На Тодоровден по традиция се организират надбягвания с коне или така наречените кушии. Едно от селата, където всяка година се спазва тази традиция, е Бачево.
На Тодоровден по традиция се организират надбягвания с коне или така наречените кушии. 
Едно от селата, където всяка година се спазва тази традиция, е Бачево. 
То се намира в полите на Рила, от него има гледка и към Пирин и Родопите. 
Според една от легендите името на селото идва от историята за братята, които се разселили в котловината, но част от тях останали в днешното Бачево. 
Когато ги питали: "Къде отивате?", отговаряли: "Отиваме в бачевото село". 
Според друга името е свързано с отглеждането на многобройните някога стада овце и преработването на млякото им. 
Името на древния занаят е "бачия", нещо от рода на мандра. 
В Бачево конят е на почит. Той се намира и в герба му. 
В защита на това там има конни бази, които предлагат възможности за езда. 
Две от общо трите конни бази са създадени по проекти, финансирани от Европейския съюз. 
Легендата разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне (кушии). Затова празникът е наричан още и Конски Великден. 
За празничната кушия (надбягване с коне) всички животни са добре измити и сресани, а на главите им задължително виси червен пискюл. 
Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината, и затова го наричат и "Булкина неделя". Според традицията до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб. Извършват се обреди за здраве и плодовитост на младите булки. 
Традицията повелява преди кушията жените да си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. 
