работна ръка. Още повече за добре обучени и учтиви служители, която да работят именно в туристическия бранш. Манталитетът да се разглеждат туристите като някакви длъжници или натрапници  се променял, но бавно. "А отношението към хотелите в община Разлог е коренно различно. Не ни канят на изложения, отнасят се с нас като с външни", казва тя.

Липсата на работна ръка се потвърждава и от Малин Бистрин, който обаче има друга гледна точка. Той изтъква, че по този начин регионът спомага за цялостния спад на безработицата в страната. "Единият ми сервитьор е от Девин, а другият от Търговище. Някои от тях работят при мен от десет години. Момчето от Търговище нали изпраща пари на роднините си там и ги изхранва", казва той и добавя: "Месото, което готвим, е произведено от някой човек от Белица. Сиренето е от друг от Гоце Делчев. Яйцата са от трето място. Когато туризмът в Банско работи, даваме хляб на много повече хора от тези, които живеят в самия град."

Част от прехраната на банскалии реално е засегната от силното застрояване на града и главоломното увеличаване на легловата база. Тъй като собственици са компании с инвестиции и по Черноморието, през зимата докарват персонала от морето да работи в Банско. Напролет го връщат отново на крайбрежието. На въпрос

Бистрин казва: "Хотели до три звезди и къщи за гости са изключително на банскалии. Естествено обстановката преди 10 години направи Банско да е атрактивно място за инвестиции. Дойдоха големи инвеститори, които дадоха, но и взеха от Банско. Някои казват - нарушиха чара. Не вземам отношение, а по-скоро е въпрос на тълкувание."

Мариана Спасова от Туристическа асоциация "Банско" казва, че трудно може де се прецени колко са реално леглата в града поради наличието на сив сектор. "Има много некатегоризирани хотели и особено апартхотели, които не попадат в никакви регулации. Властите регулират законните, е не незаконните", коментира тя и се възмущава, че се предлага стая за 28 лева със закуска и вечеря, дори и СПА процедури. В нейния хотел "Кралев двор" двойната стая е 58 лева само със закуска.

Чухме и за това как туроператорите натискат цените до нива 8-10 евро за нощувка със закуска, тъй като има прекалено голямо предлагане на стаи. Проблем се оказва и това, че големите вериги залагат на концепция All Inclusive или нощувки със закуска и вечеря, което лишава местните кръчми и ресторанти от клиенти. А това беше най-пикантната част от туризма в Банско, преди градът да се превърне в това, което е сега. В апартхотелите посетителите имат възможност да си готвят сами. В последните години нощният живот се е изместил от традиционния център към по-високите части на града около хотел "Кемпински".

Руска фирма е имала други преживявания. През миналата година е започнала да предлага карти Unocard за отстъпки в заведения и магазини. Когато обаче клиентите отивали в ресторанта, собствениците им казвали: "Каква е тази карта, аз ще ти дам по-голяма отстъпка", и си спестявали отчисленията към фирмата, като по този начин разбиват бизнес модела, чиято цел е да праща клиенти в точно определени заведения. Евгения Клеймова, която управлява проекта от Разлог, потвърди историята пред "Дневник". "Миналата година имахме около 40 заведения, но повечето бяха некоректни и правеха дъмпинг. Сега останахме с 15 партньора, но сме сигурни, че са коректни. По-добре по-малко, но добри магазини и ресторанти", коментира тя.

Освен това са превърнали града на базар. Нашите руски клиенти избягват да ходят по улица "Пирин", защото се уморяват от това да ги дърпат непрекъснато и да им обещават невероятни отстъпки", добавя Клеймова. Казва, че смята да развива подобен проект и в София, където отношенията между търговец и клиент са много по-изчистени и урегулирани. 

Подбиването на цените е казус, който притеснява и хората в други сектори. Хора от ски гардеробите ни разказваха как цените паднали до 7 лева за наем на екипировка, а англичаните влизали директно със заявката, че трябва да се пазарят. "Мисли се от днес за утре, никой не мисли дългосрочно. Утре какви ще са цените, ако днес са 7 лева", ни казаха в един от гардеробите, но не пожелаха да бъдат назовани с име.

Всъщност според няколко души "пришълци" или такива, които са се откъснали от града,

Бурно растат и фирмите за управление на имоти (property management). "И аз бих си дала магазина за 1000 лева на месец", казва собственичка на магазин, недалеч от хотел "Стражите". Тъй като все пак не е на първа скиорска линия, нейни клиенти са предимно местни хора. Тя дава като пример как преди дни в магазина ѝ попаднали туристи, които се учудили, че яйцата са по 23 стотинки. В магазин срещу лифта стрували по 80 ст.

Самоковецът Любомир Санкийски, който държи ски училище и гардероб срещу "Кемпински", е имал друг проблем. Той се преместил там от 2010 г., след като дълги работи е работил в ски училището на Боровец, а след това е управлявал училището на Пампорово. Той и още няколко ски училища на външни хора четири години поред не са имали шанс да работят въобще. "Всяка година имаше квота от по 250 места за учители и каквото и да направехме все бяхме извън бройката. Явно се страхуваха от външни хора, които идват с опит", разказва той.

Емануил Бонев вече е сложил точка на бизнеса си в Банско заради ненормалните условия, но разказва друга история. В последните години местните ски училища извън "Юлен" се прехранвали... от препродажба на карти. Заради квотата те винаги са имали право да си купят сезонни карти, чиито цени всяка година скачаха. В последните сезони бяха първо 2500, а след това и 3000 лева. Местните училища, които влизат в квотата обаче,

от игнорирани фирми и си прибирали разликата. "Цеко Минев (който е свързван с "Юлен", но не е видимо собственик) се усети и просто направи картите тази година 6000 лева без ограничение за бройката. Защо да не ги прибира тези пари при себе си? Местните сами си направиха цените такива", казва Бонев, който вече е преместил бизнеса си в София. Санкийски потвърждава тази история.

Когато се оформят опашки пред лифта, процъфтява друг местен бизнес. Нагоре плъзват колони от микробуси, които возят туристи за по 10 лева в едната посока до пистите. Ако полицията затвори пътя заради трафика, единствено тези бусове и на хотелите се пускат към паркингите около ски зоната. "В моето училище не ползвам такива бусове, защото не съм сигурен дали плащат данъци, дали са застраховани пътниците. Клиентите ми се извозват само в лицензирани таксита за по около 30 лева независимо от броя на хората", казва Санкийски. Той говори открито, защото е минал през всякакви перипетии през годините, в които е имал легално само гардероб. Водил е и дело за дискриминация в КЗК. "Сега картата се избива трудно, но тя помага да предлагаме по-пълна услуга и да върви гардеробът", казва бившият национал по ски.

Двете туристически асоциации в града са единодушни в едно:

и по-сложната политическа обстановка. Евентуалният ефект от дългите опашки можел да се очаква по-нататък. "Миналата година без сняг хотелът беше пълен, но тази година заради по-малкото руснаци едва ли ще имаме такъв сезон", казва Мариана Спасова. Но спадът се компенсира донякъде от турци. Разчита се още на македонци, гърци, сърби, израелци и много румънци.  

Последното, за което се говори обаче, са българите. С цените по заведенията, с липсата на отстъпки за деца под 7 години при лифт картите (такива карти в Пампорово например няма) и цени на пистите от 6 лева за мляко с какао и 7 лева за топъл шоколад българските туристи избират алтернативи. "Вярно е - спад на българите има", потвърждават и двамата ръководители на туристически асоциации. А Бистрин добавя: "По-добри клиенти от българите няма. Компенсираме сега с чужденци, но моята цел е да върнем българите, защото те са номер 1." Затова в общината разработвали проект Unique Bansko с доказани местни обекти, където може да се опитат традиционна храна и напитки.

Едва ли един такъв проект или втори кабинков лифт могат да върнат характера на града, който той загуби през последните години.