- Системата не е нова за мен, като изследовател доста години чета в архивите. Сравнително добре познавам и провинциалните архиви. Погледът ми е бил външен... А сега виждам документа от другата страна.

Когато човек се качи от читалнята в кабинета на председателя, нещата са различни. Положението не е никак розово. Бюджетът е намален с около милион лева в сравнение с миналата година. Сега е под 6 млн. Това налага големи рестрикции. Тече т.нар. процес на оптимизация. Той е свързан и със съкращения не само на щатни бройки, но и на хора в работоспособна възраст, което е най-неприятното. И тук е неизбежно. Ще се опитаме обаче да запазим ритъма на работа.

- Най-важното е, че няма да има достатъчно пари и за консервация и реставрация на документи. Ще трябва да направим подборка на най-застрашените документи. Щеше ми се и да засилим темповете на дигитализация, но това зависи преди всичко от техниката, за която също не стигат парите.

Издръжката на системата е скъпа. Имаме повече от 50 сгради в страната, те не са нови, някои са в недобро състояние, налагат се ремонти. Малко са хранилищата, които отговорят на изискванията - постоянна температура 19-20 градуса и ниска влажност. Ако спазим всички предписания, няма да стигнат парите за ток.

Опитваме се документи от 19 век да сложим в хранилища, в които е по-лесно да се спазват стандартите. И по-увредените да минат по-спешно за реставрация.

- Сега архивът работи по два проекта на оперативната програма за административен капацитет. Бенефициент е и по т. нар. Норвежка програма на Министерството на културата. Това е проект за реставрация и популяризиране на произведения на българския експресионизъм. Свързан е с годишнина от рождението на Едвард Мунк. Има българска школа от началото на 20 век. Ще направим изложба за експресионистите, като се използват лични фондове, включително и произведения. Най-известният представител на течението е Бистра Винарова, съпругата на Симеон Радев. Вече беше направена нейна изложба.

- Срещата беше по покана на турските архиви, по-точно на Османския архив в Истанбул. Посветена беше на стогодишнината от Първата световна война. При нас, както и навсякъде, ще бъде отбелязана годишнината, но през септември, тъй като тогава България влиза във войната.

Колегите от Турция проявиха желание за сътрудничество. Договорът ни е изтекъл преди три години. Ще започнем преговори за подновяване. Предстои посещение от турските архиви.

Ползата ще бъде двустранна. И двата архива могат да копират и микрофилмират документи. Османският архив съдържа изключително ценни сведения. Проблемът пред нашата историческата колегия е, че вече все по-малко хора разчитат арабица.

При нас, не само в Националната библиотека, но и в системата на държавните архиви, има османо-турски документи, постъпвали чрез държавни институции и лични фондове. За турците е по-интересно сътрудничество с библиотеката, защото там архивът е много богат.

Ние, благодарение на генералното консулство в Истанбул, можем да допълним колекцията на Българската екзархия. Екзарх Йосиф е пренесъл голяма част от архива в България, но доста книги и документи са останали в Истанбул. При ремонта на резиденцията на екзарха хора от българската общност в Истанбул са намерили кашони с документи. Имаме принципна договореност да изпратим двама експерти, които да ги огледат и микрофилмират. Най-застрашените документи ще бъдат донесени за реставрация.

- Това е болезнен въпрос за архивната система. Ние знаем, че са изнесени 130 чувала документи в края на 1944 г. от ломското пристанище. Проблемът е, че Русия не дава опис на документите. И попадаме в параграф 22...  През юли 2013 г. са поръчани копия на 69 хиляди страници. Копирани са към 13 хиляди, които не са платени. Казва се висока цена, но ние не знаем реалистична ли е. Не е ясно дали документите са достатъчно ценни и дали заслужават този разход. Това е малко като историята с газа.

В Истанбул се видях с председателя на руските архиви. Той обеща да проучи въпроса. Доколкото обаче съм проследил цялата сага, всички разговори завършват с обещание.

Все пак се надявам, че при добронамереност и повече умереност може да се постигне някакъв резултат.

- Имаме обещание, че ще получим още документи от Симеон Сакскобургготски. През 2007 г. той предаде голям фонд на семейството с документи от цар Фердинанд и цар Борис. Те са свързани не само с монархическия институт, но с цялата история на Третото българско царство. Сега Симеон Сакскобургготски е готов да даде още документи. Сред тях са два униката – договорът между България и Австро-Унгария, с който страната се присъединява към Централните сили, и тайното приложение към него, с което се уговаря влизането във войната. Това е важно попълнение.

Другото е архивът на покойния президент Желю Желев. Дължим огромна благодарност на Станка Желева, неговата дъщеря. В началото на март тя предаде 7 кашона, сега още 15. Тя има готовност да помогне и при описването на документите. Става дума за голям масив много ценни документи за българския преход.

Историята на прехода няма да може да бъде писана без използването на този фонд -  архивът на Желю Желев е много ценен.

При моя пряк предшественик Иван Комитски е започнала обработката на много ценни фондове – единият е на поета Радой Ралин. Той вече е описан, има и неизвестни негови по-ранни работи. Има новопостъпил фонд на ген. Славчо Трънски – интересен за историята на комунистическото движение.

Особено ценен е личният фонд на българския историк акад. Михаил Димитров. През 20 - 40-те години на миналия век той е работил върху националноосвободителното движение. Фондът още не е описан, но се откриха неизвестни досега оригинали на писма на Любен Каравелов, Христо Ботев, Панайот Хитов и други знакови революционери.

Това със сигурност ще даде нов поглед върху този период.

- Да, процесът започна при Мартин Иванов, който направи много. В интернет са архивите на Политбюро на ЦК на БКП. Амбицията ми е да продължа и това ще бъде приоритет. Ще продължим с дигитализацията на архивите на Министерския съвет, Народното събрание, на отделите на ЦК на БКП.

Приоритетно по договор с института "Яд Вашем" се дигитализарат документи, свързани с еврейския въпрос през Втората световна война.

Тази година сме ангажирани и с две големи годишнини  - сто години от включването на България в Първата световна и 70 години от края на Втората световна война. Правят се пълни списъци на убитите през двете войни, съдържащи и други сведения за тях. Дължим им го. Те ще бъдат публикувани на два нови тематични сайта, подготвяни специално за годишнините.