На път: Дървено-каменните творения на Кустурица
Дървенград, Мечавник, Кюстендорф. Под тези разнообразни наименования е известен дървеният град на Кустурица в Сърбия. Той е построен за снимките на филма му "Животът е чудо". Извън оградата на изкуствено възникналия град, който се е превърнал в туристическа атракция, се виждат подобни дървени къщи, които вероятно са ползвани за модел.
До Дървенград, намиращ се съвсем близо до границата с Босна и Херцеговина, води стръмен път, току-що почистен от падналия наскоро мартенски сняг.
Дворът е разчистен на хлъзгави пътеки, които да водят до отделните къщички, сгушени под снега, чийто край на покривите е обрамчен с красиви ледени висулки.
Всяка къща и пространство около нея носи името на някой световноизвестен режисьор, писател или друга известна личност като Новак Джокович, например. Къщичките са до една заключени и надникване през прозорците не издава признаци на обзавеждане. За разлика от централната сграда, където има и кафене. В интериора му има множество снимки от различни събития, в които е участвал Кустурица и необяснимо защо доста портрети на Че Гевара и няколко на Фидел Кастро.
"Загубих града си (Сараево - бел. ред.) по време на войната. Затова реших да изградя мое собствено село. Носи германско име - Кюстендорф (град край река - бел. ред.). Ще организирам семинари там за хора, които искат да научат как се прави кино, концерти, ателиета за изработване на керамика, за рисуване. Там ще живея и от време на време ще могат да отсядат и други хора... Мечтая за отворено място за различни културни събития срещу глобализацията". Така Кустурица обяснява мотива за изграждането на града преди да го започне. Доколко живее там няма кой да каже със сигурност.
Библиотеката в селището очаквано се нарича "Иво Андрич", а киното - "Стенли Кубрик". Встрани от него рисунка върху една от стените представя сцена от "Аризонска мечта".
Неочакваните съоръжения тук са басейн, спортна зала и сауна, някои от които са за частно ползване от семейството на режисьора. Или поне така всички казват.
По права линия от входа се стига до църквата "Свети Сава", която като всяка нова църква няма особено любопитен интериор. Окото на туриста е привлечено от архитектурното решение на покрива, което не е обичайно за този вид сгради, които са оцелели до днес.
От 2008 г. селището е домакин на годишния филмов и музикален фестивал "Кюстендорф". Той е известен с това, че при откриването му не се поставя червен килим, отсъстват и другите атрибути, типични за Холивуд. Ако не броим посещението на Джони Деп тук през 2010 г.
Кустурица обаче не се спира само с построяването на този град. Няколко километра по-близо до родното му Сараево, във Вишеград, вече се издига каменен град. На пет минути от популярния мост над Дрина, на който носителят на Нобелова награда за литература Иво Андрич е посветил цял роман.
От Мечавник до тук са близо 25 км. Изминаването им обаче не е бързо. Причина за това е границата между Сърбия и Босна и Херцеговина, чиито пункт представлява спусната бариера и няколко скупечни преместваеми кабинки. Това, разбира се, не отменя проверката на документите, което трае колкото граничният служител прецени.
За този град, известен още като Андричград, Кустурица казва, че ще бъде първият в историята на човечеството, чиято поява е вдъхновена от литературата. В основата на идеята му е било тук да бъде въплътен духът в творчеството на известния писател. И по-конкретно този от романа му "Мостът на Дрина" с идеята да се съберат в едно различните епохи, оставили, а в крайна сметка и неоставили отпечатъка си на това място. По подобие и на Дървенград и този е строен за снимките на филма по романа на Андрич с решение да бъде запазен после.
Простира се на площ от 2.5 хектара като първото, което посреща туристите, са сергиите със сувенири, от които е трудно човек да се реши да купи нещо.
Основите на града са квадратни като в ренесансовите градове в Италия. В центъра са разположени най-важните градски институции - община, съд, театър, храмове на три религии, училище, занаятчийски работилници и дюкяни, хан, хотел. В момента е изпълнена първата част от проекта като подобно на Дървения град по права линия от входа се стига до църквата.
И тук има кино или по-точно мултиплекс с три салона под общото наименования "Доли бел". Туристите срещу скромно заплащане може да изгледат петнайсетина минути от някой от филмите на Кустурица. Не е известно кому би доставило удоволствие да се наслади на троха от такова пиршество.
В местната книжарница, която носи името "Или-или", освен книгите на сръбски човек може да си купи лъскави шишета с местна ракия, която не е известно дали е от онази, която сервират местните кръчми или е като за туристите предвид опаковката и цената й. Името на книжарницата носи едно от основните произведения на датския философ и теолог - Сьорен Киркегор. Твърди се, че бил любимият автор на Андрич. Може би това обяснява и продажбата на ракия наред с книгите, тъй като в това си произведение Киркегор описва онзи тип хора, които се отдават на непосредствената наслада.
Почти срещу книжарницата, през улица "Нова Босна", има пекарна, чиито рафтове по това време на годината не пращят от уханни хлябове и други тестени вкусотии може би заради оскъдния брой на потенциалните клиенти. В съседство се предлагат "чебапчета" и още някои характерни за местната кухня вкусотии. Най-много аудитория посред зима обаче изненадващо събира сладкарницата в стил сецесион, която предлага 15 вида сладолед и кафето с не точно типичното за тази част на света име - "Гоя".
Според официалните източници Каменград е това, което би представлявал Вишеград, "ако Ренесансът и други исторически периоди не бяха минали покрай него". Така посетителят се натъква на архитектурна еклектика, целта на която е да покаже микса от различни епохи и стилове, които биха променили мястото: Византийски, Османски, Ренесанс и класицизъм.
Човек е трудно на теория да си представи това съчетание, трябва да го види с очите си и сам да го прецени. Или да не използва времето да се поразходи по прословутия мост на изумрудено зелената Дрина. В момента разходката по него е невъзможна заради ремонт на настилката му. Но гледката отстрани е достатъчно впечатляваща, защото съоръжението се вижда в целия му блясък.
По време на гражданската война в Босна през 1992-1995 г. на моста са убити и изхвърлени в реката мнозина цивилни, което го превръща в символ на мрачните времена от историята на страната.
Въпреки опитите на Кустурица символично да премахне границата между Сърбия и Босна и Херцеговина чрез творчеството си той е упрекван и в двете страни, всяка от които търси и открива политическа некоректност в проектите му.