С краткото затопляне на времето в края на февруари първите глухари в Рила започнаха да токуват – така започва размножителният период на глухарите.
С краткото затопляне на времето в края на февруари първите глухари в Рила започнаха да токуват – така започва размножителният период на глухарите.
Глухарите (Tetrao urogallus) са едри птици. Мъжкият е почти изцяло черен с бял клюн, червени кожни издатъци над очите и бяло в основата на крилете. Женската е пъстра с маскировъчен цвят и е по-дребна.
Мъжките се събират на т.нар. токовища, които може да се използва в продължение на десетилетия. Там те пеят, танцуват и понякога се бият, за да привлекат женските. Пикът на токуването е през април, затова и започването му през февруари е изненадващо. Мъжките глухари започват да токуват високо на дърветата преди изгрев слънце, като постепенно слизат от клон на клон. След това токуването продължава на земята, където става и копулацията с женските. При липса на безпокойство и на женски, токуването може да продължи до към 9-10 ч. сутринта.
Снимките и текстът са предоставени на Дневник от Стефан Аврамов от БФБ.
Глухарят е красива, едра птица, но и рядка. Не случайно интересът към нея е значителен.
Снимането на глухари е мечта за всеки фотограф-анималист в Европа. Скривалища за наблюдения и снимане на глухари има изградени на няколко места в скандинавските страни, където видът е по-многоброен, както и в Шотландия, където птицата е обект на специални природозащитни програми.
Снимка:Стефан Аврамов, Българска Фондация Биоразнообразие
Миналата година Българска Фондация Биоразнообразие постави GPS предаватели на три глухаря в Национален парк Рила в рамките на проект, финансиран от Оперативна програма Околна среда.
Глухарят е рядка кокошоподобна птица, която обитава основно вековни иглолистни гори. Този вид може да бъде използван като индикатор за състоянието на естествените вековни иглолистни гори. Проследяването на маркираните птици ще даде ценна информация за тяхната екология и биология и ще допринесе за опазването на вида и вековните гори в Рила.
Птиците с поставени GPS-и имат и своите имена.
Първият глухар бе наречен Жеко, на името на легендарният директор на Националната служба за защита на природата Жеко Спиридонов.
Благодарение на Жеко Спиридонов бяха обявени Националните паркове Рила и Централен Балкан, както и Природен парк Странджа. По негово време бе обявен и Централния рилски резерват и бяха разширени повечето резервати в България. Г
Глухарят Жеко явно е умен глухар, защото пребивава само във вековните гори в Национален парк Рила и Централния Рилски резерват. Снимката е от токуването му през май 2014.
Вторият глухар бе наречен Янез - на името на Янез Поточник, европейски комисар за околната среда, поставял на няколко пъти въпроса за обявяване на защитена зона Рила буфер.
Глухарят Янез е сигурен, че европейското законодателство пази местообитанията му и редовно пътешества извън Националния парк. Той си е харесал вековните гори на непристъпни скални склонове в бъдещата защитена зона Рила буфер и се връща в парка основно, за да токува и да търси женски глухарки.
Обявяването на защитената зона Рила буфер ще допринесе за опазването на горите извън парка, обитавани от тази птица.
Третият мъжки бе наречен Стефан, на името на Стефан Лайнер – водещ експерт на Европейската комисия, отговорен за развитието и правилното функциониране на Натура 2000 в Европа.
Глухарят Стефан, също като глухаря Янез, редовно излиза извън Националния парк на територията на малкото останали вековни гори в бъдещата защитена зона Рила буфер. Това може да му струва живота, тъй като на два пъти група бракониери го издирваха – вероятно с идеята да го отстрелят.
Глухарят Стефан е пълен с хормони и за наша изненада токува от февруари до август. Не се пази много от хората, но от няколкостотин метра забелязва висококръжащи скални орли и светкавично изчезва в гъсталака. 
Проследяването на глухарите не е лесна задача. През последната година ни се наложи да обикаляме основно по мечи пътеки из непристъпните вековни гори на Национален парк Рила за да следим отблизо маркираните птици. 
Глухарите обичат вековни иглолистни гори, обрасли с боровинки. Техните местообитания трябва да се опазват в мрежата Натура 2000.
Проучванията на Българска Фондация Биоразнообразие допринесоха за разширяване на защитената зона за птици "Западни Родопи". Нашите проучвания в Рила ще предоставят допълнителна обосновка за обявяването на защитена зона Рила буфер. Тя трябва да опазва вековните гори на Рила, останали извън едноименния национален парк.
Проучванията ни дадоха и много информация за разпространението на два редки вида кълвачи около Рила – трипръстия кълвач, обитаващ вековни иглолистни гори и белогърбия кълвач, обитаващ основно вековни букови гори. И двата вида се изхранват с насекоми, обитаващи мъртва дървесина.
Тези птици са също индикаторни за наличието на естествени вековни гори. Тяхното наличие е още един мотив за обявяването на защитената зона Рила буфер.
Обявяването на защитени територии и защитени зони не е достатъчно за опазването на глухарите. Препарирани глухари се продават за 300 лева и техни незаконни трофеи висят по много кръчми.
През февруари и март месец тази година на два пъти подават информация към експерти и природозащитници за предполагаеми бракониери, които са търсили глухаря Стефан – вероятно за да го препарират и закачат над някоя камина. С активното съдействие на НП Рила експертите организират допълнителна охрана от доброволци. "Молим се птицата да не бъде убита докато излиза извън парка," казва Стефан Аврамов.
В много кръчми в Западните Родопи, Рила и Пирин висят незаконно убити препарирани глухари от десетилетия.
Глухарят е скъп ловен вид и е чудно защо ловните стопанства не организират засилен контрол срещу неговия незаконен отстрел и незаконно излагане на публични места.
Токуващите глухари са един от най-интересните фотографски обекти в Европа.
България би могла да привлича хиляди фотографи годишно за да им се радват и за да ги снимат. Естествено само ако ги опазим от бракониерите и запазим вековните им гори.
В тази област за пример е Финландия, където официалните приходи от фотографиране на мечки са вече за над 10 000 000 евро годишно.
Снимка: