Федералната комисия за съобщенията в САЩ изненадващо взе решение по дългогодишния спор за т.нар. неутралност на интернет, с което определи доставчиците за обслужващи обществени нужди и забрани на телекомуникационни и кабелни компании да си купуват по-висока скорост пред конкурентите и така да контролират какво хората гледат и ползват в световната мрежа.

Предложението на председателя Том Уилър бе одобрено с 3 срещу 2 гласа, а сдружението на интернет доставчиците веднага каза, че ще обжалва решението в съда.

Основните промени, обявявани за голяма победа на президента Барак Обама (макар Уилър изрично да каза, че те са направени, независимо от Белия дом), предвиждат:

- доставката на широколентов интернет вече се смята за телекомуникационна услуга (а неинформационна), т.е. подлежи на по-строга регулация

- доставчиците не могат срещу заплащане да блокират определени връзки или да дават предимство на други

- доставчиците не могат да сключват сделки с фирми, качващи съдържание в интернет, чрез което да действа т.нар. платено приоритизиране - техният продукт да стига по-лесно до потребителите

- започва регулиране на сделките, определящи как се връзват мрежите на корпорациите, създаващи съдържание, с тези на интернет доставчиците

- компаниите, смятащи, че са им наложени несправедливи такси от доставчиците, могат да се оплачат директно в регулатора

- мерките действат както за интернет по оптични линии, така и за безжичните мобилни доставчици.

Преди решението комисията изслуша редица защитници на равноправието в интернет, включително създателя на световната мрежа сър Тим Бърнърс-Лий.

Но гигантът Verizon осъди промяната и коментира, че новите регулации сякаш са писани от хора, идващи от времето на парния локомотив и телеграфа. За да подсили посланието си, компанията дори публикува съобщението си, написано с морзовата азбука. Според корпорацията това вещае несигурни времена з апотребители, иноватори и инвеститори. "Историята ще реши, че днешното решение беше погрешно", казват още от Verizon.

Асоциацията на доставчиците на широколентов интернет най-вероятно ще заведе съдебни дела срещу тази регулация, докато в същото време продължава да лобира в Конгреса за прокарване на законодателство в своя полза. Републиканците ги подкрепя, защото смята, че администрацията прекалява с намесата си в начина, по който американците правят бизнес.

А това е бизнес за много пари в САЩ - смята се, че годишно в поддържане и обновяване на инфраструктурата за доставяне на интернет се влагат около 73 млрд. долара. Прогнозите са че потреблението на световната мрежа ще се удвои през следващите 10 години, а преносът на данни по нея ще скочи 8 пъти. Това означава, че доставчиците трябва от някъде да съберат пари за всичко това и чрез приоритизирането те искат създателите на съдържание - например на филми, разпространявани онлайн от фирми като Netflix или YouTube - да си плащат своя дял за инфраструктурата, по която предлагат продуктите си.