Европейският съюз ще има нужда от нови, радикални политики, за да постигне целите си за опазване на околната среда до 2050 г. Това се дължи на скромния прогрес в ограничаването на замърсяването и на климатичните промени, твърди мащабно ново изследване на състоянието на околната среда в Европа на Европейската агенция за околна среда, публикуван тази сряда (4 март).

На базата на т.нар. Синтезиран доклад от петгодишната оценка "Европейската околна среда - състояние и перспективи 2015" ( The European environment – state and outlook 2015' - SOER 2015) стъпват бъдещите европейски политики – на ниво Европейски съюз, свързани с околната среда като цяло и по-конкретно за периода между 2015 и 2020 г. Изследването проучва влиянието на глобалните тенденции върху континента, но също така конкретизира състоянието, тенденциите и перспективите за околната среда в Европа, изследва отделните страни и ги сравнява.

Екологичните и климатичните политики в Европа са подобрили състоянието на околната среда и качеството на живот като същевременно са насърчили развитието на иновациите, създали са нови работни места и са довели до икономически растеж.

Наред с тези ползи, Европа е изправена пред редица екологични предизвикателства, изискващи фундаментални промени в системите за производство и потребление. Последните се сочат като основни причини за екологичните проблеми на континента в момента.

В доклада се прави и заключение, че макар пълното прилагане на съществуващите политики да е от съществено значение, нито политиките за околната среда, които действат в момента, нито икономическите и технологичните иновации за повишаване на ефективността, ще бъдат достатъчни за постигане на визията за Европа до 2050 г.

Сложните предизвикателства пред Европа изискват по-амбициозни политики, както и по-добро познаване и по-сериозно обмисляне на инвестициите. Всичко това трябва да бъде насочено към коренно преобразувани ключови системи като хранителната индустрия, енергията, домакинства, транспорта, финансите, здравеопазването и образованието.

Изследването подчертава и необходимостта от нови подходи, които да отговарят на системния характер на много от проблемите на околната среда. За пример се сочи възможният външен натиск, в това число и глобалните тенденции, които могат да противодействат на конкретните политики и местните усилия за управление на околната среда.

Това са част от обобщенията на доклада, който прави и извода, че са наложителни "коренни промени" в технологиите, политиките и начина на живот на континента, за да се постигнат дългосрочните цели за "добър начин на живот в естествените граници на планетата" до 2050 г., заложени в 7-та програма за действие за околната среда.

Според експертите и учените в базираната в Копенхаген агенция Европа, където са едни от най-строгите закони за опазване на околната среда, е успяла да подобри качеството на въздуха и водата, да намали вредните въглеродни емисии и да увеличи рециклирането на отпадъци.

Въпреки тези успехи обаче Европа е изправена пред постоянни и нарастващи екологични предизвикателства, сред които глобалното затопляне, химическото замърсяване и изчезването на животински и растителни видове, констатират експертите в доклада като определят тези проблеми като "сериозни заплахи" за континента.

Моретата и океаните са прекалено замърсени и макар че риболовът в Атлантическия океан и Балтийско море е намалял, 91% от популациите на риба в Средиземно море са били обект на свръхулов през 2014 г.

Според Европейската комисия преходът към по-зелена, нисковъглеродна икономика до 2050 г. ще изисква допълнителни инвестиции от около 270 милиарда евро годишно, което е 1.5% от БВП в Евросъюза.

– 60% от защитени видове и 77% от местообитанията, оценени по време на петгодишното изследване, имат неблагоприятен природозащитен статус, според експертите. Европа на този етап не може да постигне целта си да предотврати загубата на биоразнообразие до 2020г.

- качеството на питейната водата се е подобрило през последните години, но е малко вероятно да се постигне "добро екологично състояние" през 2015г. На близо половината от европейските запаси на питейна вода.

- състоянието на морското и крайбрежно биоразнообразие е особено тревожно. Проблем тук са пораженията в моретата, замърсяването, навлизането на чужди видове и окисляването. Прекомерният риболов е намалял в Атлантическия океан и Балтийско море, за сметка на Средиземноморието, където има 91% свръхулов през 2014 г.;

- по-малко от 6% от обработваемата земя в Европа се използва за биологично земеделие през 2012 г., с големи разлики между отделните страни;

- изменението на климата ще има още по-сериозни последици и едно от последиците ще бъде, че загубата на биологично разнообразие ще продължи.