Големият каньон (Grand Canyon) едно от безспорните чудеса на природата, влязло в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, се намира в щата Аризона близо до границата с Юта. Една от първите територии, обявени за национален парк (1919 г.) – единствен начин да бъде предпазена от посегателствата на съвременната цивилизация. 
Близо 6 милиона години река Колорадо дълбае платото, през което се е устремила към Тихия океан. Водите й отнасят песъчливата земя, изсушена от слънцето, обрулена от вятъра. За геолозите това е безценен разрез на земната обвивка – в който те изследват историята на еволюцията на Земята. Установили са, че някога, много преди да потече реката, тук е имало океан, а още по-рано – високи планини и вулкани. Ерозията е подравнила планините, океанът на няколко пъти е заливал земята, преди да се издигне Колорадското плато. 
Изваяни от природните елементи причудливи каменни форми днес отключват въображението. 
"Хората се боят от времето, но времето се бои от пирамидите", гласи древна египетска поговорка. Какъвто и да е скритият смисъл на тези думи, пирамидалните структури от край време подтикват любителите на мистерии и загадки към най-различни теории – за загинали цивилизации, неразгадани тайни, извънземни пришълци, изгубено знание. В Големия каньон пирамидалните форми имат имена: храм на Изида, пирамида на Хеопс, храмове на Озирис, Буда, Шива… 
Пешеходна алея върви по края на Южния ръб и зад всеки завой се откриват нови зашеметяващи гледки. Колите остават далеч на паркинги. Автобуси-совалки доставят туристите от един интересен обект на друг. Бутилирана вода не се продава, за да не се замърсява района. В парка има чешми с прясна изворна вода, а използваната се отвежда към пречиствателни станции, за да се насочи към тоалетните. 
Разстоянието до отсрещния Северен ръб е средно 16 км по въздушна линия. Дължината на Каньона е 446 км измерена по протежението на реката. Източният ръб е на 2134 метра над морското равнище, Северният е по-висок – 2438 м. До нивото на реката има около 1500 метра. 
С изгрева на слънцето започва грандиозен спектакъл: променящи се форми, светлини и сенки, цветове, преливащи от синкаво към бледо розово и жълто, наситено розово и огнено оранжево, бледо лилаво и пурпурно, за да омекнат отново в лъчите на залеза. Надолу по каньона, на територията на индианците хуалапаи, е изградена тераса със стъклен под. Там, застанали на 20 метра над пропастта, може би ще изпитате бледо подобие на усещането на реещите се над пропастта орли. Но и на обикновените площадки за наблюдение дъхът секва и ви се иска да се хванете здраво за парапета. 
Традиционна къща на индианците хопи отвън, а всъщност хотел, ресторант и магазин за сувенири, построен през 1905. 
Най-старата постройка на Южния ръб - дървената колиба на Уилям О’Нийл с прякор Бъки, построена през 1890 г., преди територията да бъде обявена за парк. О’Нийл е бил издател на вестник, шериф, адвокат, политик, комарджия и какво ли още не, става доброволец в конницата на Теодор Рузвелт в Испано-Американската война, загива в битка. Сега къщурката му е луксозен подслон за желаещи да видят нощните звезди и изгрева над каньона. 
Хотелите и ресторантите по ръба са малко и в подчертано старовремски стил. 
Тази катеричка си е у дома и наблюдава спокойно пейзажа. Но изрично предупреждават да не я храним. Най-много туристи са пострадали от ухапвания в опит за по-близо общуване със симпатичните рунтавелки. Инструкцията за безопасност повелява също да не наближаваме елените, понякога агресивни през есента. "Зачитайте и не безпокойте дивите животни и помнете: те не са домашни любимци". 
Всяко цветенце е обект на специални грижи. 
В този сух климат може да минат 40 години, докато едно дърво израсне едва с 30 см. Всяко растение е толкова ценно, че при необходимост от строителни работи служителите на парка изкопават дърветата и храстите, за да ги посадят отново на същото място или наблизо след приключване на ремонта. А по скалите в каньона растат кактуси. 
Идеята е всички необходими на човека градежи да са хармонично вписани в пейзажа. 
Зашеметяващата гледка от пирамиди и колонади поражда теории за връзка на местните индианци с древните египтяни. Или с Тибет… Още повече, че в пещерите на каньона са намерени мумии. През 1909 г. "Финикс газет" пише за мистерията на храма на Изида: експедиция на института "Смитсониън" открила в тази пирамида проход, който водел към вътрешна камера със статуя до входа. 
Днес в пещерите гнезди гордостта на местните рейнджъри - успешно заселения отново тук Калифорнийски кондор. Огромните птици (с размах на крилете близо 3 метра) са изчезващ вид. През 1982 са били останали само 22 птици. Заловили ги и започнали програма за размножаването им. Сега кондорът успешно се завръща в дивата природа. Не хвърляйте "монети за късмет" в каньона. Има опасност някоя птица да ги глътне и да умре, изрично предупреждават табелите. 
Пътеката на Сияйния ангел (Bright Angel) - наляво. Тук е началото на най-лекия от трите маршрута надолу към дъното на каньона. Широка един метър алея се спуска на зиг-заг по стръмния склон към реката. Долу има хижи, бунгала, със специално разрешение може да се опъне палатка. Не се препоръчва да се планира спускане и изкачване за един ден. Планинарите трябва да помнят, че тук планината е наопаки: първо слизат, а на връщане се изкачват. 
Долу се вижда първият тунел – на половин километър от началото. Може да се наемат мулета, за да се отметне пътя без много пот на челото. Но люшкането в седлото над пропастта също не е изживяване за всеки. 
Всъщност това е някогашна пътека на индианците хавасупаи, които прекарвали част от годината на днешното място за нощувка "Индианска градина", и по нея ходели до извора за вода. През 1928 г. им забранили да се пречкат по трасетата на туристите. 
Някъде долу тече река Колорадо, изминавайки 2333 км от извора й в Скалистите планини до устието в Калифорнийския залив в Мексико. Има и множество пътечки, по които любители на чудни гледки, търсачи на силни усещания и изследователи на миналото изкачват склоновете на пирамидите. 
Кедровия рид. По него криволичи по-трудната пътека – Кайбаб трейл. 
Всяка година над 5 милиона туристи от цял свят идват в националния парк "Гранд Каньон" да видят това чудо на природата. 
И Николай Рьорих е бил на експедиция из тези места, преди да се насочи към Индия. Негови картини с изображения на Каньона са датирани от 1921 г. Дали е бил привлечен от пирамидите? 