Комунистическата цензура - от писмата до некролога
Да владее пропагандата и да контролира печата, книгоиздаването... дори историческите документи - с това се заема "народната власт" в началото на 50-те години на миналия век. Макар цензурата да е явление, което не е свързано само с комунистическите режими, с овладяването на властта от БКП тя се разпростира навсякъде.
В строя на институциите, които трябва да се борят на "идеологическия фронт", се нарежда Главната дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения (Главлит). Тя е създадена изцяло по съветски образец, а съветски специалист е поканен, за да сложи дейността на правилна основа.
Десетилетия наред тази структура е обвита в
секретност и мистичност,
както подобава на комунистическата цензура
Главлит е абревиатура на цензурата в Съветския съюз, просъществувала от 1922 г. до 1990 г., която контролира печатните произведения и опазването на държавната тайна в средствата за масова информация. В началото на 50-те години, когато във властта в България са руски възпитаници начело с Вълко Червенков, се пристъпва към създаване на структура със същите цели и име.
На 8 август 1952 г. е създаден проектът. В него като основни врагове на новия строй са посочени национализмът, шовинизмът, расизмът, космополитизмът, реформизмът, анархизмът, троцкизмът /и в по-новите му разновидности – титовщината, трайчокостовщината/.
Затова е наложително народната демокрация "да има в системата на своите държавни органи свой СПЕЦИАЛЕН ОРГАН, който със своите СПЕЦИФИЧНИ методи и средства ЕФИКАСНО ДА ПОМАГА на партията и Народната власт в тяхната борба и дейност на идеологическия и културен фронт на соиалистическото строителство".
Така с Постановление П-984 от 20 декември 1952 г. Министерският съвет създава Главно управление по въпросите на литературата и издателствата - Главлит. За председател е назначена Елена Гаврилова - бивша партизанка и приятелка на Вълко Червенвков. Управлението е с подразделения в провинцията, пълномощници при издателствата, редакциите на ежедневните и периодичните издания, печатниците, радиоразпръсквателните организации и всички други културно-пропагандни институти.
Първата задача е да осъществява всички видове политико-идеологически и икономически контрол над печата и печатните произведения, радиоразпръскването, театрите и цирковете, изобразителните изкуства, библиотеките, музеите и всички други културно-пропагандни средства и институти. Другата важна задача е да осуетява разгласа на държавната тайна, както и да контролира внасянето и изнасянето на чужда литература.
Управлението е организирано
изцяло по съветски образец
точно са възпроизведени отделите на първообраза. Самият факт, че остава дори в официалните документи със съветската абревиатура (която не отговаря на българското му наименование), говори за абсолютно дословното пренасяне на съветския опит.
Първоначално контролът е ограничен до най-важните издания, постепенно обаче създадената машина обхваща почти цялата медийна сфера. Непрекъснато се разширява обхватът на изданията, сферите на разпространение – библиотеки, книжарници, печатници, антикварни магазини, радиовъзли, музеи и т.н. Докато се стига и в 1955 г. до назначаване на хоноруван пълномощник при централните софийски гробища, заради няколко случаи с отпечатването на некролози, скандализирали властите.
Институционално Главлит е организиран в най-добрите традиции на конспиративния жанр и в строга секретност. Като всяка бюрократична структура с неясни правомощия започва да се разраства с бързи темпове. В СССР започва с 86 души и достига над 6 000 души, а в българския случай започва с малка група верни проверени партийни кадри и за 3-4 години от съществуването си надхвърля 100 човека. Постепенно се сдобива със сграда, увеличава се и имуществото му – дори придобива вили за отдих в тогавашния гр. Сталин /Варна/.
Сътрудниците работят в пълна секретност, като всеки главлитовец разполага със собствено бюро с ключ, на което стои единствено списъкът с държавните тайни и е задължен никога да не оставя документи на бюрото си без надзор, а в края на работния ден всички ненужни документи се унищожават като се изгарят в специален кош под контрола на определен човек. Въвеждат се и нощни дежурства. Централният отдел контролира и цял апарат в провинцията.
Основната дейност на всички е "Да се охранява държавната тайна" – по списък и по преценка. В нито една печатница не се приемат материали без параф от Главлит.
Списъкът на въпросите, представляващи държавна тайна, е забранен за публикуване. На 25 листа е изредено всичко, което се забранява да се възпроизвежда, цитира или повтаря в открития печат, в другите видове печатни произведения и по радиото. Забранено е публикуване на данни, които се съдържат в списъка, макар да са били публикувани по-рано. Изключения се допускат само за сведения, влезли в официалните документи.
Забраните за публикуване
засягат всички области на стопанския, културния, икономическия, политическия живот: Например:
- Данни за инфекциозни болести
- Статистика за смъртността
- За хранителни отравяния
- Производствени злополуки
- Сведения за произведени дознания и следствия и за закрити съдебни процеси
- За погранични инциденти
- За големи катастрофи, аварии и пожари в транспорта, промишлеността и строителството
- За всякакви видове произшествия в страната
- Сведения за съдържанието на работата на Главлит!
Направена е и уговорката, че списъкът не е в състояние да обхване всички въпроси, каквито могат да възникнат в практическата работа. Затова политредакторът от Главлит в редакциите, издателствата и пр. трябва в отделни случаи да взема сам решения. Тази лична преценка, извън списъка, се оказва най-проблематична. Появява се тенденция почти всичко да се превръща в държавна тайна, забелязва се престараване - т. нар. вмешателства.
Затова се разработват конкретни казуси, които се разпращат по провинцията. Например случай на публикация за проведено състезание по спортна стрелба всъщност косвено съобщава за наличието на стрелбище край с. Горна Малина. В друг случай публикуваната информация "Изпълнявайки обещанието по призива на 25-те челни предприятия само за май и юни миньорите от рудник "Кладница" увеличиха производителността на труда с 54% и реализираха 500 хил. лв. икономии" – в. "Народна младеж", 26 юли 1955. дава възможност да се разкрие себестойността на тон въглища, "което ние ревниво пазим".
Една от основните дейности е рецензирането и спирането на произведения от списъка със забранена литература, както и извън него. Решението на Главлит може да бъде изземване на книгата и поставянето й в секретния фонд или оставянето й по библиотеките, но без да се препоръчва на читателите.
Цензурирани са произведения на "свои" автори като Стефан Цвайг, Лев Толстой (някои разкази)
в съветската практика е забраняван дори труд на Маркс
Една от най-важните задачи на Главлит е и контролиране на всичко, което идва от чужбина – писма, колети. Поддържан е и списък на хората, получаващи модни чуждестранни журнали, медицински и други научни списания, както и книги от чужбина.
Главлит е разформирован след Априлския пленум на БКП през 1956 г. като членовете му не са оставени на улицата, а са разпределени на няколко групи по други институции – петима отиват в група за консултации при БТА; седмина към пощите, осмина към министерство на културата.
Списъкът с държавните тайни е разпратен по редакциите, а функциите на контрол са иззети от Държавна сигурност.