Президентът Росен Плевнелиев ще посети днес Смолян, където ще удостои с почетен знак на държавния глава доброволни формирования в областта за приноса им при преодоляване на последствията от природните бедствия и оказване на помощ на местното население през март.

Плевнелиев ще открие и изнесено заседание на Съвета за развитие на регионите и националната инфраструктура към президента на тема "Държавна политика за насърчаване на икономическата активност в слаборазвитите и необлагодетелстваните региони на България. Алтернативи на традиционните производства".

В заседанието ще участват вицепремиерът Томислав Дончев, министрите Лиляна Павлова, Божидар Лукарски, Десислава Танева и Николина Ангелкова, парламентаристи, представители на местните власти, на работодателските организации, академичните среди, неправителствени и браншови организации.

Участниците в дискусиите ще обсъждат най-наболелите проблеми в тези региони - влошаващи се демографски характеристики, безработица, липса на квалифицирана работна ръка, дисбаланси в икономическото и инфраструктурното развитие. Задълбочаването на вътрешнорегионалните различия и бързият темп на обезлюдяване налагат очертаване на спешни мерки, които във възможно най-кратък срок да дадат осезаеми резултати, се посочва в съобщението.

Министерството на икономиката извежда конкретни мерки за подкрепа на малките и средните предприятия: подобряване достъпа по пазарите на трети страни; предоставяне на административна подкрепа за насърчаване на износа; активизиране на работата на Службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ) на перспективни пазари в Азия, Близкия и Далечния изток и Северна Америка; предоставяне на "втори шанс" за предприемачи и други.

Областният управител на Кърджали Илия Илиев подчертава, че областта заема последно място по почти всички показатели за развитие сред областите от Южен централен район на планиране. Затова област Кърджали подчертава необходимостта от допълнително поощряване на кандидатстването и финансирането на проекти в слаборазвитите райони на страната и премирането им с допълнителни точки при оценяването, за да се стимулира икономическата активност в тези територии.

Заместник-председателят на Националното сдружение на общините в България и кмет на община Берковица Димитранка Каменова подчертава липсата на финансово обезпечаване на дейностите, предвидени с регионалните и общински стратегии за развитие и ориентирани към преодоляване на икономическата изостаналост. В становището си тя подкрепя намерението на МРРБ да изготви специална инвестиционна програма за слаборазвитите и изоставащи райони в Северозападна България.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя изводите от анализ на социално-икономическия профил на всяка от 28-те области в България. Основен акцент е поставен върху необходимостта от децентрализиране на политиките за регионално развитие.

Според ИПИ прекомерното концентриране на вниманието към усвояване на средства по програмите на ЕС води до неглижиране на проблемите на бизнес средата и търсенето на стимули за насърчаване на предприемачеството. В голямата си част капиталовите разходи на общините се финансират с европейски средства. Така публичните инвестиции допълнително се откъсват от местната икономика и се превръщат в административен процес, а общините се намират във все по-голямата зависимост от средствата от ЕС. ИПИ призовава за повишаване на финансовата самостоятелност на местните власти, чрез преотстъпване на част от приходите от данъците върху доходите на физическите лица обратно на общините.

Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) предлага да бъде изработена Стратегия "За Родопите", която да акцентира върху регионалния характер на предлаганите търговски марки. В основата на устойчивото развитие са посочени екологичното земеделие и културният туризъм в региона. Като алтернативни и нови форми на туризъм БААТ предлага популяризиране на наблюдението на диви животни и растения, въздушни турове с балон, солидарни доброволчески пътувания, приключенски туризъм и други.

Съхраняването и наблюдението на дивата природа в региона на Родопите е сред предложенията и на Фондация "По-диви Родопи". Според фондацията биоземеделието и екотуризмът могат да създадат нови работни места, да повишат стандарта на живот и да намалят обезлюдяването на селските райони.

Според Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост секторите "Мебелно производство" и "Дървообработване" са традиционни за България браншове, които откриват, поддържат работни места в райони с ниска заетост и са сред първите пет в класацията за най-бързо развиващите се по отношение на експорта сектори. Поставен е акцент върху  изграждането на изпитателен център, който да даде възможност на българските продукти да бъдат сертифицирани и да получат легитимност на международния пазар.

В своя позиция Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели подчертава необходимостта от създаването на условия за равен достъп до пазара, за сдружаване и коопериране на малките земеделски производители.

В становище на Тръст за социална алтернатива се подчертава значението на малките и средните предприятия за икономическата перспектива на по-слабо развитите региони в България и за интеграцията на малцинствените общности. Насърчаването на стремежа към предприемачество в населението от по-слабо-развитите региони намалява зависимостта от социални помощи и дава усещането за независимост и собствена стойност, считат от организацията.